Webcafe

Капитаните, които извоюваха победата при Сливница

Webcafe
07.11.2017, 11:30 (обновена 08.11.2017, 18:30)

1 от 15 снимки Назад Напред

Пощенска картичка от 1885 г. - "Сърбите молят за мир"

Снимка: © Wikimedia Commons

Кои са хората, които защитиха Съединението

"Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба."

- Иван Вазов, "Новото гробище над Сливница"

 

Едва ли има някой в България, който да не е чувал знаменитото стихотворение на Иван Вазов, посветено на героичната победа на българската армия в Битката при Сливница, с която на практика се печели Сръбско-българската война.

В галерията можете да видите някои от най-значимите личности, помогнали за извоюването на решаващата битка при Сливница. Поклон към тях и към всички останали, които са участвали дейно в този велик момент от българската история!

Тя често е наричана войната на капитаните срещу генералите заради младостта и липсата на опит у българските войски, който буквално дни преди сраженията се оказват без върховно командване. Русия, която дотогава подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори заради неприемането на Съединението.

По този начин младите български военни са оставени да се оправят сами срещу значително по-опитната и обучена сръбска армия. Нещо повече, никой не очаква агресия от Запад и в голямата си част българските сили са струпани по южната граница с Османската империя.

Така в края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата, а на 2 ноември, под предтекст, че български части са нападнали пограничните райони, Сърбия обявява война на България.

Българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ, в който призовава "всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели".

Сръбската армия е значително по-голяма като численост, по-добре въоръжена, по-добре обучена, с уредено снабдяване и екипировка. От българска страна единствената надежда са завърналите се около 40 млади офицери, обучени до момента от руските военни академии, които са завършили само месец преди това.

Самата българска армия е неопитна, зле екипирана, зле въоръжена и с недостатъчно боеприпаси. За сръбския крал Милан всичко това изглежда като една лесна победа, след която ще си пие кафето на центъра на София. Такова нещо обаче така и не се случва.

Въпреки настояването на княза и на зам.-началник Щаба на българската армия, капитан Стефан Паприков да се отстъпи София на сърбите без бой и да им се даде генерална битка на Вакарелските височини, командирите във военния съвет са категорични - или ще има битка при Сливница, или въобще няма да се водят сражения.

Решаващото сражение в тази война е битката при Сливница, провела се между 5 и 7 ноември 1885 г. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части - десен – от височината Леща до шосето Драгоман-Сливница; централен – от шосето до с. Алдомировци; и ляв – от Алдомировци до с. Братушково. Дължината и по права линия е около 20 км.

Трите позиции са командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг - 6 дружини, 2 батареи и 2 ескадрона), капитан Андрей Блъсков (център - 4 дружини и 2 батареи) и ротмистър Атанас Бендерев (десен фланг - 7 дружини и 2 батареи). Сраженията се водят в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев

Съотношението на силите в началото на битката е 12 000 българи срещу 25 000 сърби като българите разполагат с артилерия от едва 40 оръдия.

Самата битка започва на 5 ноември. Още в 9 часа сутринта сърбите започват да напредват към българските позиции.

Батареята на капитан Георги Силянов обаче успява да ги отблъсне бързо, без да дава жертви, като същевременно български войнци успяват да заемат Мало Малово и Мека Цръв по заповед на княз Александър I Батенберг.

Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. Въпреки малкото артилерия, именно оръдията помагат много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

В центъра и на левия фланг също са удържани позициите. По-късно през деня сръбската Моравска дивизия заема гр. Брезник, но забавянето в придвижването им дава възможност на българските подкрепления от Тракия да пристигнат.

На 6 ноември битката започва добре за българите, които разбиват сръбските части в края на десния фланг при селата Ропот и Комщица.

Поручик Атила Зафиров и войниците разбират, че сърбите не са успели да обходят десния фланг на българите. По този начин той предизвиква паника в сръбското главно командване, което помислило, че срещу него настъпват големи български сили по долината на Калотинска река.

Нещата на левия фланг на българската войска обаче далеч не изглеждат толкова добре. Сръбската Моравска дивизия с многобройни сили превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Осъзнавайки важността на Сливнишката позиция за цялото сражение началникът на щаба на армията капитан Рачо Петров дава заповед на Радомирския отряд да атакува на всяка цена.

Въпреки изключително неравните сили капитан Стефан Кисов изпълнява заповедта. С по-малко от 2000 бойци, при съотношение 1:6, той напада. Сръбската дивизия разбива отряда на Кисов, обаче, ангажирана в бойни действия, не успява да достигне в заповядания срок Сливнишката позиция, което дава време за прегрупиране на българските сили.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

Тогава е и важната битка при село Гургулят. Спряната предния ден Моравска дивизия предприема ново настъпление през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци.

Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се срещат с Моравската дивизия и успяват да я разгромят. С атака "на нож" отблъскват сърбите с 4 километра. Така опасността от обход на левия фланг е ликвидирана.

На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. Започват с огневи бой между българските части, заели Мека цръв и сърбите от Дунавската и Дринската дивизия. По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож" като сам повежда бойците си и загива в боя.

По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. Оттук идват легендите за българското "Ура" и влизането в бой с "Шуми Марица" на уста, които подплашват по-многобройната сръбска армия.

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич:

"Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато."

По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия. С това сражение приключва Битката при Сливница.

Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия.

В тридневните боеве край Сливница загиват 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Датата 7 ноември се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска точно заради победата край Сливница в битката, в която капитаните печелят войната и спасяват българското Съединение.

Oще: аврам гуджев  андрей блъсков  атанас бендерев  атила зафиров  битката за сливница  боеве при сливница  данаил николаев  иван кутинчев  коста паница  марин маринов  михаил савов  олимпи панов  рачо петров  сливница  сражения при сливница  сръбско-българска война  стефан кисов  стефан паприков  стефан тошев 


Още от Галерия

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

13 deaf | 08.11.201722:51

Дедо,

Божо това наистина го каза по телевизията и се чудя защо?! Откъде му е тръкнало,че българската армия е била три пъти по-голяма?! А иначе е вярно,че един пиян радомирец и командващ отряд е задържал сърбите докато дойде основната част от българската армия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

12 dedo adji | 08.11.201708:20

Глухчо, щом си хванал да цитираш проф. Димитров, има и други негови идеи, които пропускаш. Цифрите ти са объркани, и аз ги нямам под ръка, за да ти възразявам. Но бай Божо казва също и, че българските капитани са имали повече реален боен опит(добит на руска служба) от сръбските генерали. Е, имало и някои недоучени, като коменданта на видинската крепост, който отговорил на сръбския парламентьор, че е отсъствал от час и не е учил как се предават крепости, само как се удържат и превземат. И показал невежеството си като не предал Видин.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

11 deaf | 08.11.201707:15

Според Божо българската армия е била три пъти по голяма,(доколкото си спомням каза нещо за 150 000хил.,а сръбската - 50 000хил.),и въоръжена с модерно оръжие,докато сръбската била със стари модели пушки и топове!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

10 TheRock | 08.11.201702:55

Позорът е за Русия, която сплетничи и играе открито срещу българските интереси.
През 1885г. руските офицери напускат българската войска и Русия подкокоросва сърбите да нападнат България – това се нарича “войната на капитаните” или Сръбско-Българската война;
През 1912-1913 година Русия активно пречи на българските национални интереси, първо чрез своя агент (на руска заплата и изпълняващ руски заповеди) ген.Радко Димитриев, командващ нашата армия при Чаталджа, който вместо да подаде сигнал за офанзива – щурм на Цариград, държи в окопите 3 (три) месеца нашите войници, които междувременно дават много жертви от холерата и грипа, и щурмът към Цариград се проваля, както е замисълът на Русия, искаща тази плячка само за себе си. Моят прадядо, участник в състава на Първа Софийска Желязна дивизия цял живот се чудеше – “оти ни държаха у калните окопи толку дълго, умрелите от холерата и инфлуенцата беха много, ама много повече от турските куршуми, а ей ги къде беха минаретата на Цариград, с ръка да ги пипнеш, морето се виждаше и гемиите у него, а ние с една атака на нож бехме готови да прегазим турските окопи!…” Втори път Русия ще отсъди в полза на Сърбия т.нар.”спорна зона” в северна Македония – Скопско, Призренско и Кумановско, че и безспорната зона – от Охрид до Струмица и от Тетово до Солунско. Трети път ще подтикне Румъния да ни удари в гръб през 1913г. и Добруджа да заграби…Впрочем Русия хариза исконната българска земя Добруджа на Румъния през 1878г., та да гепи Бесарабия от Румъния. Пак Русия подари исконна българска земя – Моравско, Нишко и Пиротско на сърбите заради направо символичното им участие със 76 убити във войната срещу Турция от 1878г. …ПОЗОРНО!
…А това, че Турция се включва в Първата Световна Война, е резултат пак от руската политика на ламтеж към Проливите. Логично Турция в самозащита иска да възпре руския напън към Цариград.
Изобщо просветеният български патриот няма как да обича Русия, защото няма как да обичаш едновременно България и най-големия враг на България – имперска Русия!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

9 МарКом | 08.11.201702:51

Добра статия.
Имаме повод за гордост, макар и по тъжен повод.
Не бих казал че е добре да се изтъкваме с войните срещу съседите.
Но можем спокойно да се гордеем с защитата на отечеството си когато е нападано.
Слава на героите! Поклон пред загиналите!
Да помним уроците на историята за да избягваме грешки в бъдещето.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

8 AlahAkbar | 07.11.201723:23

Очаквам изявление от тиквата с цици, че рашистите са предрешили победата ни, изтеглки некадърните си офицери от командването на армията ни. Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2017, 11:15

7 Bat Stan | 07.11.201717:52

Интересен е диалогът между капитан Рачо Петров и княза. Повечето от онова, което днес знаем за Рачо Петров, дължим на неговия биограф П. Пеев.

Та ето какво пише Пеев:

На 5-и срещу 6-и в полунощ княз Александър изпратил от Сливнишките редути депеша до правителството в София – предлагал София да се отстъпи без бой, заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила – в Орхание, архивът на двореца – в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.

Младите капитани обаче не се подчинили.

– Такова предателство аз не ще извърша – казал капитан Рачо Петров – Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.

И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал:

– Върнете се, иначе ще ви застрелям!

Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака…
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2017, 11:15

6 Bat Stan | 07.11.201717:49

В същата битка княз Батенберг е последният европейски владетел, водил лично армията си в боя. Твърди се, че преди битката той е отишъл на позицията и казал, че държавния архив и хазната ще бъдат преместени от София в Орхание. И когато тръгнал да объръща коня си към столицата, Олимпи Панов си извадил пистолета и казал: "Ваше височество, никъде няма да ходите. Ако ще мрем, тука ще е!" След което князът се засрамил и три дни воювал наравно с останалите. Така съм чел, де...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 07.11.201716:57

Сеяч

„Ми смо знали, да су бугари прости бостанджиjе, вещи само кромпира и лахана садити“
(Отзив на един сръбски вестник през войната)

Да, приятели, ний садим и сеем,
светият труд е нашето оръжье,
надеждите ни нивга той не лъже
и роби — с него царства днес владеем.

От Черно море до Пинд, до Морава
безшумно българин оре и сее
и зеленчук, и жито, и идеи —
а майката земя му спорно дава.

Той сей и сбира — с чест си вади хлябът, —
потът му ражда плодове узрели:
ту златен клас, ту грозд, ту харно зеле,
ту Сливници — когато му дотрябват.

1885
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 07.11.201716:00

Да се не опиваме безпечно
с лаврите си: дълга е борбата
Час е да поченем дело вечно,
нам не се е свършила съдбата.

Не смъртта, не гробът и не сечът
дават на народите животът.
Чест на тия, що блестяха с мечът,
чест на тия, що с ума работят.

Чест на всички, що в полето родно
скромно хвърлят семето духовно,
но на нашто здание народно
с цимент дават траене вековно.

1885
   

оценка

+1 -0