10 задължителни книги от Златния век на научната фантастика

Webcafe 15.06.2019, 17:20

"Аз, Роботът" - Айзък Азимов (1950 г.)

Сборникът с фантастични разкази на Азимов представя един изпълнен с роботи и изключителен технологичен прогрес свят. Роботите помагат да се направят някои интересни въпроси за хуманността и самото общество. Всяка история е пример за различен аспект на живота, драстично променен от въвеждането на роботизиран изкуствен интелект. Тук се въвеждат и известните "Закони на роботиката", които разпореждат поведението на роботите в обществото.

В повечето разкази участва робопсихоложката Сюзън Келвин, работеща за компанията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Меканикъл Мен“ - основен производител на роботи с позитронни мозъци. Тя разследва заплетени случаи с роботи, където се преплитат технически, морални и логически проблеми. Разказите са нейни интервюта, в които тя описва професионалния си живот, основно фокусиран върху поведението на роботите. В разказите участват още героите Грегъри Пауъл и Майкъл Донован, които работят в екип, тестващ за неизправности при произведените роботи.

"Фондацията" - Айзък Азимов (1951 г.)

Цялата поредица на Азимов представя концепцията за "психоисторията" - измислена наука, която събира в себе си история, социология, социална психология и математика, за да създаде мощно средство за предсказване на хода на човешката история. Подобно на другите вече споменати книги, "Фондацията" също е сборник от отделни истории, които макар да са отделни сами по себе си, събрани заедно представят една пълна картина за упадъка и залеза на Галактическата империя и издигането на нейно място на Фондацията. Вдъхновен от "Залез и упадък на Римската империя" на Едуард Гибсън, Азимов създава цялостна история на това човечеството може да изгуби всичко постигнато от цивилизацията. Впоследствие "Фондацията" е послужила за вдъхновение на множество икономисти и изследователи на икономическите теории.

"Марсиански хроники" - Рей Бредбъри (1950 г.)

Колекцията от фантастични разкази на Рей Бредбъри проследява историята на колонизацията на Марс от хората, които бягат от загиващата Земя, както и последвалия конфликт между местните марсианци и новите колонизатори. Самите разкази, макар и отделни един от друг, представляват свързан наратив. Историите, завършени сами по себе си, се свързват заедно като епизоди в една по-голяма повествователна рамка.

Това е едновременно вълнуваща история и социална философска критика по темата за разрушителната колонизация. Литературните критици отразяват последователността от истории на Рей Бредбъри като катализатор за евентуалното широко разпространено приемане и успех на жанра.

Снимка: 20th Century Fox

"1984" - Джордж Оруел (1949 г.)

Безспорно едно от най-известните произведения на литературата на XX век, антиутопичната история на Джордж Оруел дава представа за уродливостта на тоталитарната система и диктатурата, която превзема всеки един момент от живота на хората. Измама, похот и екзистенциален ужас се просмукват от всяка страница. А самата книга придобива такова значение, че оруелски се превръща в нарицателно за правителства, залагащи на измама, пропаганда и преследващи онези, които мислят различно. Тя въвежда и идеята за "Големия брат", който следи всичко, вижда всичко и контролира всичко. Книгата успява да остави своя културен отпечатък върху обществото.

"Кантата за Лейбовиц" - Уолтър Милър (1959 г.)

Брилянтен образец на "висока" научна фантастика, спечелил наградата ХЮГО, "Кантата за Лейбовиц" е всепризнатият пример за високоинтелектуална, духовна и дълбоко аналитична проза. На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа...

Изградена от три части, първоначално публикувани като самостоятелни разкази, книгата проследява различни моменти около съществуването на католически манастир, чийто покровител е загиналият по време на Огнения Потоп учен Лейбовиц - единственото място, което пази спомените за миналото отпреди Третата Световна война и големия ядрен апокалипсис. А самата книга, писана точно на във време, когато ядрената война е съвсем реална опасност, ни напомня за всички опасности за света.

"Странник в странна страна" - Робърт Хайнлайн (1961 г.)

Историята в романа се развива в неопределено бъдеще. Хората изпращат първия си заселнически кораб да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал. Двайсет и пет години по-късно изпращат втори кораб, който успява да кацне благополучно на планетата и там откриват Валънтайн Майкъл Смит или просто "Майк". Роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където "марсианският" начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото "световно" общество.

Написан през 1961 година, този роман се превръща в култов за тогавашното общество и особено сред младежите. Концепцията на автора постепенно се разкрива като "основополагане" на идеята за сексуалната революция, но едновременно с това са застъпени изключително много теми и идеи, сред които сексуалното поведение, религиите, контактът с извънземен разум и т.н.

Снимка: IMDB

"Звездните рейнджъри" - Робърт Хайнлайн (1959 г.)

Тук Хайнлайн ни представя един сложен футуристичен свят, в който човечеството води война срещу странни, буболечкоподобни извънземни, известни като "Дървениците". През погледа на главния герой - младия войник Хуан "Джони" Рико - Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.

Книгата е израз на либертарианската идеология, която е широко развита в жанра по това време. "Звездните рейнджъри" печели награда Хюго за най-добър роман през 1960 г. Книгата обаче поражда дискусии и е критикувана за засегнатите социални и политически теми, и е обвинявана в проповядване на войнолюбие. (Снимката е от едноименната, но не особено сполучлива екранизация на Пол Верховен)

"Портокал с часовников механизъм" - Антъни Бърджес (1962 г.)

Шокираща и зловеща фантастика "Портокал с часовников механизъм" показва бунта срещу обезличаващата Система. Написан на една богата смесица от езици и жаргони - някои реални, други измислени от автора - романът разказва за историята на Алекс в неговия мрачен и футуристичен Лондон. Това е история за ужас, хаос и безсмислено насилие, проследяващ един психопат, когото системата се опитва да превъзпита по не по-малко жесток начин. Творбата на Антъни Бърджес определено не е за всеки, особено за онези с по-слаби нерви. Същевременно обаче това е симфония на ужаса, която оказва влияние върху културата още от самото си създаване. (Кадър от филма на Стенли Кубрик)

"Сирените на Титан" - Кърт Вонегът (1959 г.)

"Сирените от Титан" е ексцентрична лудория във времето и пространството, както и в сферата на морала. Малачи Констант, най-богатият и най-поквареният човек в Америка през ХХІІ век, получава предложение да предприеме пътешествие до далечни фантастични светове в компанията на красива жена. От Земята, към Марс, Меркурий и дори до Титан, спътника на Сатурн - той преминава през едно голямо търсене на смисъла от нещата в живота. Книгата е забавна и абсурдна, но поставя на преден план множество философски въпроси.

"Краят на детството" - Артър Кларк (1953 г.)

Самият Вонегът определя "Краят на детството" като шедьовърът на научната фантастика. И това не е хипербола. Засягаща първия контакт между хора и едни добронамерени извънземни, творбата на Артър Кларк задава много интересни моменти за размисъл. Превъзхождащата раса, която идва да даде напредъка си на Земята, но на каква цена...

Човечеството винаги е успявало да се развива заради уникалната си възможност да мечтае и да търси нови хоризонти пред себе си. Преди човек да постигне новите открития, първо трябва да си ги представи. А фантастиката е едно от тези средства. Все пак това, което днес е реалност, едно време се е смятало за обект на научната фантастика.

Така например преди големия бум на развитието на индустрията, науката и обществото от втората половина на XX век е предшествана от Златния век на научната фантастика.

Първият Златен век на научната фантастика започва от края на 30-те и продължава до началото на 60-те.

Произведенията от Златната ера на научната фантастика оказват влияние върху психиката на много юноши по време на Втората световна война и последвалата Студена война, Тя оставя сериозен отпечатък върху обществото.

Жанрът има голямо въздействие особено през този период върху водещи личности в областта на военното дело, информационните технологии, Холивуд и самата наука - биотехнологиите, фармацевтиката и инженерните науки.

Това са някои от най-значимите и влиятелни романи, разкази и новели на литературата от XX век.

Ето 10 задължителни четива от първия Златен век на научната фантастика: