Капитаните, които извоюваха победата при Сливница
1 от 15 снимки

Кои са хората, които защитиха Съединението

Рачо Петров
Три дни след Съединението на Княжество България и Източна Румелия княз Александър Батенберг назначава капитан Рачо Петров за началник на щаба на Действащата армия. В това си качество Петров планира, координира и направлява отпора срещу сръбските войски, нападнали България в началото на ноември същата година. Въпреки очертаващото се числено надмощие на сърбите, убеждава министрите против намеренията на княза да изтегли войските към Ихтиман. За да спре обхода на южния фланг и да спечели време за съсредоточаване на южнобългарските войски на Сливнишката позиция, хвърля Радомирския отряд, събран от разбити и необучени части без артилерия, в самоубийствена атака срещу Моравската дивизия край Брезник. За участието си в Сръбско-българската война е награден с орден "За храброст" II степен.

Андрей Блъсков
През Сръбско-българската война е командир на Пети Пехотен Дунавски полк, началник на Сливнишкия отряд и началник на централния участък на Сливнишката позиция. Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен. За участието си във войната е награден с Орден "За храброст" IV степен и повишен във военно звание майор.

Атанас Бендерев
Ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. На 5 ноември Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.

Михаил Савов
Kапитан Михаил Савов e командир на левия фланг в битката при Сливница. В първия ден на битката, 5 ноември, отразява атаките на сръбската Дринска дивизия срещу укрепленията около Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България. Притиснат от по-многочислен противник, отказва да изпълни заповедта на командира на Западния корпус да отстъпи и помага за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят. Участва и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с орден "За храброст" III степен.

Данаил Николаев
В началото на войната княз Александър Батенберг го назначава за командир на Западния корпус. След боевете при Сливница командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден "За храброст" II степен и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

Иван Кутинчев
При избухването на Сръбско-българската война (1885) на 2 ноември дружината на капитан Кутинчев се оправя от София към Сливница, от където заедно с 2-ра дружина на 3 ноември се оправят към Сливнишката позиция, като на 5 ноември дружината е разположена на десния фланг на позицията. В самото начало на Сливнишкото сражение е ранен командващия на полка капитан Андрей Блъсков и командването е поето от капитан Кутинчев. Проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември.
След края на сражението, на 8 ноември той е назначен за титулярен командир на полка. На 10 ноември 1-ва и 4-та дружина под общото командване на Кутинчев влизат в състава на авангардния отряд на майор Петър Стоянов, който овладява Драгоман (10 ноември) и Цариброд (11 – 12 ноември). Участва, в превземането на Пирот. След войната е награден с Военен орден "За храброст" – IV степен и получава едногодишно старшинство в чин капитан.

Олимпий Панов
Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и последвалото изтегляне на руските офицери капитан Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По време на Сръбско-българската война допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На третия ден от сражението, 7 ноември, в момент на колебание на главния щаб и командването на Западния корпус, капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката предотвратява сръбския контраудар към рида Три уши и затвърждава успешния завършек на битката.

Коста Паница
Командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония. По време на сраженията маневрите на отряда успяват да създадат сериозно объркване в сръбските сили. В последния ден на боевете Коста Паница и неговите хора успяват да изтласкат сърбите и да преминат в настъпление.

Стефан Кисов
Като командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник. Там, макар отрядът му да е разбит, той успява да спечели ценно време за прегрупиране на българските войски. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден "За храброст" IV степен.

Аврам Гуджев
В Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница, а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в преследването на отстъпващите сръбски войски и в овладяването на Цариброд и на Пирот. За проявена храброст и за качествата си на командир е награден с орден "За храброст" III степен.

Атила Зафиров
През Сръбско-българската война (1885) командва Комщицкия отряд, който разбива батальона на майор Милошевич на 6 ноември при селата Ропот и Комщица. Под командването на Коста Паница участва в боевете при Славиня, Височка Ржана и Пирот. За проявеното мъжество и умелото си командване е награден с Орден "За храброст" IV степен.

Стефан Паприков
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е заместник-началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница. Ръководи операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление.

Марин Маринов
По негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври. През Сръбско-българската война полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча и при Сливница, където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември е тежко ранен и по-късно умира от раните си. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден "За храброст" IV степен.

Стефан Тошев
През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден "За храброст" IV степен.
Заради тях се случи Съединението

Зад координираните действия на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) стоят усилията на много значими личности от българската история, които си заслужава да бъдат запомнени.
"Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба."
- Иван Вазов, "Новото гробище над Сливница"
Едва ли има някой в България, който да не е чувал знаменитото стихотворение на Иван Вазов, посветено на героичната победа на българската армия в Битката при Сливница, с която на практика се печели Сръбско-българската война.
В галерията можете да видите някои от най-значимите личности, помогнали за извоюването на решаващата битка при Сливница. Поклон към тях и към всички останали, които са участвали дейно в този велик момент от българската история!
Тя често е наричана войната на капитаните срещу генералите заради младостта и липсата на опит у българските войски, който буквално дни преди сраженията се оказват без върховно командване. Русия, която дотогава подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори заради неприемането на Съединението.
По този начин младите български военни са оставени да се оправят сами срещу значително по-опитната и обучена сръбска армия. Нещо повече, никой не очаква агресия от Запад и в голямата си част българските сили са струпани по южната граница с Османската империя.
Така в края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата, а на 2 ноември, под предтекст, че български части са нападнали пограничните райони, Сърбия обявява война на България.
Българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ, в който призовава "всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели".
Сръбската армия е значително по-голяма като численост, по-добре въоръжена, по-добре обучена, с уредено снабдяване и екипировка. От българска страна единствената надежда са завърналите се около 40 млади офицери, обучени до момента от руските военни академии, които са завършили само месец преди това.
Самата българска армия е неопитна, зле екипирана, зле въоръжена и с недостатъчно боеприпаси. За сръбския крал Милан всичко това изглежда като една лесна победа, след която ще си пие кафето на центъра на София. Такова нещо обаче така и не се случва.
Въпреки настояването на княза и на зам.-началник Щаба на българската армия, капитан Стефан Паприков да се отстъпи София на сърбите без бой и да им се даде генерална битка на Вакарелските височини, командирите във военния съвет са категорични - или ще има битка при Сливница, или въобще няма да се водят сражения.
Решаващото сражение в тази война е битката при Сливница, провела се между 5 и 7 ноември 1885 г. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части - десен – от височината Леща до шосето Драгоман-Сливница; централен – от шосето до с. Алдомировци; и ляв – от Алдомировци до с. Братушково. Дължината и по права линия е около 20 км.
Трите позиции са командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг - 6 дружини, 2 батареи и 2 ескадрона), капитан Андрей Блъсков (център - 4 дружини и 2 батареи) и ротмистър Атанас Бендерев (десен фланг - 7 дружини и 2 батареи). Сраженията се водят в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев
Съотношението на силите в началото на битката е 12 000 българи срещу 25 000 сърби като българите разполагат с артилерия от едва 40 оръдия.
Самата битка започва на 5 ноември. Още в 9 часа сутринта сърбите започват да напредват към българските позиции.
Батареята на капитан Георги Силянов обаче успява да ги отблъсне бързо, без да дава жертви, като същевременно български войнци успяват да заемат Мало Малово и Мека Цръв по заповед на княз Александър I Батенберг.
Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. Въпреки малкото артилерия, именно оръдията помагат много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
В центъра и на левия фланг също са удържани позициите. По-късно през деня сръбската Моравска дивизия заема гр. Брезник, но забавянето в придвижването им дава възможност на българските подкрепления от Тракия да пристигнат.
На 6 ноември битката започва добре за българите, които разбиват сръбските части в края на десния фланг при селата Ропот и Комщица.
Поручик Атила Зафиров и войниците разбират, че сърбите не са успели да обходят десния фланг на българите. По този начин той предизвиква паника в сръбското главно командване, което помислило, че срещу него настъпват големи български сили по долината на Калотинска река.
Нещата на левия фланг на българската войска обаче далеч не изглеждат толкова добре. Сръбската Моравска дивизия с многобройни сили превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Осъзнавайки важността на Сливнишката позиция за цялото сражение началникът на щаба на армията капитан Рачо Петров дава заповед на Радомирския отряд да атакува на всяка цена.
Въпреки изключително неравните сили капитан Стефан Кисов изпълнява заповедта. С по-малко от 2000 бойци, при съотношение 1:6, той напада. Сръбската дивизия разбива отряда на Кисов, обаче, ангажирана в бойни действия, не успява да достигне в заповядания срок Сливнишката позиция, което дава време за прегрупиране на българските сили.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
Тогава е и важната битка при село Гургулят. Спряната предния ден Моравска дивизия предприема ново настъпление през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци.
Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се срещат с Моравската дивизия и успяват да я разгромят. С атака "на нож" отблъскват сърбите с 4 километра. Така опасността от обход на левия фланг е ликвидирана.
На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. Започват с огневи бой между българските части, заели Мека цръв и сърбите от Дунавската и Дринската дивизия. По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож" като сам повежда бойците си и загива в боя.
По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. Оттук идват легендите за българското "Ура" и влизането в бой с "Шуми Марица" на уста, които подплашват по-многобройната сръбска армия.
За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич:
"Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато."
По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия. С това сражение приключва Битката при Сливница.
Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия.
В тридневните боеве край Сливница загиват 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Датата 7 ноември се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска точно заради победата край Сливница в битката, в която капитаните печелят войната и спасяват българското Съединение.
Още от Галерия
-
Актьорите, които направиха съмненията на критиците на пух и прах
И вече не можем да си представим друг на тяхно място
-
Бромансите на Холивуд или що е то истинско мъжко приятелство
Актьорите, които са близки на екрана и извън него
-
Тайните ритуали за късмет на креативните личности
От Бионсе до Пикасо - всеки бори нервите по свой начин
-
Какво чете Webcafe в момента
С разнообразни заглавия навръх Световния ден на книгата
Реклама
|
|
Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.
Божо това наистина го каза по телевизията и се чудя защо?! Откъде му е тръкнало,че българската армия е била три пъти по-голяма?! А иначе е вярно,че един пиян радомирец и командващ отряд е задържал сърбите докато дойде основната част от българската армия.
През 1885г. руските офицери напускат българската войска и Русия подкокоросва сърбите да нападнат България – това се нарича “войната на капитаните” или Сръбско-Българската война;
През 1912-1913 година Русия активно пречи на българските национални интереси, първо чрез своя агент (на руска заплата и изпълняващ руски заповеди) ген.Радко Димитриев, командващ нашата армия при Чаталджа, който вместо да подаде сигнал за офанзива – щурм на Цариград, държи в окопите 3 (три) месеца нашите войници, които междувременно дават много жертви от холерата и грипа, и щурмът към Цариград се проваля, както е замисълът на Русия, искаща тази плячка само за себе си. Моят прадядо, участник в състава на Първа Софийска Желязна дивизия цял живот се чудеше – “оти ни държаха у калните окопи толку дълго, умрелите от холерата и инфлуенцата беха много, ама много повече от турските куршуми, а ей ги къде беха минаретата на Цариград, с ръка да ги пипнеш, морето се виждаше и гемиите у него, а ние с една атака на нож бехме готови да прегазим турските окопи!…” Втори път Русия ще отсъди в полза на Сърбия т.нар.”спорна зона” в северна Македония – Скопско, Призренско и Кумановско, че и безспорната зона – от Охрид до Струмица и от Тетово до Солунско. Трети път ще подтикне Румъния да ни удари в гръб през 1913г. и Добруджа да заграби…Впрочем Русия хариза исконната българска земя Добруджа на Румъния през 1878г., та да гепи Бесарабия от Румъния. Пак Русия подари исконна българска земя – Моравско, Нишко и Пиротско на сърбите заради направо символичното им участие със 76 убити във войната срещу Турция от 1878г. …ПОЗОРНО!
…А това, че Турция се включва в Първата Световна Война, е резултат пак от руската политика на ламтеж към Проливите. Логично Турция в самозащита иска да възпре руския напън към Цариград.
Изобщо просветеният български патриот няма как да обича Русия, защото няма как да обичаш едновременно България и най-големия враг на България – имперска Русия!
Имаме повод за гордост, макар и по тъжен повод.
Не бих казал че е добре да се изтъкваме с войните срещу съседите.
Но можем спокойно да се гордеем с защитата на отечеството си когато е нападано.
Слава на героите! Поклон пред загиналите!
Да помним уроците на историята за да избягваме грешки в бъдещето.

Та ето какво пише Пеев:
На 5-и срещу 6-и в полунощ княз Александър изпратил от Сливнишките редути депеша до правителството в София – предлагал София да се отстъпи без бой, заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила – в Орхание, архивът на двореца – в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.
Младите капитани обаче не се подчинили.
– Такова предателство аз не ще извърша – казал капитан Рачо Петров – Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.
И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал:
– Върнете се, иначе ще ви застрелям!
Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака…
„Ми смо знали, да су бугари прости бостанджиjе, вещи само кромпира и лахана садити“
(Отзив на един сръбски вестник през войната)
Да, приятели, ний садим и сеем,
светият труд е нашето оръжье,
надеждите ни нивга той не лъже
и роби — с него царства днес владеем.
От Черно море до Пинд, до Морава
безшумно българин оре и сее
и зеленчук, и жито, и идеи —
а майката земя му спорно дава.
Той сей и сбира — с чест си вади хлябът, —
потът му ражда плодове узрели:
ту златен клас, ту грозд, ту харно зеле,
ту Сливници — когато му дотрябват.
1885
с лаврите си: дълга е борбата
Час е да поченем дело вечно,
нам не се е свършила съдбата.
Не смъртта, не гробът и не сечът
дават на народите животът.
Чест на тия, що блестяха с мечът,
чест на тия, що с ума работят.
Чест на всички, що в полето родно
скромно хвърлят семето духовно,
но на нашто здание народно
с цимент дават траене вековно.
1885
Коментари 13 Facebook коментари
Най-старите отгоре
» Вашият коментар