Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От "Десперадо" до Sin City: Мачовска аура и много насилие във филмите на Робърт Родригез

From Dusk Till Dawn (От здрач до зори, 1996 г.)

Братя престъпници с кърваво минало, невинно семейство, бар, пълен с вампири, и една изкусителна Салма Хайек... Екшън хорърът "От здрач до зори" разказва за братята Сет и Ричи Геко (Джордж Клуни и Куентин Тарантино) - банкови обирджии, които бягат от закона, оставяйки трупове след себе си. По стечение на обстоятелствата взимат за заложници свещеник (Харви Кайтел) и неговите две деца. Необичайната група се озовава в стриптийз бар в мексиканската пустош, където обаче персоналът и голяма част от гостите предпочитат един по-живителен тип питиета...

Филмът има изненадващо сериозна първа половина и клоняща към абсурда втора, в която цялата сериозност е заменена от почти бутафорна, но развлекателна борба с кръвопийци. Любопитен е персонажът на Джордж Клуни, тъй като е стряскащо контрастиращ с д-р Рос от "Спешно отделение" - ролята, с която актьорът е известен по това време. В крайна сметка си струва да го гледате (отново), било то и само заради стриптийз танца на Салма Хайек.
Desperado (Десперадо, 1995 г.)

Преди Джон Уик имаше друг кльощав екшън-герой - Ел Мариачи. "Десперадо" е нео-уестърн, който вдига на едно по-високо ниво концепциите, залегнали в дебютния филм на Родригес.

В центъра на историята е Ел Мариачи (Антонио Бандерас) - мълчалив мъж, тръгнал да отмъщава на наркобарон за смъртта на любимата си. Отмъщението е кърваво и умело показано чрез визуалните таланти на Родригес. Всичко това за сметка на не толкова задълбочени персонажи и история, но фокусът все пак е върху развлекателния елемент - Бандерас едновременно като боец и любовник, Хайек като красива книжарка, и екшън под звуците на музиката на Los Lobos.
Sin City (Град на греха, 2005 г.)

За момент се прехвърляме 10 години по-късно. Родригес се справи много добре в това да борави с една много различна стилистика с адаптацията на графичната новела на Франк Милър.

Sin City се фокусира върху няколко различни истории - мъж, който търси отмъщение и убива всичко и всеки по пътя си; обикновен човек, попаднал по средата на конфликт между проститутки, наемници, полицията и мафията; полицай, опитващ се да предпази жена от деформиран сериен убиец... Все доста подходящи за режисьора персонажи. Всички тези сюжети са разказани в черно-бял ултра комиксов стил с отделни цветни акценти, които се забиват в главата ти за години напред.

Продължението може и да не беше така сполучливо, но Sin City продължава да е нещо, което си струва повторното гледане най-малкото заради запомнящия се визуален стил.
Once Upon a Time in Mexico (Имало едно време в Мексико, 2003 г.)

Отново се връщаме към света на Ел Мариачи, създаден от самия Родригес. Продължението на "Десперадо" отново ни среща с героя на Антонио Бандерас. Тук той е нает от агент на ЦРУ (Джони Деп) да убие друг мексикански наркобарон (Уилям Дефо). Отново налице е темата за отмъщението като в общи линии Родригес просто разширява мащаба на това, което е работило до момента и в предните филми. Включително и големите дози насилие.
Machete (Мачете, 2010 г.) Тук Родригес решава да прескочи още няколко граници с един абсурден "експлотейшън" екшън, базиран на фалшив трейлър, прикачен към проекта Grindhouse. Дани Трехо, една редовна мексиканска физиономия във филмите на режисьора, е в главната роля на необичайния екшън-герой. Мачете Кортез е мексикански полицай, който става жертва на предателство от... пригответе се за изненада - наркобарон (Стивън Сегал). Освен предателство имаме и мъртва любима, с което Родригес отново ни впуска в любимия си тип история - Мачете, вече наемник, тръгва да търси своето отмъщение.

Във филма се усеща първоначалният замисъл на Родригес едва ли не всяка година да се появява филм с Трехо като Мачете в духа на старите екшъни с Жан-Клод Ван Дам. Плънката тук е разнообразният актьорски състав - освен Трехо и Сегал в "Мачете" участват Робърт Де Ниро, Джесика Алба, Мишел Родригес и Линдзи Лоън. Ако искате час и половина ненатоварващо екшън развлечение, отговорът на нуждите ви са "Мачете" и продължението му "Мачете убива".
Planet Terror (Планета страх, 2007 г.)

Приятелството на Родригес и Куентин Тарантино има едно особено отроче, наречено Grindhouse - два филма в едно, всеки от които оглавен от един от режисьорите. Концепцията зад "Планета страх", филмът на Родригес, е добре позната - биологично оръжие, което превръща жителите на един град в зомбита, а група хора трябва да намерят начин да оцелеят. 

Режисьорът десетилетие по-рано е искал да възроди зомби-филмите и дори е леко недоволен, че се е забавил толкова. Този му опит обаче е добре приет от критиката, макар филмът да не отговаря на очакванията що се отнася до приходи. С времето обаче "Планета страх" остарява дори може би по-добре от другата част от Grindhouse - Death Proof на Тарантино, а всеки гледал го си спомня Роуз Макгауън с картечница вместо крак. Снимка: Dimension Films
Planet Terror (Планета страх, 2007 г.)

Приятелството на Родригес и Куентин Тарантино има едно особено отроче, наречено Grindhouse - два филма в едно, всеки от които оглавен от един от режисьорите. Концепцията зад "Планета страх", филмът на Родригес, е добре позната - биологично оръжие, което превръща жителите на един град в зомбита, а група хора трябва да намерят начин да оцелеят.

Режисьорът десетилетие по-рано е искал да възроди зомби-филмите и дори е леко недоволен, че се е забавил толкова. Този му опит обаче е добре приет от критиката, макар филмът да не отговаря на очакванията що се отнася до приходи. С времето обаче "Планета страх" остарява дори може би по-добре от другата част от Grindhouse - Death Proof на Тарантино, а всеки гледал го си спомня Роуз Макгауън с картечница вместо крак.
The Faculty (Факултетът, 1998 г.)

"Но нали щяхме да си говорим за яки мъжкарски филми?". Да, да, така е... "ФаКУЛТетът" никак не отговаря на това определение, а рошавият Джош Хартнет хич не влиза в категорията екшън-герой. Но този тийн хорър има своите качества и си заслужава гледането, особено с оглед на това, че е нещо различно от темите (темата, ако щете), които Родригес преследва в написаните от себе си филми.

Историята се развива в гимназия в Охайо, в която учителите започват да се държат странно, а скоро това поведение се прехвърля и сред учениците. Група гимназисти забелязват случващото се и започват да разплитат мистерията. Именно те са тези, които ще трябва да спасят всички от нещо, което изглежда като плавно начало на безпощадна инвазия.

Актьорският състав буквално крещи "късните 90-те" - Джош Хартнет, Илайджа Ууд, Робърт Патрик (Т-100 от "Терминатор 2"), Джордана Брустър ("Бързи и яростни"), Фамке Янсен и дори водещия Джон Стюарт.
И тъй като скоро Родригес не ни е радвал с филм, който да е изцяло в духа на мачовските му проекти, завършваме галерията с един кадър на изкусителната Салма Хайек в "От здрач до зори". А какви филмова вампирки имаше някога... Снимка: IMDB
И тъй като скоро Родригес не ни е радвал с филм, който да е изцяло в духа на мачовските му проекти, завършваме галерията с един кадър на изкусителната Салма Хайек в "От здрач до зори". А какви филмова вампирки имаше някога...

И сам войнът е войн. В случая с Робърт Родригес тази мантра очевидно е успешно приложима и що се отнася до киноиндустрията.

За мнозина Родригесе популярен най-вече като режисьор на "Десперадо", "От здрач до зори" и "Град на греха", но всъщност той е много повече от това.

Пише голяма част от филмите си, продуцира ги, често участва в монтажа и се изживява като оператор. Работи по дизайна на продукциите и звука, а дори ръководи работата по визуалните ефекти.

"Хубавото нещо на това да направиш филм сам е, че получаваш похвали за всеки аспект, който хората са харесали", казва режисьорът още в началото на кариерата си.

Това не е някаква прищявка на обзет от грандомания кинотворец, обсебен от идеята за пълен контрол. 51-годишният Родригес просто така е научен - син на медицинска сестра и магазинер, неговият път в киното не е бил гладък и безпроблемен. Успявал е благодарение на страстта си към това изкуство, таланта и ината си.

От дете използва семейството си за актьори в кратки филми, които записва със семейната видеокамера. Още в гимназията му отнемат задачата да снима футболните мачове на училищния отбор, просто защото снима "твърде филмово". С упоритост си осигурява място във филмовия курс в университета, само и само да си осигури достъп до безплатна техника за снимане.

След това прибягва до заеми и дори отдаване на собственото си тяло за тестове (в името на науката!), за да осигури минималния бюджет, нужен му за снимки.

Така през 1992 г. се появява неговият екшън El Mariachi, заснет само със 7225 долара. Това се оказва цената на билета към Холивуд.

Columbia Pictures сключват сделка с младия режисьор, която поставя началото на сериозната му кариера в бранша. Някъде по това време, докато El Mariachi набира инерция по фестивали, Родригес пита представители на студиото какво считат за нисък бюджет. Отговарят му 7 милиона долара.

"Казах им, че за тези пари мога да направя хиляда филма като El Mariachi. И ще имам достатъчно филми, за да напълня своя собствена кабелна мрежа", разказва Родригес в интервю по онова време.

Това, което не знае, е, че след години наистина ще има своя собствена кабелна мрежа. El Rey Network започва излъчване през 2013 г. като целевата й аудитория е испаноговорящата американска публика. Но преди бизнесменът Родригес, водещ е творецът Родригес.

Динамичен монтаж, бързи приближавания и бързо движение на камерата - това са неща, които проличават в стила му още в университетските му години.

"Много движение" - това е нещото, което той иска от филмите си и го дава и на зрителите.

Дори да не смятате Родригес за топ режисьор, факт е, че той има специфичен стил, който му позволява да изпъкне сред конкуренцията си, въпреки че има една любима тема - отмъщаващият герой - която преекспонира в проектите си. Във филмите му персонажи с мачовско излъчване, включително и фатални жени, не се свенят да извадят оръжията си и да засипят с олово враговете си в насилствени сцени, изпълнени с не малко кръв.

Една от силните черти на Родригес като кинотворец е именно умението му да създаде "мъжкарска лента" - онзи тип филми, които не са създадени с цел печелене на награди, а забавление за зрителя. Филми, които задържат вниманието на гледащия с динамиката си и предлагат достатъчно приемлив сюжет, макар понякога и с абсурдни елементи.

Няма да се спираме на тетралогията "Деца шпиони" (Spy Kids), макар тя също да има своята аудитория, нито на скорошната адаптация на манга Alita: Battle Angel (2019 г.), която бележи една по-различна посока в неговото творчество.

В галерията ни обръщаме внимание на наистина яките му филми - онова изпълнено с насилие забавление, в което мълчаливи персонажи решават проблемите с юмруци, хладни и огнестрелни оръжия.

 

Най-четените