Webcafe

Илиана Коджабашева, която не е на никого

кристина димитроваКристина Димитрова
11.07.2018, 11:41 (обновена 13.07.2018, 11:23)

1 от 6 снимки Назад Напред

илиана коджабашева, shell

Снимка: © Христо Дачев

Мотото в живота на актрисата - да следва стихията на водата

Тя е способна да гони розови фламингота в другия край на страната, разполагайки само с 24 часа да ги види. Може да си намери шофьор до морето за секунди на бензиностанция, защото автобусът се движи твърде бавно.

Илиана Коджабашева е непоклатима в решенията си и неуморна в преследването на мечтите си.

Виждала съм я през годините красива, надменна, ту безизразна, ту с най-голямата мъка в очите.

За себе си казва, че е и бяла, и черна. В един сезон я гледахме и като Дявола от "Последното изкушение", и като  Светлината в „Синята птица". Преодолява страховете си сред тежкия театрален прах. Най-големият от тях е да не изгуби вдъхновението и истината си. Бори се с него чрез работата си на професионален артист, която нарича терапия.

Подготовка за ролята на Дявола в "Последното изкушение" с режисьор Веселка Кунчева, снимка: Ивана Стоичкова

"В мига, в който сключих договор с тази моя мечта, бях напълно подготвена и информирана какво ме очаква, но никога не съм спирала наивно да се надявам, че културната политика у нас ще се промени. И съм благодарна, че семейството ми ме подкрепи в този избор".

Бащата на Илиана (световният шампион Антон Коджабашев), който на младини е направил извънредния избор да изправя високо тежести, надвишаващи 3 пъти собственото му тегло, при това пред широка аудитория, смирено приема избора на дъщеря си да изследва публично теглото, което може да понесе човешката душа.

"Щастлива съм, че и двамата с майка ми имат изострено чувство за истинност и не ми спестяват критика след някои спектакли. А когато са доволни - усмивките им сияят дълго", казва Илиана.


Светлината в "Синята птица" на Мариус Куркински, снимка: Стефан Ненков Щерев

Спомените й от детството са свързани именно с родителите й като млади, красиви, много различни от другите, които са й давали тотална свобода в избора на действие и чувство за хумор в случай на провал.

"Не знам дали ще успея като родител да последвам тяхната философия, защото според сестра ми, която е доста по-малка, съм имала изострено желание за контрол, от което тя неведнъж е била потърпевша (смее се). Може и да е вярно, защото през последната година животът ми стовари доста изненади".

Изгубва някои близки приятели, губи нерви, килограми, губи дори възможността да живее в собствения си дом цели пет месеца заради... ремонт на баня!? "Всички клишета, коите сте чували за майстори, ми се стовариха на главата. Дойдоха, разбиха, трошиха, някои дори твориха".

Едва на третия месец разбира, че тази „подигравка" с личното й пространство е чудесна възможност да разгърне чувството си за хумор и самоирония.

Заменя любимата мантра „съсипаха ми къщата" с „оказах се на улицата и беше забавно". Освен това е горда, че рязко си е повишила стандарта на живот като „собственик на баня за хиляди левове".

„Много е важно в такива моменти да не се поддадеш на гняв и самосъжаление, защото дори и с малкото бистра мисъл, която ти е останала, разбираш, че всичко е за добро, че е крайно време да излезеш от дългогодишната си зона на комфорт (от гримьорната на театъра или от вкъщи) и да погледнеш живота навън, защото както казва Гьоте, "известно е, че той учи по-добре от всякакви книги".

А животът в София може да те срещне с интересни личности като не е задължително всички да са представители на "горната земя".

"Колкото по-емпатичен си към понятието за истина на човека пред теб, толкова по-лесно можеш да му предадеш своята собствена и да се случи онази магия, която все по-рядко се среща сред човеците - адекватно общуване. Първият и според мен най-важен съвет от Стефан Данаилов е да слушаш партньора до теб. Това не е чак толкова скучно, а покрай него може да откриеш много решения без натрапчиво да занимаваш целия свят със себе си".

Именно това е причината да стои напоследък в мълчанието и да умира от ужас, когато два интервю.

Слава Богу, актрисата говори достатъчно на сцената. Особено през последните три сезона. И ако през предните години е правила опити в по-характерни и дори метафизични образи, то тази година късметът й се отключва и изиграва три главни роли, при това на истинки хора - жени! И то на камерна сцена, където отдавна не е репетирала.

"Радвам се, че в период, в който почти се поддадох на всеобщата житейска вълна жената да развива мъжки качества, съдбата ми поднесе шанса с тези роли да развия своята женственост, да изследвам три доста различни архетипа на влюбената жена".

При Максим Горки в представлението "Чудаци" любовта на жената е по-скоро аскетично изразена, казва Илиана.

"Елена е аскет, но това не й пречи безумно да обича съпруга си. Нямам нищо общо с тази героиня, освен че наистина мога да подкрепям таланата в мъжа до мен и в приятелите си. Добър ментор съм".

Във "Виновният" по романа на Димитър Димов героинята й изследва любовта на жената, която се омъжва за професора си - своя идол, но не е сигурно дали това не е брак за по-кратък път към успешна кариера.

На финала на сезона идва и най-сладката роля - в "Спускане от връх Морган".


Лея в "Спускане от връх Морган" на режисьора Николай Ламбрев, снимка: Народен театър

"Там е любовта, която и аз бих искала да ми се случи. Тази, която, както казва Михаил Булгаков в "Майстора и Маргарита", изскача изпод земята на някоя уличка като убиец и ни пронизва и двамата едновременно". Такава любов се опитах да преживея на сцената. Не беше трудно с партньор като Валентин Ганев. С него съм играла още като студентка на Голяма сцена и дружбата ни до ден-днешен е много силна. От него съм научила много за етиката да бъдеш артист".

При толкова много любов на сцената остава въпросът дали не е привлякла такава и в живота.

"Не, нямах любов, но понякога, след представление, ме удря носталгията по онези мигове, в които гаджето ти те чака с колата пред театъра. Много е секси. Това е може би единственият каприз, който съм проявявала във връзките си и като нищо там да се е криел ключът за техния сериозен времеви обем. Да... доста наивно разбиране за любовта, което мисля вече е в миналото. Ако ще идва Булгаковата любов, ще трябва сериозна подготовка върху т.нар. добри човешки взаимоотношения".

Каква е Илиана, когато не живее в някой от образите в общо 10-те заглавия на Народния театър, в които участва?

Последните 2-3 години почти не е излизала от гримьорната от септември до юни. Именно в театъра, по време на репетиции, чува от един студент кратко описание за себе си - че е интересна, защото не се коалира с никого.

"Тези думи малко ме шокираха, защото винаги съм се опитвала да прикривам тази моя самобитност. Но истината е, че от малка си откривам пътя сама, не съм имала ментор, който да ме фаворизира, или  духовен водач. Всъщност, аз избирам кои да са моите учители и когато животът рано или късно ме среща с тях, внимавам да съм на нужната дистанция, защото суетата дебне отвсякъде. Само за един миг може да изгубиш месеци трупано знание".

Снимка: Христо Дачев

Спрягат я за един от най-активно играещите артисти в Народния театър. Трупа опит от работата с големите режисьори, но е наясно, че най-голямото вдъхновение за артиста е извън най-красивата сграда - животът.

И морето. Само при споменаването му, очите й грейват.

"Ключова връзка в моя живот - да следвам стихията на водата - "be water, my friend. Спомням си мига, в който започнах да посещавам Бургаския театър и изведнъж светът и хората около мен ми станаха по-интересни. Тогава в Бургас гостуваха много добри софийски представления".

Една от ключовите промени, които професията й провокира в живота, е повече да не планира занапред, защото плановете се провалят. Затова тръгва на път импулсивно.

Снимка: Христо Дачев

"Трудно е да плануваш пътешествие месеци преди това, както правят нормалните хора. Но винаги има начин. Миналото лято  смених пейзажа като отидох да работя на един остров. Решението ми отне няколко часа. Всичките ми пътувания се случват внезапно. Затова харесвам т.нар. "група за споделено пътуване" - пести време, а понякога е доста забавно.

В един октомврийски ден прочетох статия, че в солените езера около Бургас са дошли розови фламингота. Два часа по-късно пътувах с група младежи, навих един от тях да обиколим с неговата кола езерата и дори изпросих от общината техника, за да се насладя максимално на тези вълшебни птици. Много съм добра в бързите организации. Бях си казала, че ако видя свободно розово фламинго, животът ми ще се промени. Така и стана".

Очаквано идва време за това момиче да изкара и мечтаната шофьорска книжка, за да се реваншира на приятелите си, които в годините се притичват на помощ.

Мечтае и за качествен репетиционен процес и за нови актьорски ангажименти като образователните концерти на Фортисимо Фамилия за деца и тийнеджъри, в които участва. Мащабното събитие  "Пълнолуние" със Софийската филхармония може да видите съвсем скоро - на 13 юли в двореца Врана.

"Това е моят красив завършек на театралния ми сезон, заради енергията, която ми пращат децата".

И макар да обича тихата анонимност на артиста, когато е на сцената, не пести емоциите, които са неин инструмент.

"Постоянно се говори колко е важно да сдържаме емоциите си и да сме много дзен, а ние актьорите насила си бъркаме в душата да я направим на пух и прах, за да може този, който е долу, да види и тъмната, и светлата страна на човека, а  сивите нюанси да вълнуват. И да изследва себе си така, както ние: да приема, че когато вижда тези цветове у някой друг - не бива да съди. Просто театърът провокира мозъка да търси разнообразието, а сърцето - истината".

Oще: актриса  антон коджабашев  виновният  илиана коджабашева  майстора и маргариа  полет над кукувиче гнездо  пътуване  синята птица  спускане от връх морган  стефан данаилов  театър  чудаци 


Още от Бензин в кръвта