Webcafe

100-те истории, които промениха света

webcafeLifecafe по BBC
22.05.2018, 16:21 (обновена 25.05.2018, 12:38)

1 от 11 снимки Назад Напред

Одисей и сирените

Снимка: © Джон Уилям Уотърхаус

BBC определя най-влиятелните истории за човечеството

От самата зора на човечеството, когато още се е оформял племенно-общинския строй, основният начин за предаване на мъдрост е чрез историите. Тази проста тактика на разказване на притчи и басни е останала и до днес. А някои от тези истории успяват да повлияят дори на развитието на самото човечество.

През април BBC се обръща към общо 108 култоролози, писатели, журналисти, критици, преводачи и въобще експерти от целия свят, за да номинират по пет измислени истории, които смятат, че са спомогнали за оформянето на общественото съзнание и/или са повлияли на историята на човечеството.

Техният избор включва романи, разкази, народни приказки и дори стихотворения на цели 33 езика, включително шумерски, к'иче и геез.

В челните топ 100 попадат общо 23 жени, а само в топ 5 две от местата са за писателки.

Най-популярните автори сред първите 100 истории са Шекспир, Вирджиния Улф и Франц Кафка, всеки от които има по три произведения в класацията.

Там попадат и някои не толкова известни произведения, които обаче са довели до сериозни обществени проблеми. Пример за това е "Джунглата" на Ъптон Синклер, която с издаването си предизвиква прокарването на закони за безопасност на храните - първо в САЩ, а после и на други места по света.

Друг такъв пример е късият разказ "Тоба Тек Синг" на индийския писател Саадат Хасан Манто, която предава по въздействащ начин травмите и драмата Разделянето на Британска Индия на Индия и Пакистан от 1947 г. и размяната на душевно болни хора през границата, което двете нови държави уреждат помежду си.

От BBC напомнят все пак, че класацията им няма категоричен характер. Това е само начална точка, имаща за цел да предизвика разговор за това защо някои истории издържат на изпитанията на времето, и как те продължават да резонират в продължение на векове и хилядолетия, след като са били създадени.

И защо споделянето на тези истории е основен човешки импулс, който може да преодолее разделението, да вдъхне промяна и дори да предизвика революции.

Ето кои са историите, които промениха света:

100. "Тоба Тек Синг" - Саадат Хасан Манто (1955 г.)

99. "Снежният ден" - Езра Джак Кат (1962 г.)

98. "Тайната история" - Дона Тарт (1992 г.)

97. "Сатанински строфи" - Салман Рушди (1988 г.)

96. "Гарванът" - Едгар Алън По (1845 г.)

95. "Маршът Радецки" - Йозеф Рот

94. "Хамрият" - Абу Нувас (краят на VIII-началото на IX век)

93. "Джунглата" - Ъптон Синклер (1906 г.)

92. "Новите дрехи на царя" - Ханс Кристиян Андерсен (1837 г.)

91. "Историята за красноречивия селянин" - Египетска народна приказка (около 2000 г. пр. Хр.)

90. "Алефът" - Хорхе Луис Борхес (1945 г.)

89. "Приключенията на Том Сойер" - Марк Твен (1876 г.)

88. "Приключенията на Хъкълбери Фин" - Марк Твен (1884 г.)

87. "Песен за мен самия" - Уолт Уитман (1855 г.)

86. "Робинзон Крузо" - Даниел Дефо (1719 г.)

85. "Пътят на промените" - Ричард Йейтс (1961 г.)

84. "Змия-Дъга" - Легенда на австралийските аборигени (неизвестна година)

83. "Орландо" - Вирджиния Улф (1928 г.)

82. "Един ден на Иван Денисович" - Александър Солженицин (1962 г.)

81. "Омерос" - Дерек Уолкът (1990 г.)

80. "Метаморфози" - Овидий (8 г. сл. Хр.)

79. "Малки жени" - Луиза Мей Олкът (1868-1869 г.)

78. "Кебра Нагаст - Книга на славата на царете на Етиопия" - Множество автори (1322 г.)

77. "Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура" - Франческо Петрарка (1374 г.)

76. "Децата на Гебелауи" - Нагиб Махфуз (1967 г.)

75. "Пред закона" - Франц Кафка (1915 г.)

74. "Америка" - Раул Отеро Рейхе (1980 г.)

73. "Коледна песен" - Чарлз Дикенс (1843 г.)

72. "Лявата ръка на мрака" - Урсула Ле Гуин (1969 г.)

71. "Дракула" - Брам Стокър (1897 г.)

70. "Антигона" - Софокъл (441 г. пр. Хр.)

69. "Рамаяна" - Валмики (XI век пр. Хр.)

68. "Майсторът и Маргарита" - Михаил Булгаков (1967 г.)

67. "Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери (1943 г.)

66. "Нервни състояния" - Сиси Дангарембга (1988 г.)

65. "Среднощни деца" - Салман Рушди (1981 г.)

64. "Златната тетрадка" - Дорис Лесинг (1962 г.)

63. "Песен на Лауино" - Окот п'Битек (1966 г.)

62. "Филантропи в дрипи" - Робърт Тресел (1914 г.)

61. "Разцветът на госпожица Джийн Броуди" - Мюриъл Спарк (1961 г.)

60. "Посмъртни спомени на Брас Кубас" - Машаду ди Асис (1881 г.)

59. "Панчатантра" - Вишну Шарма (около 300 г. сл. Хр.)

58. "Кентърбърийски разкази" - Джефри Чосър (1387 г.)

57. "Пеперудените любовници" - народна история с множество версии

56. "Педро Парамо" - Хуан Рулфо (1955 г.)

55. "Мидълмарч" - Джордж Елиът (1871-1872 г.)

54. "Клетниците" - Виктор Юго (1862 г.)

53. "Вой" - Алън Гинсбърг (1956 г.)

52. "Пепеляшка" - приказка (неизвестна година)

51. "Орестия" - Есхил (V век пр. Хр.)

50. "Метаморфозата" - Франц Кафка (1915 г.)

49. "Едип цар" - Софокъл (429 г. пр. Хр.)

48. "Мисис Далауей" - Вирджиния Улф (1925 г.)

47. "Маймунски хват" - Хелън Гарнър (1977 г.)

46. "Сърцето на мрака" - Джоузеф Конрад (1899 г.)

45. "Анна Каренина" - Лев Толстой (1873-1877 г.)

44. "Алиса в Страната на чудесата" - Луис Карол (1865 г.)

43. "Истинската история на А Кю" - Лю Сюн (1921-1922 г.)

42. "Към фара" - Вирджиния Улф (1927 г.)

41. "Очите им гледаха Бог" - Зора Нийл Хърстън (1937 г.)

40. "Моби Дик" - Херман Мелвил (1851 г.)

39. "Невидим" - Ралф Елисън (1952 г.)

38. "Брулени хълмове" - Емили Бронте (1847 г.)

37. "По следите на изгубеното време" - Марсел Пруст (1908 г.)

36. "Процесът" - Франц Кафка (1925 г.)

35. "Страданията на младия Вертер" - Йохан Волфганг фон Гьоте (1774 г.)

34. "Сказание за Генджи" - Мурасаки Шикибу (1914 г.)

33. "Крал Лир" - Уилям Шекспир (1608 г.)

32. "Махабхарата" - Вяса (IV век пр. Хр.)

31. "Медея" - Еврипид (431 пр. Хр.)

30. "Кандид или оптимизмът" - Волтер (1759 г.)

29. "Езопови басни" - Езоп (620-560 г. пр. Хр.)

28. "Безкрайното Саргасово море" - Джийн Рис (1890 г.)

27. "Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий (1960 г.)

26. "Война и мир" - Лев Толстой (1865-1867 г.)

25. "Крайречно царство" - Ши Найан (1589 г.)

24. "Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин (1813 г.)

23. "Престъпление и наказание" - Фьодор Достоевски (1866 г.)

22. "Пътешествие на Запад" - У Чън-ън (1592 г.)

21. "Романтика на трите кралства" - Луо Гуанджонг (1321-1323 г.)

20. "Мадам Бовари" - Гюстав Флобер (1856 г.)

19. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте (1847 г.)

18. "Фермата на животните" - Джордж Оруел (1945 г.)

17. "Одисей" - Джеймс Джойс (1922 г.)

16. "Разказът на прислужницата" - Маргарет Атууд (1985 г.)

15. Серията книги за Хари Потър - Джоан Роулинг (1997-2007 г.)

14. "Епос за Гилгамеш" - неизвестен автор (между XXII и X век пр. Хр.)

13. "Ромео и Жулиета" - Уилям Шекспир (1597 г.)

12. "Божествена комедия" - Данте Алигери (1308-1320 г.)

11. "Възлюбена" - Тони Морисън (1987 г.)

 

Кои са 10-те истории с най-голямо влияние върху човечеството можете да видите в нашата галерия:

Oще: 100 години самота  1984  дон кихот  и всичко се разпадна  илиада  истории  истории от 1001 нощи  легенди  митове  одисей  франкенщайн  хамлет  чичо томовата колиба 


Още от Галерия

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

18 deowin | 29.05.201816:44

Докато съм съгласен с паралела с Конституцията, в която също така е изявено желание да се постигат определени цели, не съм съгласен, че аналогията е добра, защото крайните резултати за качествено различни - нивото на достоверност на статиите в уикипедия е достатъчно високо, така че уикипедия е станала надежден енциклопедичен източник на информация за огромното болшинство от хората, докато нивото на постигнатата в България законност е достатъчно ниска, така че болшинството от българите не се доверяват на съдебната, законодателната или изпълнителните власти в държавата.
Ако не беше така, щеше да има също толкова огромен брой хора, които хвалят българските власти и ги защитават, че работят чудесно, колкото има защитници на проекта уикипедия. Това наблюдаемо изобщо не е така.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

17 e-mil | 26.05.201819:03

deowin | 25.05.2018 17:56
"точно огромният брой "citation needed" доказва, че редакторите на уикипедия взимат този принцип присърце"

Е, точно това говоря от няколко дни. Вече 17 години Уикипедия все се опитва и все не успява. Статите в англоезичната Уикипедия са към 5,65 милиона. Броят на "citation needed" и той е милиони. Това е огромен процент. Много важно, че го били вземали присърце.

Например в нашата Конституция е записано, че достойнството, сигурността и правата на личността са върховен принцип, че съдебната власт е независима и че частният бизнес се закриля от закона. Но всички знаем, че това са само думи, че на практика е обратното и много хора вземат присърце този проблем. Но само наивниците имат доверие на съдебната власт и държавното управление? Защото доверието на нормалните хора зависи от резултата, а не от опитите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

16 deowin | 25.05.201817:56

>За разлика от Уикипедия Британика не може да се променя своеволно

Чиято единствена значенимост е в последствията върху достоверността на крайния продукт. А тази достоверност е напълно сравнима. Точка.

>"All articles MUST strive for verifiable accuracy"? Той се отнася за ВСИЧКИ статии.

И се отнася за всички статии.
Ключовата дума е "strive", като също е крайно необходимо да се вземе в контекста на условността върху съществуването на налични специалисти. Когато такива няма, колкото и силно и искрено да се опитваш, няма как крайния продукт да е с твърде високо качество. Това по никакъв начин не противоречи на цитирания принцип.

>И как да не е реферирана?

Имах предвид, че никой няма да извади информацията от тази страница като аргумент в някаква статия, книга, научен труд, или дори онлайн дискусия. Просто практически никой не се интересува от Тъмръшката република. Това, че други уики страници линкват към тази, не значи, че някой човек се интересува от нея. Не се интересува. Това казвах.

>Никой нормален автор няма да се позове на Уикипедия

Естествено. Ще се позове на цитираните източници. В случая с Тъмръшката република, никой няма дори да отвори тази статия, защото интересът към материята е практически нулев.

>Пак си противоречиш. Нали уж принципът на Втория стълб изисква статиите да се стремят към акуратност?

Стремежът към акуратност не противоречи изобщо на принципа, че по-добре непълна статия, отколкото никаква. Изискването за стремеж към акуратност съвсем не е еквивалентено на изискване за идеална акуратност.

>Щом има стотици милиони съмнения, значи масово не спазвате принципите

Ще повторя - принципът е за стремеж към акуратност, не за включване само на доказано акуратни данни. Когато акуратността на някаква информация е под въпрос, принципът изисква да се вземат мерки - или да се коригира информацията, или поне да се маркира с "citation needed".
Апропо, точно огромният брой "citation needed" доказва, че редакторите на уикипедия взимат този принцип присърце - ако не беше така, никой нямаше да си прави труда да маркира "citation needed", а всички щяха просто да оставят непълните и неподкрепени с цитати твърдения, които щяха да се размножат многократно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

15 e-mil | 25.05.201811:09

deowin | 25.05.2018 01:34
"достоверността на информацията в уикипедия е сходна на тази в Енциклопедия Британика"

Хе-хе... снощи тъкмо това си мислех - че ще опреш до онова тъпо и безсмислено сравнение с Енциклопедия Британика.
За разлика от Уикипедия Британика не може да се променя своеволно. Обикновено статиите по различни теми се пишат от специалисти. Знаеш кой е в редакционната колегия и с не много труд можеш да разбереш кой е писал даден текст. И най-вече - всички читатели на дадено издание четат едно и също. Доверието е високо, защото за всяко твърдение е минало достатъчно време за проверка.

В Уикипедия ти заедно с други 50 души в момента четеш твърдения в дадена статия, а следващите 50 четат други твърдения, щото на някой му скимнало да препише последните новини, които после ще се окажат фалшиви. И не знаеш кой е този някой. Едно, че може да е идиот, но и дори специалистите си имат разни отклонения в предпочитанията към тълкуване на едно или друго. В Британика можеш да научиш името на експерта и да си имаш едно наум за другите му текстове. В Уикипедия не можеш - трябва постоянно да си нащрек, защото текстовете може да се променят във всеки един момент и то без да разбереш, и то от Сульо, и Пульо на които ще попадаш отново, и отново.

deowin | 25.05.2018 01:34
"българската страница за Тъмръшката република, която никой не чете и която практически никога не ще видиш реферирана"

Ама какво значение има дали само аз съм я чел или и други? Нали ми навираш Вторият стълб на Уикипедия: "All articles MUST strive for verifiable accuracy"? Той се отнася за ВСИЧКИ статии. А сега ми казваш, че имало маловажни статии... ами значи стълбът е безсмислен. Не си върши работата.

И как да не е реферирана? Уж си бил редактор, пък не си забелязал, че към всяка статия има връзка: "Какво сочи насам?" Ми повече от 20 статии сочат към тази, включително статии за важни исторически събития като Съединението и Топханенския акт.
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Какво_сочи_насам/Тъмръшка_република&limit=50

А дали е реферирана вън от Уикипедия няма никакво значение. Никой нормален автор няма да се позове на Уикипедия - нали сам твърдеше, че тя не е източник?

deowin | 25.05.2018 01:34
"Според принципите на уикипедия, непълна и неперфектна статия е по-добре от никаква статия."

Пак си противоречиш. Нали уж принципът на Втория стълб изисква статиите да се стремят към акуратност? Тоест, може да са непълни, но не може да са с грешни или недоказани факти. Сега твърдиш, че всъщност можело?! И не си единствен - в беседата, която цитирах и друг редактор казва, че недоказани твърдения, може да останат с години в статията.
А колко ли ще да са недоказаните твърдения?
Много. Дори да изключим шаблоните и беседите, пак остават МИЛИОНИ и то само в англоезичната Уикипедия. Ако добавим другите езици сигурно ще излязат десетки и стотици милиони.
https://www.google.com/search?q=citation+needed+site:wikipedia.org&num=50&start=250

Щом има стотици милиони съмнения, значи масово не спазвате принципите, а щом не ги спазвате, значи това не са принципи, пич! Това са голи пожелания.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

14 deaf | 25.05.201808:51

Пропуснали сте Евангелието на Марко. Едва чрез талантливият списувател Марко Библията,(Новият завет),се превръща от хаотично наблъскани слухове,клюки,митове и легенди в КНИГА. Разбира се,никоя книга НЕ МОЖЕ да промени света. Без борбата на основателя на християнството апостол Павел,то нямаше да завладее света и днес може би само много тесни специалисти теолози и историци щяха да знаят кой е Марко и Исус Христос.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

13 deowin | 25.05.201801:34

>каква е гаранцията, че точно когато ти я проверяваш тя ще е останала вандализирана, каквато аз съм я видял?

Това, което ти самият каза:

>Още повече някои грешки така си и остават неоправени.

Най-вандализирани и често вандализирани съвсем не означава това, което твърдиш ти - че уикипедия е ненадеждна, защото страници биват вандализирани и остават неоправени. Напротив, достоверността на информацията в уикипедия е сходна на тази в Енциклопедия Британика, например. Поставянето в контекст е важно.

>Аз мога ей сега да вандализирам някоя изоставена статия и никой да не забележи достатъчно дълго време

Хайде, давай.
Според това, което казваш, би следвало вандализираната страница да остане такава достатъчно дълго, за да мога да я видя вандализирана.
Единствено условие - вандализирай някоя смислена и популярна страница, а не българската страница за Тъмръшката република, която никой не чете и която практически никога не ще видиш реферирана, освен в конктекста, в който го правим тук - като чудесен пример за страница, към която има практически нулев интерес.

>Сериозно ли мислиш, че ги преглеждат всеки ден?

Не знам дали го осъзнаваш, но редакторите на страници могат да получават автоматични известия за промени и много от тях избират да го правят.

>Нали досега ме убеждаваше за максималната неутралност, необходимите условия и петте стълба?

Да, и уикипедия постига отлични резултати условно на наличието на добри специалисти. Когато такива няма е нормално отличните условни резултати да не са много добри в абсолютна стойност, просто защото няма как да са добри. Според принципите на уикипедия, непълна и неперфектна статия е по-добре от никаква статия.

>Говориш за енциклопедия с чиито проблеми не си се сблъсквал, чиито термини не разбираш и с която очевидно си слабо запознат.

Всъщност говоря като редактор на няколко статии в уикипедия, макар и неактивен през последните няколко години.

>Нека съм лаик. Ти пък си наивник, който вярва в Дядо Уикиколеда.

Нищо подобно.
Информацията в уикипедия взимам с известно ниво на скептицизъм. По-ниско, отколкото информацията в новинарски сайтове, и не много по-високо, отколкото изплзвам към печатни източници като учебници.
Според мен правилният и конструктивен подход е именно здравословният скептицизъм, за който обаче трябват разбиране, смирение и интелектуален интегритет. Не са конструктивни, но пък са далеч по-популярни, слепият хейт и надменният цинизъм, за които не трябва нищо повече от гигантско его, и които, виждам, си избрал и самият ти.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

12 e-mil | 25.05.201800:54

deowin | 24.05.2018 17:19
"В такъв случай предполагам би било много лесно да дадеш един единствен пример за вандализирана в момента уики статия, нали?
Чакам."

Ами, чакай си! Изписах сума приказки с обяснения, че Уикипедия не е надеждна, защото може да се промени във всеки един момент, а ти пак искаш да ти покажа моментна грешка. Е, каква е гаранцията, че точно когато ти я проверяваш тя ще е останала вандализирана, каквато аз съм я видял?
Но щом искаш - гледай! Те си имат дълъг-дълъг списък с често вандализирани страници.
https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Most_vandalized_pages
При това списъкът е само за страници променяни от множество хора. Тези, които са вандализирани многократно от само един човек са твърде много. Няма списък за тях.

А понякога Уикипедия даже помага за разпространението на фалшиви новини. Щото авторите бързат да попълнят последните новини, а бързат защото са тъпанари, които не могат да работят с информация.
https://www.bestvalueschools.org/25-biggest-wikipedia-mistakes-time/
Айде кажи още някоя измишльотина за доверието си в статиите написани на популярните езици!

Не схващаш принципа на Уикипедия бе, човек! Аз мога ей сега да вандализирам някоя изоставена статия и никой да не забележи достатъчно дълго време. И какво ще докаже това? Ще докаже точно каквото твърдя - че Уикипедия не е надеждна, защото всеки по всяко време може да промени информацията в нея. И ти няма как да разбереш кое е грешно в тези няколко минути, докато четеш и вярваш на дадена статия.
Очевидно не разбираш и какво е вандализъм според терминологията на Уикипедия. Не е само осиране на някоя страница както си мислиш, а над 20 различни практики, някои от които се откриват трудно.
https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Vandalism

И имаш нахалството да ми говориш за "опростенчески поглед"? Въобразяваш си някакви мъдреци, които ежедневно пазят познанието, а там отзад са хора от кол и въже, някои от които със стотици статии. Сериозно ли мислиш, че ги преглеждат всеки ден?

* * *
deowin | 24.05.2018 17:19
"Спорят как е редно да се изпише, което е напълно валиден спор."

Не, пич! Пак не си разбрал и явно не виждаш неща, които са пред очите ти. Не спорят как е редно да се изпише. Спорят как вече са го ИЗПИСАЛИ. Но докато спорят сума ти читатели са минали и заминали през страницата, без да обърнат внимание на беседата.
Спорът щеше да е нормален, ако спореха ПРЕДИ публикация.
Не говорим за различни гледни точки по ползата или вредата от дадено историческо събитие. Говорим за грешно посочена година. Грешно посоченият факт не е факт.

А примерът ти с програмистите пък е съвсем безумен и абсолютно неприемлив. За тези 60 години са се променили и развили технологиите, променили са се потребностите, съответно са се променили и задачите пред софтуерните инженери. Че и продължават да се променят с бързи темпове - там ако си няколко години извън сферата се оказваш ужасно изостанал.
Какво общо има тяхната работа с разликите в две исторически статии по една и съща тема базирани на едни и същи източници? Какво се е променило, че на английски са написали едно, а на български - друго? Как може въобще да се промени нещо в историята при липса на нови източници?

* * *
deowin | 24.05.2018 17:19
"Естествено, че можеш да посочиш някой пример за бедна и лоша статия на някаква маргинална тема на някакъв непопулярен език, където броят специалисти е силно ограничен."

Чакай малко! Нали досега ме убеждаваше за максималната неутралност, необходимите условия и петте стълба? А сега ми казваш, че стълбовете крепели само популярните езици и всъщност правилата можело да се заобикалят. Много щастлив
А на кого му дреме? Потребителят не чете цялата Уикипедия. Чете само тези няколко статии, които го интересуват и на какъвто език предпочита. В България сума ти хора не ползват английски. И въобще, ако може да се разчита само на популярните езици, то значи не можем да вярваме на статиите написани на друг език.

И въобще не говоря за бедни статии написани на лош български. Говоря за фактологични грешки. Една статия може да е бедна на информация и пак да е вярна.

Отвори пак беседата за Нова телевизия! Единият от авторите казва, че многократно е оправял вандализми в таблицата с предавания и накрая му е писнало. Ама това не е интересно.
Интересното е, че за тази таблица му правят забележка, че в една енциклопедия няма място за обновяваща се месечна информация. И той се съгласява, че това нарушава принципа за неутралност.
Това се случва през 10 години след основаването на Уикипедия... а те още си изясняват какво е енциклопедия и какво е неутралност.
Каква полза от твоите стълбове, след като дори заслужилите автори не се съобразяват с тях?
На това ли му казваш валиден спор?

Все едно аз да те убедя, че мога да ти построя двуетажна къща с 2 спални, 2 детски, 2 бани, хол и кухня. Но после да ти построя едноетажна с 2 спални, 4 бани, без детски и без кухня, и накрая да ти заявя: "Искрено съжалявам, но този квартал е непопулярен, пък и броят на моите специалисти е силно ограничен. Вземайте каквото ви давам, че можеше и него да нямате! А докато живеете в нея ние с колегите ще поспорим как е редно да се построи къщата. В нашия бизнес това е напълно валиден спор." Много щастлив

Говориш за енциклопедия с чиито проблеми не си се сблъсквал, чиито термини не разбираш и с която очевидно си слабо запознат.
Нека съм лаик. Ти пък си наивник, който вярва в Дядо Уикиколеда. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

11 deowin | 24.05.201817:19

>Безброй са примерите с грешки на авторите или с вандализирани статии

В такъв случай предполагам би било много лесно да дадеш един единствен пример за вандализирана в момента уики статия, нали?
Чакам.

>Още повече някои грешки така си и остават неоправени.

Щом твърдиш, че това е често срещано, очаквам пример за една очевидна и доказуема фактологическа грешка, която според историята на страницата да е стояла там дълго време.

>Кой ще ти е чувал за Тъмръшката република?

Именно - никой.
Естествено, че можеш да посочиш някой пример за бедна и лоша статия на някаква маргинална тема на някакъв непопулярен език, където броят специалисти е силно ограничен.
В 99.99% от случаите, когато някой се реферира към уикипедия, обаче, става въпрос за популярна тема, страници на английски с хиляди редактирания и десетки автори, десетки/стотици външни източници и стотици хиляди/милиони специалисти в сферата по света, а не за българската страница за Тъмръшката република.

>Или пък погледни беседата за Нова телевизия!
>Те още спорят за името, човек!

Спорят как е редно да се изпише, което е напълно валиден спор.
Опростенческият ти поглед, търсещ евтина сензация, който разкрива второто ти изречение, е непрофесионален и лаишки.

Аналогично можеш да се присмееш на всички програмисти, които дори днес спорят на какъв език е по-добре да се напише това и онова, и все още измислят нови езици, 60 години след Алгол, Кобол, Фортран и Лисп, на които всички останали езици, разбира се, са Тюринг еквивалентни, бидейки изчислително универсални.

Ако някакви хора спорят за нещо, което ти се струва безсмислено, то е възможно те да са пълни идиоти, но е по-вероятно ти да си лаик с опростенчески поглед върху материя, която не ти е специалност. Не личи да осъзнаваш второто.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

10 e-mil | 24.05.201801:27

deowin | 23.05.2018 20:51
"Уикипедия е енциклопедия, която се опитва да представи максимално неутрално и пълно всички факти и позиции..."

Вече няма значение, че Уикипедия се опитва. Имаше значение в началото и усилията заслужаваха похвала. Само че тя от 17 години се опитва и все не успява. А не успява, защото основната концепция е грешна. Не може да имаш доверие на справочник, в който всеки и по всяко време може да влезе да напише или редактира дадена статия. Безброй са примерите с грешки на авторите или с вандализирани статии, които остават така прекалено дълго. Потребителят не го грее, че в неопределен ден от бъдещето някой ще оправи текста. На него му трябва в момента, когато го чете. Още повече някои грешки така си и остават неоправени.

Примерно имам познат, за когото дълго време пишеше, че участвал в ТВ продукции на БТВ, при положение, че всички споменати продукции се излъчваха в Нова ТВ. И беше посочен като актьор в български филм от началото на 80-те, заради съвпадение на имената с друг актьор. Години минаха докато го оправят, но в статията за въпросния филм все още на името седи връзка към статията за моя познат. Това се получава, защото много от авторите и редакторите нямат никакъв усет към обработката на информация.

Обръщал ли си внимание, че най-горе на всяка статия има линк "Беседа"? Това са споровете на авторите по даден материал. Ето вземаме една статия, която съм проверявал преди 10 години.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Беседа:Тъмръшка_република
Там се чудят защо в българската версия е посочена дадена година, а в английската - друга. Добре де, Тъмръшката република е малко локално събитие. Източниците за него са ограничен брой. Какъв е този справочник, който на различни езици посочва различни факти от едни и същи източници? И защо е минало сума ти време, докато информацията се уеднакви?
Тогава преди 10 години в тази беседа авторът откровено си признаваше: "Мерси за грешките, които си посочил. Все не се наканвам да седна и да я пооправя статията". Сега тази реплика липсва, но е интересна последващата редакция.
- Един от новите източници е статия в Уебкафе от 2013.
- Статията на Уебкафе посочва за източник книгата на Ангел Вълчев.
- Беседата в Уикипедия затваря кръга, като казва, че Вълчев е любител краевед и затова е неблагонадежден източник. Много щастлив

Пак там обърни внимание на въпроса: "Колко време е редно да бъде оставяно едно недоказано с релевантни източници твърдение?". Отговорът е: "Не е определено. Може да остане така дори години." Много щастлив

Значи ти, примерно си правиш някакво изследване и си минал да търсиш информация, щото ще пишеш статия (в нашите медии редовно има копирани цели пасажи от Уикипедия). Прочиташ и за момента се доверяваш на написаното. Но подозираш, че може да има грешки. Минаваш пак след време, да видиш дали няма корекции - няма корекции, защото авторът не намерил време да ги направи. А ти нямаш друг добър източник, щото в момента си на другия край на света и много от печатните издания не са дигитализирани, и качени в Интернет. Нямаш и познат да питаш. Кой ще ти е чувал за Тъмръшката република? Накрая си казваш: "Ако имаше грешки все някой щеше да ги е оправил досега".
Е, щеше, ама не е.

Или пък погледни беседата за Нова телевизия!
https://bg.wikipedia.org/wiki/Беседа:Нова_телевизия
Те още спорят за името, човек! Цели 10 години се чудят как се казва телевизията, а ти ми говориш за неутрално и пълно представяне на всички факти.
И от беседата личи, че е пишело за смяна на собствеността още при първата новина за чешкия милиардер - месеци преди КЗК да се произнесе за покупката (днес излезе новината, че тепърва ще я разглежда).

Това не е неутрално представяне на фактите (то някои неща даже не са факти). Това е колективен блог, в който всеки пише каквото му скимне и когато му скимне.

Преди десетина години имаше един пич, за когото Уикипедия твърдеше, че е филмов режисьор. А той не бил - снимал едно късометражно филмче през 90-те и толкоз. Но Уикипедия се превърнала в проблем за него, понеже бил известен в своята област и разни репортери започнали да му звънят с въпроси за филмовата му кариера. Опитал многократно да редактира статията в Уикипедия, но всеки път някой влизал след него и връщал старото състояние. Накрая пичът се принуди да се обърне към медиите. Написа едно много добро есе, озаглавено "Цифров маоизъм". Прочети го и се опитай добре да го разбереш!
https://www.edge.org/conversation/jaron_lanier-digital-maoism-the-hazards-of-the-new-online-collectivism
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

9 Mako | 23.05.201823:53

Вирджиния Улф представена трикнижно, Достоевски е еднокнижник? Досадницата води убедително на Борхес, но губи позорно от от харипотър? Що за бъркоч?!?....

Ааааааааа, ВВС....., ясно Намига Смее се
   

оценка

+1 -0