Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По следите на първото писмено слово в Европа

Или как Санторини унищожи първата цивилизация в Европа Снимка: Wikimedia Commons
Или как Санторини унищожи първата цивилизация в Европа

С разпръснати между скалите избелели от слънцето къщи със сини капаци на прозорците — и павирани с алабастър пътища, виещи се между тях, Санторини е въплъщението на острова мечта - предизвикваща завист гледка в туристически брошури и муза за толкова много Instagram постове. Но зад лъскавата фасада се крие мрачна тайна, породила съблазнителността му.

Разположен в южно Егейско море, Санторини е малка, кръгла група от пет Цикладски острова, съставена от основния остров Тера, периферните Теразия и Аспронизи, и двата съставени от лава острови. Всичките пет острова заобикалят огромeн, подобен на купа кратер, който се оформя след срутването на древен вулкан.

Но през бронзовата епоха, приблизително преди 5000 години, Санторини е бил цялостна вулканична територия, наречена Стронгиле, и тя е изиграла решаваща роля в оформянето на европейската история.

Приблизително по това време е започнала да се развива цивилизация на съседния остров Крит. Обитателите му били минойците, наречени на митичния крал Минос - енигматични и образовани хора - мореплаватели, войни, търговци и творци. Произходът на минойците е тема за ожесточени спорове: някои вярвт, че те са били бежанци от делтата на Нил в Египет. Според други те са дошли от древна Палестина, Сирия или северната част на Месопотамия.

Последните научни изследвания твърдят, че минойската цивилизация се е развила от земеделци, живеещи в Гърция и югозападна Анатолия. Каквато и да е ситуацията, няма съмнения, че между 2600 и 1100 г.пр.н.е. културата там е комплексна и напреднала, а обществото е процъфтявало. Разкопки в Крит, особено в Кносос (столицата на минойския Крит), разкриват останките на величествен дворец, златни бижута и елегантни фрески.

През вековете минойската империя се е разпростряла и на островите Родос (309 км източно от Стронгиле) и в части от турския бряг, и вероятно дори до Египет и Сирия. Стронгиле (сега Санторини) е била особено важна територия за минойците, заради привилегированото си разположение по пътя на търговията с мед между Кипър и минойския Крит.

"Разкопките в Акротири (селце в югозападната част на Санторини) показват, че там е имало триетажни къщи, големи и пищни дворци, първите павирани пътища в Европа, водопроводи и впечатляваща система за канализация", казва Параскеви Номику, доцент по геологическа океанография и физическа география в Атинския университет.

Най-интересното от всичко е, че първите писмености в Европа са открити в сгради в Акротири и върху камъни от бронзовата епоха в критските дворци в Кносос и Малия: там минойците са записали първото си писмено слово, първоначално под формата на критско йероглифно писмо, а после чрез Линеар A.

Критското йероглифно писмо е древна писменост, съставена от около 137 пиктографии, изглеждащи като растения, животни, части от тялото, оръжия, кораби и други обекти, като се смята, че то се е използвало до 1700 г.пр.н.е. Постепенно минойците са развили и изчистили системата от критски йероглифи до много по-стилизираната писменост Линеар A, която се е употребявала до 1450 г.пр.н.е. Линеар A е съдържала различни числа, 200 символа и повече от 70 сричкови знаци, което я е направило по-подобна на съвременните езици (въпреки че и двете писмености остават недоразчетени).

Основателно, създателите на най-ранната европейска писменост са били смятани за първата грамотна и развита цивилизация на континента.

И така, докато природата накрая не решила да ги унищожи.

Някъде между 1627 и 1600 г.пр.н.е., Късното бронзово изригване (по-известно и като Минойско изригване или "Изригването на Санторини"), вероятно най-голямото изригване на вулкан за последните 10 000 години, се е случило на Стронгиле.

"Преди изригването сегашната калдера не е съществувала. Вместо това по-малка калдера от много по-ранно изригване е оформяла лагуна в северната част на острова. При изригването огромни потоци от дебели 60 м свличащ се вулканичен материал са паднали в морето, като са предизвикали високи 9 м вълни цунами, ударили бреговете на Крит", разказва Номику.

Възможно е тези вълни да са достигнали и до западна Турция и дори Израел.

След като катаклизмът е приключил, е започнала да се оформя сегашната калдера (въпреки че образуването на съвременния Санторини вероятно е отнело няколко хиляди години).

За минойците това е било началото на края. Вулканичното разрушение е унищожило търговския им флот, а огромното количество въглероден двуокис, отделено в атмосферата, е нарушило климатичния баланс и е ликвидирало минойското земеделие. Всичко това постепенно е позволило на микенците (цивилизация от бронзовата епоха, която е обитавала континентална Гърция между 1600 и 1100 г.пр.н.е.) да се възползват от шанса си да сложат край на минойската независимост.

Това, което изненадва Номику, е, че за разлика от древния римски град Помпей, който е бил погребан под повече от 6 м вулканичен прах и пемза след изригването на Везувий през 79 г.пр.н.е., никога не са били открити никакви тела на загинали на Санторини.

"Изглежда сякаш жителите на Санторини са били предупредени отрано и са избягали. И досега не е известно къде са отишли те", коментира тя.

Но макар Санторини да е унищожил първата велика европейска цивилизация, той не е унищожил езика. След като по-войнствената микенска цивилизация поела управлението на дотогавашната минойска империя, тя заменила Линеар A с тяхна собствена доразвита версия, Линеар B, първата потвърдена гръцка писменост, която в крайна сметка довела до появата на древногръцкия език, разпространил демокрацията, научните дискусии, театъра и философията по цял свят.

Повече от 3500 години след страховития катаклизъм, Янис Белониас е горд собственик на едно от традиционните пещерни поселища на Санторини, издълбани директно във вулканичната калдера.

"Те са перфектно климатизирани къщи. През зимата вулканът ги грее, а през лятото те са хладни", обяснява той с широка усмивка.

"Никога не съм могъл да предам тези цветове с думи. Не мисля, че някой, който някога е живял на този остров, е могъл да го стори. Те биха могли да бъдат пурпурно, розово, оранжево, червено, виолетово... Просто не мога да опиша залеза с думи. За мен той е дълбоко емоционално изживяване. Санторини не е за хора със слаби сърца", казва гордо той.

И вероятно той е прав; Санторини все пак е унищожил първата европейска цивилизация.

 

Най-четените