Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зловещите реликви, останали след социализма

 Турбоджет влак М-497 

Американците първи експериментират с този влак, но руснаците бързат да не им отстъпят. Идеята е точно както самолетите, влакът също да бъде задвижван от реактивни двигатели, монтирани в най-предната част. През 70-те Съветският съюз успява да сътвори собствена версия на това превозно средство. То тежи над 54 тона, а резервоарът му е 7,4 тона. 

Според най-смелите планове на руснаците турбоджет влакът трябва да е способен да развие 320 км/ ч. Заради чудовищната консумация на гориво обаче е сметнат за неефикасен. В момента състоянието на влака е като това на снимката, но има изграден негов монумент в град Твер. Снимка: Desertedplaces.blogspot.com
Турбоджет влак М-497

Американците първи експериментират с този влак, но руснаците бързат да не им отстъпят. Идеята е точно както самолетите, влакът също да бъде задвижван от реактивни двигатели, монтирани в най-предната част. През 70-те Съветският съюз успява да сътвори собствена версия на това превозно средство. То тежи над 54 тона, а резервоарът му е 7,4 тона.

Според най-смелите планове на руснаците турбоджет влакът трябва да е способен да развие 320 км/ ч. Заради чудовищната консумация на гориво обаче е сметнат за неефикасен. В момента състоянието на влака е като това на снимката, но има изграден негов монумент в град Твер.
 Бартини Бериев ВВА-14 

Това летателно средство-амфибия е създадено през 1972-а и е едно от двете произведени някога. В момента се намира в Музея на военно-въздушните сили в град Монино, област Москва. Дизайнът е трябвало да му помага да излита както от суша, така и от вода, и е дело на родения в Италия Роберто Бартини. 

Прототипът на ВВА-14 е разработен съвместно с екип на съветския авиоконструктор Георги Михайлович Бериев. Първите летателни тестове са на конвенционална самолетна писта. През 1974-а в долната част са инсталирани понтони, за да не потъва самолетът, които обаче създавали доста проблеми. Все пак летателното средство има общо около 103 летателни часа. Снимка: Wikipedia
Бартини Бериев ВВА-14

Това летателно средство-амфибия е създадено през 1972-а и е едно от двете произведени някога. В момента се намира в Музея на военно-въздушните сили в град Монино, област Москва. Дизайнът е трябвало да му помага да излита както от суша, така и от вода, и е дело на родения в Италия Роберто Бартини.

Прототипът на ВВА-14 е разработен съвместно с екип на съветския авиоконструктор Георги Михайлович Бериев. Първите летателни тестове са на конвенционална самолетна писта. През 1974-а в долната част са инсталирани понтони, за да не потъва самолетът, които обаче създавали доста проблеми. Все пак летателното средство има общо около 103 летателни часа.
 Изоставен хангар в Байконур, Казахстан 

Тези прототипи на совалки от Съветско време събират прах в изоставен хангар на територията на Байконур, Казахстан. Совалките са кръстени "Буран" - от снежна буря на руски. Един "Буран" дори има успешен полет в Космоса през 1988-а. Изоставените прототипи обаче са създадени по-рано – някъде през 1974-а. 

На тях се натъква фотографът Ралф Миребс, докато обикаля космодрума. Едната совалка е била предвидена за реален полет, а другата – като тестови макет. Около тях все още си стоят пневматичните платформи. Космическата програма е изоставена след разпада на СССР, а совалките са оставени да се рушат. Снимка: ralphmirebs.livejournal.com
Изоставен хангар в Байконур, Казахстан

Тези прототипи на совалки от Съветско време събират прах в изоставен хангар на територията на Байконур, Казахстан. Совалките са кръстени "Буран" - от снежна буря на руски. Един "Буран" дори има успешен полет в Космоса през 1988-а. Изоставените прототипи обаче са създадени по-рано – някъде през 1974-а.

На тях се натъква фотографът Ралф Миребс, докато обикаля космодрума. Едната совалка е била предвидена за реален полет, а другата – като тестови макет. Около тях все още си стоят пневматичните платформи. Космическата програма е изоставена след разпада на СССР, а совалките са оставени да се рушат.
 Хангарът в Байконур отвън 
Снимка: ralphmirebs.livejournal.com
Хангарът в Байконур отвън

 Колският свръхдълбок сондаж, Мурманск 

Това е най-дълбокият сондажен отвор в света и е вписан официално в книгата с рекорди "Гинес" - по-дълбок е и от Марианската падина. Проектът започва през 1962-а и цели изучаването на земните недра чрез свръхдълбоки сондажи. На 27 септември 1984-а обаче се случва тежък инцидент, при който сондата заедно с главата и вала й се заклещват. 

Налага се започване на копаенето наново от 7-мия километър. Следва поредица от по-дребни инциденти, докато през 1990-а става ясно, че не може да се дълбае дори и с модерна техника. През 1992-а проектът е окончателно замразен. Снимка: Wikipedia
Колският свръхдълбок сондаж, Мурманск

Това е най-дълбокият сондажен отвор в света и е вписан официално в книгата с рекорди "Гинес" - по-дълбок е и от Марианската падина. Проектът започва през 1962-а и цели изучаването на земните недра чрез свръхдълбоки сондажи. На 27 септември 1984-а обаче се случва тежък инцидент, при който сондата заедно с главата и вала й се заклещват.

Налага се започване на копаенето наново от 7-мия километър. Следва поредица от по-дребни инциденти, докато през 1990-а става ясно, че не може да се дълбае дори и с модерна техника. През 1992-а проектът е окончателно замразен.
 Телескоп в обсерватория Тяншан, Киргистан 

Между 30-те и 50-те години на миналия век из планините Тяншан на Киргистан са построени няколко индустриални града. През 1957-а се появява и обсерваторията в Тяншан, на около 30 км от град Алмати. Първоначално там има два еднометрови телескопа Ричи-Кретиен и редица по-малки телескопи.

По време на разпадането на Съветския съюз се оказва, че нито един от големите телескопи не работи, поради липса на части за ремонт и недобра поддръжка. Телескопите са ремонтирани през 2014-а като реновацията е заплатена от Казахстан. Снимка: Pinterest
Телескоп в обсерватория Тяншан, Киргистан

Между 30-те и 50-те години на миналия век из планините Тяншан на Киргистан са построени няколко индустриални града. През 1957-а се появява и обсерваторията в Тяншан, на около 30 км от град Алмати. Първоначално там има два еднометрови телескопа Ричи-Кретиен и редица по-малки телескопи.

По време на разпадането на Съветския съюз се оказва, че нито един от големите телескопи не работи, поради липса на части за ремонт и недобра поддръжка. Телескопите са ремонтирани през 2014-а като реновацията е заплатена от Казахстан.
 Хотел "Халудово", остров Кърк, Хърватия 

Хотелът едно време е бил лъскаво място за почивка и част от стратегията на социалистическа Югославия да привлече туристи, след като отваря границите си за посетители. 

"Халудово" фалира година след откриването си, а после преминава под собственост на държавата. След това е засегнат необратимо от войната и превърнат в бежански лагер. На снимката е лобито на хотела, което едно време е смайвало с разточителния си лукс. Снимка: Pinterest
Хотел "Халудово", остров Кърк, Хърватия

Хотелът едно време е бил лъскаво място за почивка и част от стратегията на социалистическа Югославия да привлече туристи, след като отваря границите си за посетители.

"Халудово" фалира година след откриването си, а после преминава под собственост на държавата. След това е засегнат необратимо от войната и превърнат в бежански лагер. На снимката е лобито на хотела, което едно време е смайвало с разточителния си лукс.
 Мемориален парк Бубаня, Ниш, Сърбия 

Мемориалният парк е изграден след Втората световна война, а тези бетонни гиганти представляват три отправени към небето юмруци. Комплексът почита жертвите на масови екзекуции в периода между 1942 и 1944-а на сърби, евреи и други малцинствени групи. В момента обаче монументът представлява по-скоро зловеща гледка, а основите на юмруците са издраскани с графити. Снимка: Pinterest
Мемориален парк Бубаня, Ниш, Сърбия

Мемориалният парк е изграден след Втората световна война, а тези бетонни гиганти представляват три отправени към небето юмруци. Комплексът почита жертвите на масови екзекуции в периода между 1942 и 1944-а на сърби, евреи и други малцинствени групи. В момента обаче монументът представлява по-скоро зловеща гледка, а основите на юмруците са издраскани с графити.
 Мемориалът "Илинден", Крушево, Македония 

Тази странна сграда отваря врати на 2 август 1974-а. Тя отбелязва 30 години от втората сесия на Антифашистката асамблея за освобождение на Македония. Монументът заема 12 акра площ, а прозорците му са направени от армирано стъкло. 

Посетителите се надпреварват да обясняват на какво им прилича сградата – на сърце, на вирус и дори на карфиол. Истинското вдъхновение за създателите му – семейство Грабуловски, е формата на главата на боздугана. Снимка: Getty Images
Мемориалът "Илинден", Крушево, Македония

Тази странна сграда отваря врати на 2 август 1974-а. Тя отбелязва 30 години от втората сесия на Антифашистката асамблея за освобождение на Македония. Монументът заема 12 акра площ, а прозорците му са направени от армирано стъкло.

Посетителите се надпреварват да обясняват на какво им прилича сградата – на сърце, на вирус и дори на карфиол. Истинското вдъхновение за създателите му – семейство Грабуловски, е формата на главата на боздугана.
Дом-паметник на БКП, Бузлуджа

Дом-паметникът на БКП, по-известен като паметника "Бузлуджа", е дело на архитект Георги Стоилов. "Чинията", както я наричат мнозина, попада сред най-популярните изоставени реликви на социализма не само в България, но и по света.

Снимки могат да бъдат в повечето атласи и фотоалбуми на любителите на изоставени, зловещи сгради, въпреки че към момента достъпът до Дом-паметника е строго забранен.

Странни превозни средства-амфибии. Сгради с откровено озадачаваща архитектура, за която хората се чудят какво точно е имал архитектът предвид. Изоставени постройки и съоръжения, които спокойно могат да послужат за декор на някоя фантастика.

Това е завещанието от едно отминало време, което може да бъде видяно и до днес в Източна Европа и Русия.

Трябва да признаем, че тези останки имат собствен чар и привличат посетители дори и само с шантавия си вид, ръждата и евентуалната опасност да пострадаш при обиколката им. А и снимките за социалните мрежи изглеждат неповторимо.

Всеки има кадри от плажа или от някоя тераса с изглед към залеза. Друго си е да качиш снимка пред монументална грамада от бетон и стомана или до внушителен, но стряскащ изоставен хангар.

За част от тези обекти се полагат грижи и до днес, някои дори се намират в музей или са превърнати в музеи. Други са оставени на произвола на времето, а споровете, които предизвикват, пречат да се вземе решение за съдбата им.

В галерията ще видите 10 зловещи реликви от социалистическо време.

 

Най-четените