Защо всички снимки от ваканции са еднакви | webcafe.bg
Webcafe

Защо всички снимки от ваканции са еднакви

Webcafe по Wired
14.12.2018, 10:26 (обновена 15.12.2018, 19:33)

1 от 3 снимки Назад Напред

Туристи

Снимка: © Pixabay.com

Или как снимането "колекционира" света около нас

Представете си населението на България, даже малко повече - 7,4 млн. души, които обитават територия от едва 1100 кв.км. Това е Хонконг и той винаги е бил нещо порзително за туристите. Сега обаче има приложение, което ви казва какво точно си заслужава да видите... или по-точно какво си заслужава да снимате.

През Explorest можете да откриете изобилие от футуристични небостъргачи, минималистични стълбища и гледки от покриви, перфектни за селфита.

Кликването върху снимката ви казва как точно да я направите - не само точните GPS координатите, на които да отивате, но и точните настройки за камерата ви, с които снимката да се получи оптимално добре.

"Два от най-разпространените въпроси, задавани в социалните медии, са 'Къде е правена тази снимка?' и 'Как да стигна до там?'," казва изпълнителният директор на Explorest Джъстин Майърс. "Искаме да направим пътуванията по-цялостни култгурни изживявания, като използваме изчерпателна база данни с местна информация."

Интересното при Explorest обаче е друго. Това е съществуващо приложение за снимки, което разглежда един друг феномен в туризма и мобилната фотография - нещо, което туристите вече правят, много преди всеки да има прилична камера в смартфона си - да притичват от атракция към атракция, за да правят едни и същи снимки, които вече са всички виждали - на Бъкингамския дворец, на моста "Голдън Гейт" или дори на Манекен Пис - статуята на пикаещото момченце в Брюксел.

Този сценарий, изиграван отново и отново от безброй посетители, отразява как фотографията винаги е влияла на изживяването от туризма - за добро или лошо.

"Това може да бъде отваряне към света или може да застави света да влезе във вашия кадър - в някои случаи почти буквално.", заявява Питър Д. Осбърн, автор на "Фотографията и съвременната култура” пред Wired.

Стандартизацията на туризма започва някъде през XVIII в., когато пътеводители започват да насочват посетителите към “живописни” гледки, изглеждащи като картини.

Те са ги увековечавали с джаджите на това време: “огледалото на Клод” отрзява тонирани, стилизирани като рибешко око сцени, които са лесни за скициране, а "камера люсида" реално ги пренася на страницата.

Колкото и да са интересни тези инструменти, те не са можели да противостоят на дагеротипа, камера с масивна дървена кутия, появила се през 1839, която пътуващите скоро са започнали да носят със себе си в Гърция и Египет. Но ранната технология все още е била твърде неудобна и отнемаща твърде много време за повечето хора, които просто са си купували пощенски картички.

И така до появата на Kodak. Появата на пазара на леката, лесна за употреба камера на Джордж Ийстман през 1888 г. е означавала, че тълпи от туристи са можели бързо да натиснат бутон, за да уловят в кадър индивидуалното си изживяване… което се е оказало повече или по-малко идентично.

И това е така, защото фотографиите всъщност са създали забележителностите от самото начало. Както констатира социологът Дийн Маканъл в книгата си от 1976 г. "Туристът: Нова теория за класата на хората със свободно време", снимките издигат от неизвестността неизвестни дотогава пейзажи като ги превръщат в значими и "задаващи насоката на туристите в пътя им към намиране на истинския обект и цел".

Когато ги откриете, правите снимка, за да докажете, че сте били там - колективен ритуал, който Джон Ъри описва в книгата си от 2002 "Погледът на туриста": "Това, което се търси в почивката, е набор от фотографски кадри, които вече са виждани в брошурите на туристически компании или тв програми. И нещата приключват с това туристите да демонстрират, че наистина са били там като показват своята версия на кадрите, които са виждали, преди да заминат за даденото място."

Въпросът не е толкова да видите мястото, колкото да направите същата снимка като всички останали. При Гранд Каньон през 70-те години, Осбърн вижда група туристи, подредили се да правят снимки на място, специално обозначено за тази цел.

Той разказва как хората се редят на опашка, при това любезно и без нервничене, за да се снимат точно там, вместо да се разпръснат на три-четири метра от двете страни на това място.

Това подобно на леминги поведение не се е променило особено с демократизирането на туризма в края на XX век или дори след експлозията на цифровата фотография и социалните медии през XXI в. Сега има повече туристи от всякога, повече пътувания от всякога и паралено с това - все повече идентични снимки на едни и същи места.

Те все така изобразяват същите фундаментални забележителности, формулирани много отдавна в туристическите пътеводатили, но сега тези забележителности са се превърнали в нещо обичайно, а обичайното също е станало атракция. Смартфонът ви позволява да заснемете безкрайна серия от Airbnb имоти, безкрайни басейни и градско изкуство - все неща, които вероятно първо сте видели в Instagram, Facebook, Twitter, Trip Advisоr или някъде другаде.

Трудно е да излезете от този цикъл. Замислете се само колко глупаво всъщност е да снимаш картината "Мона Лиза" в Лувъра, но реално почти всеки, който е бил там с камера, го е направил. Защо обаче?

Защото снимането на нещо е начин да го притежаваш - или поне така твърди критикът Сюзън Зонтаг в класическия си труд "За фотографията" от 1977 г. Според нея да колекционираш фотографии означава да колекционираш света. Това потвърждава връзката на човека с местата и обектите, които някога са му били далечни и чужди. След снимката светът е вече малко "по-свой".

Иронично е всъщност, че "колекционирането на света" може да означава също така да го изгубите. Според Зонтаг макар снимането да е начин за удостоверяване на изживяване, то е и начин да се откажеш от изживяването като го ограничиш до търсенето на фотогеничното, като превърнеш изживяването в изображение и в сувенир.

Някои скорошни изследвания подкрепят тази идея. Едно от тях твърди, че снимането на даден обект или място прави по-трудно създаването на спомени за самото изживяване. Друго констатира, че посетителите на музеи по-трудно си припомняли какви обекти са видели, ако преди това са правили снимки. И все пак фотографията е не по-малко безпристрастна технология от всички останали.

Може би проблемът е не толкова в инструмента, колкото в това как се използва той. Повечето туристи никога няма да бъдат изследователи в традиционния смисъл на думата, но все пак могат да се ангажират сериозно с това, което се намира пред тях - и камерата, и може би дори приложения като Explorest могат да ви помогнат да направите това.

Йонас Ларсен, професор в университета Роскилде, специализиращ се в мобилността, е изучавал поведението на туристите при забележителности в Дания. Докато някои прибързано са снимали, други са отделяли време, като внимателно са разглеждали всичко наоколо между кадрите.

"Вместо да се свеждаме до нещо повърхностно, всъщност това може да ви отвори за по-цялостен тип изживяване", казва той.

И това изглежда вярно. Ако човек отдели достатъчно време да изследва средата, преди да снима, вместо просто да щрака наред, той наистина може да колекционира света, попивайки го в себе си.

Oще: ваканции  забележителност  забележителности  колекциониране  снимане  снимки  туризъм  туристи  фотография 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.