Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Експертите говорят: Как рекламата променя облика на София

Мнението на двама от най-признатите млади архитекти у нас
Мнението на двама от най-признатите млади архитекти у нас

Визията на София може да претърпи сериозна промяна, която да се изразява най-вече в по-малко реклама по витрините на заведенията и магазините в столицата. Това ще стане, ако Столичният общински съвет приеме предложените от главния архитект Здравко Здравков промени в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община.

Webcafe.bg се обърна към двама от признатите млади архитекти у нас, които да коментират как рекламите по витрините се отразяват на визията на столицата и да споделят своето мнение за предложените промени.


Архитект ЛЮБО ГЕОРГИЕВ, ръководител на екип "Визия за София" и директор на общинско предприятие "Софпроект-ОГП".

От лятото на 2017-а арх. Георгиев застана начело на общинското предприятие "Софпроект-ОГП", изработило общия устройствен план на столицата. Той е и човекът, работил по плана за дългосрочна визия на София.

Как магазините променят фасадите на сградите в столицата?

Л.Г.: Съществено. Замислете се само, че използваме думата "фасада" и "витрина" за много ситуации, в които искаме да опишем впечатлението, което нещо създава у нас. Тоест начинът, по който търговските обекти променят фасадите (било то чрез реклама, пристройки, навеси, смяна на настилка или облицовка и т.н.), изгражда впечатлението, което един град оставя у нас. А визуалната среда е един от факторите, които формират човешкия манталитет. Ако пред очите ти е само хаос ти свикваш с идеята, че светът е хаотичен. Ако пък пред себе си виждаш логика и ред, то нагласата ти към света се променя към очакване за ред. Мисля, че всеки от нас е изпитвал това, пътувайки.

Витрината само част от бизнеса ли е или и от градската среда?

Л.Г.: И от двете. Много елементи на средата около нас са гранични, тоест са част от повече от една система. И това е нормално. И когато мислим за тях, трябва да мислим как те влияят на всичките системи, от които са част. Тоест една витрина трябва хем да върши работа на търговеца зад нея (да привлича клиенти), хем да допринася за една красива и подредена среда (да не се опитва на да "крещи" и "засенчи" всичко около себе си).

И не, красотата не е съвсем субективно нещо. Тя лесно може да бъде измерена и в пари. Един красив град привлича повече хора по своите улици, било то туристи или местни жители. А това увеличава оборота. Показва го всяко едно проучване на търговски зони. Показва го и популярността на моловете в София. Хората ходят в тях, защото там е чисто, подредено, балансирано и предвидимо. Софийските търговски улици в днешно време трябва да се конкурират с моловете и трябва да успеят да създадат още по-привлекателна среда. И това е възможно.

Къде свършва свободата на собствениците и наемателите на обекти да се разпореждат с визията им?

Л.Г.: Тук трябва да се влезе както в детайла, така и да се погледне по-общо. От гледна точка на детайла, според мен, един собственик има право да борави без ограничения със всичко, което от витрината навътре, както и самата витрина. Но когато става въпрос за фасадата, тоест облицовката, настилката пред обекта, козирки или пана, то мисля, че търговецът не бива да прави каквото си иска, а трябва да се съобрази с някаква идея за общ облик на улицата. А този облик се дефинира на базата на правилник, наредба, наръчник или някакъв подобен инструмент, който описва облика на съответната улица или квартал.

По-глобалната гледна точка е следната: в един град няма нужда да има от всичко навсякъде. Едни улици може да са лъскави, други по-шарени. Едни пространства може да са по-монументални, други по-човешки. Което ще рече, че е важно различните зони на града да имат различен характер. И това се установява през някакъв вид правило или договор.

Одобрявате ли предложените промени за ограничаване на хаотичната улична реклама в София?

Л.Г.: Да. И мисля, че подреждането на средата трябва да продължи. Нужно ни е едно визуално прочистване, подреждане. Както казах в началото, в колкото по-хаотична среда живеем, толкова по-хаотични сме като хора и общество. Разбира се, тези неща са малко като яйцето и кокошката. Едно "подредено" общество не би позволило визуален хаос, виждаме го на други места из Европа. Но и една подредена визуална среда помага за създаването на едно по-подредено общество.

Какъв е примерът в другите държави?

Л.Г.: Различен. Но всички държави, които за нас българите са привлекателни (тоест отиваме там за учене, работа или почивка), имат правилници, регулиращи облика на градовете. Форматите са различни, обхватът също, но всички тези градове, за които си говорим като примерни, регулират начина, по който изглежда средата. Мисля, че е време това да се случи и у нас и за мен това никак не е равносилно на деспотизъм, ами е признак на едно по-подредено и израснало общество.

АНГЕЛ ЗАХАРИЕВ, основател и мениджър в А и А Архитекти ООД.

Студиото, на което той и арх. Асен Милев са съоснователи, стои зад някои от най-мащабните проекти не само в София, но и в България. Сред тях са сградата "Капитал Форт", намираща се до метростанция "Интер експо център", както и проектът за небостъргача "Скай форт", който трябва да е най-голямата сграда у нас със своите 49 надземни и 3 подземни етажа.

Как магазините променят фасадите на сградите в столицата?

А.З.: Партерите са най-активната част от сградите в градската среда, защото хората влизат в пряко взаимодействие с тях – те са на нивото на очите и с обществен достъп. Затова, когато вървим пеша в града, първото впечатление от една сграда е именно партерът и обектите, които се намират там. Затова е много важно дали тези обекти и техният визуален образ са в хармония със сградата. Трябва обаче да отбележа, че понякога това не е нужно. Например, при търговските улици, където образът на самата улица се изгражда от шарената палитра на многобройни различни образи на отделните търговски обекти, не е необходимо непременно съобразяване със архитектурата на сградата над партера, освен ако това не е някакъв важен архитектурен паметник. В тази връзка, мисля, че с малки усилия търговските улици на София може да имат един много атрактивен образ.

Витрината само част от бизнеса ли е или и от градската среда?

А.З.: Категорично да, витрините на магазините са част от градската среда. Те са филтъра между улицата и сградата, между изцяло публичната среда и пространството в частните търговски имоти, между отвореното и затвореното пространство в града. Те играят много важна роля в оформянето на облика на града и изграждането на впечатленията за него от посетителите му. Например, разнообразните витрини с различни марки и послания оформят до голяма степен облика на една търговска улица. Светещите реклами по сградите пък оформят образа на части от града в тъмната част от денонощието.

Къде свършва свободата на собствениците и наемателите на обекти да се разпореждат с визията им?

А.З.: Собствениците и наемателите трябва да имат свободата да създават креативен и разнообразен образ на витрините на търговските обекти, в съответствие с естеството за бизнеса, маркетинговата стратегия и идентичността на марките. Този дизайн е важна част от успеха в бизнеса и конкуренцията между обектите, и за това прекалените рестрикции не са полезни за развитието на местния бизнес.

В същото време липсата на регулации не е добро решение за историческите части на града, където прекалено агресивната реклама разрушава характерния образ на градската среда. Трябва да има баланс, който да оставя възможност за достатъчна креативност, а от друга страна да предпазва историческият облик на града.

Одобрявате ли предложените промени за ограничаване на хаотичната улична реклама в София?

А.З.: Принципно, трябва да има по-силно регулиране на уличната реклама в историческата част на града, докато в други, по-нови части на града регулациите може да са по-свободни. Също така може да има гъвкавост и по отношение на определени търговски улици, с цел насърчаване на тяхното оживяване. Като цяло, важно е да има гъвкавост в зависимост от характера на територията.

Какъв е примерът в другите държави?

А.З.: Практиката е много различна в различните държави – от липса на всякаква регулация, до строги и подробни наредби. Това е част от политиката на местните власти. Интересното е, че има стриктни регулации и в частния сектор – там където частен оператор се грижи за различни търговски обекти – молове, летища, търговски и бизнес паркове, и т.н. Доста опит може да се почерпи от тези регулации, защото те са се доказали че работят, както в интерес на операторите, така и в интерес на търговските обекти. Редица работещи примери имаме и в България – например всеки магазин в моловете изработва рекламата по витрините си следвайки доста подробни инструкции предоставени от управлението на мола.

 

Най-четените