За Европа туризмът е и спасение, и проклятие | webcafe.bg
Webcafe

За Европа туризмът е и спасение, и проклятие

webcafeLifecafe по Time
02.08.2018, 17:58 (обновена 05.08.2018, 09:11)
туристи, турист, венеция

Снимка: © Getty Images

Туризмът на Стария континент има жестока нужда от промяна

В картините на Джовани Бонасон Венеция излъчва едно почти идеално спокойствие. Арките на мостовете грациозно се издигат над плавателните канали в глава, а слънчевите лъчи се тразяват в цветните балкони на сградите. В картините на Бонасон нито един човек не нарушава това спокойствие.

Реалността обаче е доста по-различна, а в ежедневието си художника трябва да се сблъсква ежедневно със стотици и дори хиляди туристи, докато рисува или продава акварелните си картини от триножника, разположен близо до площад Сан Марко. И в цялата тази блъсканица той лесно би се съгласил, че туризмът убива родния му град.

Този рефрен се чува не само във Венеция, където местните власти вече търсят радикални решения на въпроса. Много други европейски градове се оплакват от туристите като от досадна напаст, която носи в пъти повече вреди отколкото ползи.

Всички онези дестинации, които "трябва да посетиш до края на живота си" сега обръщат страната и вече се борят с всички сили да ограничат в някакви разумни граници потока на туристите, изливащ се в градовете им всяка година.

Реално този обрат се случи през последните десетина години. Около 87 милиона туристи са посетили Франция през 2017 г., 58,3 милиона са отишли в Италия, а дори малката Холандия получи своята част от пая от 17,9 милиона посетители.

Това се случва почти навсякъде. Азия е получила 9% увеличение на международните посетители през 2016 г., а в Латинска Америка приносът на туризма към БВП се очаква да нарасне с нови 3,4% през тази година.

Но Европа е тази, която понася най-голямата тежест. От 1,3 милиарда международни пътувания с цел туризъм в световен мащаб през миналата година, 51% са за европейска дестинация. А това е увеличение с 8% повече в сравнение с предходната година.

Американците най-вече са привлечения от достолепния и софистициран блясък на културата в Стария континент, както и от увеличената покупателна сила на собствената си валута, сравнена с еврото. Повече от 15,7 милиона американски туристи прекосиха Атлантическия океан през 2017 г. - това е повишение от около 16% в рамките на една година.

А с увеличаването на туризма през 2018-а се увеличава и фрустрацията в големите европейски градове спрямо външните посетители.

Тази година антитуристически демонстрации вече имаше на редица места в Европа. На 14 юли демонстрантите в Майорка, Испания, се проведоха под надслов "лятото на действие", а протестиращите "поздравиха" пътниците на летището с лозунги и плакати, че туризмът убива града им.

Сега местните власти се опитват да ограничат или поне да канализират тълпите, които блокират улиците, пречат на доставките за магазините, увеличават замърсяването и блокират повечето пазари и паметниците на културата и въобще вгорчават живота на местните.

И все пак почти всички от тези градове стигат вече до извода, че да спреш ордите от туристи може да се окаже в пъти по-трудно, отколкото да ги привлечеш на първо време.

Причините за тази съвременна експлозия в туризма са почти толкова много, колкото и момчетата, продаващи селфи стикове на площад "Навона" в Рим.

От разрастването на самолетните компании, продаващи евтини билети, през бума в развитието на компаниите, предлагащи корабни круизи, до появата на приложения за настаняване на туристи като Airbnb, които на практика свалят многократно цените за престой в иначе скъпи туристически дестинации.

Междувременно повишаването на жизнения стандарт в страни с огромно население като Индия и Китай също дава своя дан в пренасищането на туристическия пазар в световен мащаб.

Дори и промяната в климата дава своето отражение, удължавайки топлото време, в което може да се пътува.

Но тук и самите градовете и местните власти също носят отговорност за бума в туризма, опитвайки се да стимулират брашна, за да наберат пари за ремонти и развитие на други сектори.

През десетилетието, откакто започна финансовата криза, туризмът се възприема от европейските страни като икономически спасител. Промишлеността генерира 321 млрд. долара за Европейския съюз през 2016 г. и сега държи около 12 милиона души.

Пример за това е Барселона, която сега е сред най-активно оплакващите се от прекомерния туризъм. Властите в областта пръснаха през последните години доволно количество пари, за да привлекат на първо време посетители от целия свят. Публични финанси се използват за привличане на круизни линии, нови хотели, нови полети и т.н.

Сега обаче идва време за последствията на тези инвестиции и те не са реципрочни на вложеното. По време на разгара на сезона всеки ден в каталунската столица пристигат четири или пет круизни кораба заедно с хиляди пътници.

През последните няколко години Барселона започна да предприема действия за въвеждането на някакъв ред в поведението на туристите, налагайки санкции за непристойно поведение или за разхождане по бански из града. Сегашният кмет - Ада Колау - драстично засили тези действия. През януари 2017 г. нейната администрация забрани изграждането на нови хотели в центъра на града, включително когато някой от старите затвори врати.

Круизните кораби, които спират за деня, вече преживяват доста затруднения, за да се сдобият с лиценз за акостиране, тъй като градът дава приоритет на тези, които започват или завършват пътуването си в Барселона.

Туристическите групи вече могат да посетят пазара Ла Бокерия само в определени часове, а градът обмисля мерки, за да гарантира, че местните хора все още могат да купуват различни продукти там, а не само смутита и пакетчета с иберийска шунка за изяждане на крак. Целта е проста - ключови места от града като пазара или като Саграда Фамилия да не се превърнат в увеселителни паркове за чужденците.

Други места също се обръщат към закона, за да намалят броя на посетителите.

Откакто центъра на Дубровник беше използван като декор за заснемането на култовия сериал на HBO "Игра на тронове", градът е буквално залят от фенове на шоуто. През 2017 г. Дубровник ограничи броя на посетителите до 8000 души на ден, а сега новият кмет на града се стреми да намали наполовина този таван.

Амстердам, който отдавна е известен както със свободната консумация на марихуана, така и с живописните си канали, привлече най-малко 6 милиона чуждестранни посетители на града през 2016 г. Сега града е възприел подхода на пръчката и моркова и се опитва да приеме определени регулации, които да изгонят нежеланите посетители.

Холандската столица въведе глоби за лошо поведение и забрани мобилните барове, известни като "бирени колела". Същевременно се започва кампания за отместване на вниманието на туристите от Амстердам към по-малко известните места като Зандвоор, крайбрежен град на около 25-30 километра от столицата. Това става с помощта на различни приложения и месинджър услуги.

Градът също увеличи туристическия си данък на 6%, с което, подобно на няколко други места из Европа, се опитва да контролира броя на посетителите чрез по-високи налози.

В началото на 2018 г. Гърция наложи първия си туристически данък, който варира от около 50 цента до четири евро на вечер. В Исландия, която получава близо седем пъти повече посетители, отколкото е собственото й население, депутатите са на път да приемат данък за туристите, които идват извън Европа.

Въпреки това не всички европейски правителства искат да повишат данъците си върху туризма. Това кара някои места като Лофотенските острови в Норвегия да взимат нещата в свои ръце.

Мястото стана особено популярно заради анимацията на "Дисни" "Замръзналото кралство". Местните там събират доброволни дарения от турисите за почистване на боклука, който те оставят след себе си, организирани са отряди за почистване, а училищата на островите са отворили тоалетните си през лятото за туристите с по-нетърпеливи отделителни системи.

И все пак гневът на местните жители спрямо непрекъснато нарастващите темпове на туризъм може да бъде заглушен парите, които се стичат в икономиката и собствените им джобове. Навлизането на Airbnb създаде поток от приходи за жителите такива градове, които заделят вече за туристи свободни стаи и апартаменти.

Компанията, от своя страна, вижда себе си като отговор на пренаселеността на туризма, а не като причина за това.

Някои хора обаче се възползват повече от облагите на туризма. Така например инвеститори купуват жилищни имоти на желани места и ги превръщат в туристически апартаменти, предизвиквайки недостиг на места за живеене и скок в цените на наемите.

В някои градове вече местните власти вече предприемат мерки срещу тази тенденция. Копенхаген, например, ограничи броя на дните годишно, в които собствениците могат да отдават под наем на жилищата си за туристически цели. Барселона е насочила усилията си срещу самата компания Airbnb, принуждавайки я да споделя данни за собствениците на апартаменти и да премахва списъци за нелицензирани наемодатели.

Градът също така стартира уебсайт, където посетителите могат да проверят дали потенциалният апартамент е регистриран законно. Но спекулантите са трудни за спиране, особено след като Airbnb не изисква собственици да пребивават в жилищата, които се отдават под наем.

Но налагането на твърде много ограничения рискува да удари онези жителите, чиято прехрана зависи от туризма. Според данните в ЕС едно на всеки десет търговски предприятия сега обслужва индустрията.

Така например във Венеция предложението за такса достъп до площад Сан Марко среща съпротива от страна на търговците и собствениците на малки магазинчета. А идеята за ограничаване на достъпа на круизни кораби до града е чувствителна тема, тъй като около 5000 души от града работят нещо, пряко свързано с тези кораби с туристи.

От друга страна обаче, лежи истинският проблем - цялото това пренаселване на Венеция, блокиращо отделни части от града за местните, води до прогресивно намаляване на броя на жителите. Ако през 1951 г. те са били около 175 хил., сега регистрирани по местоживеене там са около 55 хил.

Същото заплашва и градове като Барселона и Флоренция. Защото е трудно да се живее на места, където зъболекарските кабинети и фризьорските салони затварят, за да може да бъдат заменени почти веднага от магазинчета за сувенири, които ще изкарват доста по-добри пари.

Малко по малко на тези места туризмът изтласква местните от централните зони на градовете, отваряйки повече места за кафета, хотели, ресторанти и магазини, които да изкушават външните посетители.

А на фона на това във въздуха виси един голям въпрос за туризма - какво ще остане от чара на всички тези прекрасни градове, ако местните, които носят духа им вземат, че напуснат?

Oще: амстердам  бали  барселона  венеция  вреда от туризма  екология  екосистема  копенхаген  пренаселване  проблем с туристите  пътешествия  пътуване  рим  туризъм  туристически дестинации  флоренция 


Още от Градът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.03.2015, 14:16

2 Alexia | 06.08.201820:48

Сега мрънкат, но ще си търсят туристи някой ден. Идва ново поколение, което е забило нос в смартфони и не се вълнува от туризъм. Само Франция май все още не се оплаква, а се гордее, че приема 25 млн повече туристи от колкото е населението ѝ. Дестинации като Венеция са голям кич, кой още ходи там?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

1 stizi | 03.08.201811:17

Местните нямат място в центъра или ако останеш там си носиш последствията. Развитието изисква жертви. Разбира се регулациите и контролирането на човекопотока и социалния инженеринг са изключително важни и спомагат за ограничаването на проблемите, но искайте приход и достигайки до почти 10% от БВП на ЕС туризма носи и своите негативи.
   

оценка

+0 -0