Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зловещи коледни хроники

По Коледа стават и ужасии
По Коледа стават и ужасии

Коледа такава, каквато я познаваме, е творение на викторианската епоха. Ето четири коледни бедствия, открити от Джеръми Клей, автор на "Крадецът, заловен от скелет" - колекция от странни истории от викторианските вестници.

Горящият Дядо Коледа

Погледнато трезво, костюмът може и да е бил лош избор. След като се облича в импровизиран костюм на дядо Коледа, направен от изобилни количества памучна вълна, Ото Крелвиц отива на едно от най-претенциозните места в града.

Заможните личности от Хутън, Мичиган, очакват маскения бал от седмици, но надали е изненадващо, ако кажем, че нощта не преминава точно според плановете.

"Танците и смехът бяха в пика си," съобщава Midland Daily Telegraph през февруари 1891, "когато се случи злощастен инцидент, който сложи неочакван край на забавлението и за кратко изглеждаше вероятно да приключи със същинска катастрофа."

В снежнобялата си лесно запалима дреха, злочестият Крелвиц танцува и прави силни пируети, когато се сблъсква с момче, облечено като вампир, носещо свещ.

Може да предположите какво е последвало.

Почти веднага дядо Коледа се оказва в пламъци.

"Дамите около него започнаха да пищят," разказва Telegraph, "и незабавно всички изпаднаха в огромно вълнение, като някои от танцуващите тичаха към вратите, за да излязат навън, а други се притекоха на помощ на Крелвиц.

"Последният обаче, губейки всякакъв здрав разум, тичаше панически из залата, подпалвайки костюмите на всички, до които се докосваше. За няколко минути сцената бе почти неописуема. Цареше тотална паника, като всички, чиито дрехи бяха пламнали тичаха като побъркани, създавайки риск за другите."

Много от гостите са били със сериозни изгаряния. Що се отнася до Крелвиц, "има опасения, че той и един-двама други може да умрат от раните си".

Предупрежденията за тази опасност са били налице и по-рано, за тези, които са си направили труда да четат вестниците. Само няколко седмици по-рано А.С. Тейлър, аптекар в Питърбороу, се е облякъл като дядо Коледа, с "надиплена пищна брада от памучна вълна", за да раздава подаръци на пациентите.

И да, случва се точно каквото очаквате, но изглежда това е изненада за г-н Тейлър, чийто мустаци и вежди са опърлени, а главата му е сериозно обгорена. "За щастие бе избегната паника сред болните," разказва Sheffield Evening Telegraph.

Две години по-рано на пищен маскен бал край Дън Лаогхер в Ирландия, гост на име г-н Дийн пристига облечен като дядо Коледа и скоро успява да се запали. "Той бързо бе обхванат от пламъци," разказва Western Daily Press. "Съпругата му, за която той се бе оженил едва наскоро, побърза да му помогне - и за съжаление и нейните дрехи също се запалиха". Синът на домакина откъсва плата от билярдната маса и го хвърля върху двамата. Това дава резултат и пламъкът угасва, но и той е обгорен.

Но така и никой не си взема поука. През 1893 г. в националното училище в Грейс, Есекс, по време на постановка на "Историята на коледния пудинг", момче на име Фредерик Смит се доближава твърде много до светлините на сцената и костюмът му пламва.

За кратко настъпва същински хаос. Но в решаващия миг се появява супергероят под формата на учителя г-н Пийн, който печели най-големите овации на вечерта, като скача на сцената и изгасява пламъците с голи ръце, които са сериозно обгорени.

"Самото момче не пострада особено от инцидента," съобщава Essex Newsman, "като изключим, че бузата му бе леко опърлена."

Застрелян певец на коледни песни

Мразовита улица във викторианска Англия. Студена нощ в средата на зимата. Весела дружинка певци на коледни песни, увити добре заради смразяващия студ, като гласовете им възвестяват радост и щастие.

Всичко върви точно както посредствен художник на коледни картички би го нарисувал, до момента, в който се чува изстрел и единият от певците се свлича на земята.

Събитията се случват в ранните часове на 25 декември 1886. Не желаеща да сложи край на гарнираната с обилен алкохол вечер, групичка мъже се придвижва из Клапъм, без да спира да пее.

"Хайде да наминем и към "Изгряващото слънце"," вероятно е предложил един от тях. "Собственикът само би ни се зарадвал." И в това, както ще се убедим, те са направили огромна грешка.

Отминал е 1 часът през нощта, когато те нахлуват в задния двор на пъба и си отпускат гласовете. Групата носи флейти и кларинет. И барабан, или по-скоро тенекиена вана, която са открили в кофите, върху която ентусиазирано блъскат с пръчка.

Вътре в бара Джеймс Гардинър е рязко събуден от огромния шум. В продължение на четвърт час той мълчаливо търпи, но след това не издържа повече. Той отваря прозореца на спалнята и им извиква да спрат, съобщава Pall Mall Gazette. "Без да обръщат внимание на молбата му, те продължават да пеят, а Гардинър без допълнителни предупреждения стреля с шесткамерен револвер."

Бащата на две деца Робърт Джанауей е прострелян. Прозорецът се отваря. "Застрелях ли някого?", пита Гардинър колебливо. "Простреля Боб," извиква глас в отговор. И след това, както свидетелства по-късно братът на Джанауей, "настъпи тотална бъркотия".

Уилям и приятелите му отнасят Робърт у дома и после в болницата, но той умира по време на операцията. Когато полицай пристига в пъба, намира собственикът му по пижама, облят в сълзи. Гардинър не е имал намерение да нарани никого, твърди той, а просто е искал да ги уплаши.
Както се оказва, постигнал е и двете.

Един мъртвец в Битката за коледната вечеря

Подобно на хиляди британски войници в средата на XIX век, Джеймс Кинг дава живота си за кралицата и родината си. За разлика от братята си по оръжие обаче, той не умира на бойното поле в Крим. Не, редник Кинг намира смъртта си в Хемпшир, в отдавна забравената Битка за коледната вечеря.

Нормално е да не сте чували нищо за нея. Тя не е била от най-кървавите, нито от най-дългите или най-значимите. Но пък със сигурност е била една от най-странните. От едната страна е стояла британската армия. А от другата... всъщност и от другата също е била британската армия.

Военните действия започват по Коледа през 1859. 24-ят пехотен полк и запасът на Тауър споделят казарма в Олдършот. И те вечерят по Коледа, както е обичаят, с поднесена вечеря от офицерите, които са оставили войниците сами.

Когато войниците се събират на едно място след това, сити и доволни, разговорът преминава към храната, която току-що са консумирали. Запасняците са яли телешко и пудинг, допълнени с халба бира. Нашата вечеря беше по-добра, отбелязват с чувство за превъзходство мъжете от пехотния полк, които са яли гъска.

Скандалът започва достатъчно безобидно, но както често се случва, бързо ескалира. Спорът преминава в крясъци и се обменят оскърбления, има блъскане, после удари, метли и парцали за чистене са употребени като оръжия. От едната страна хвърлят няколко парчета въглища, от другата също. Обстрелът преминава в залпове от въглища. После се чува звук на счупено стъкло. С утежняването на конфликта, някои от пехотинците отиват да вземат пушките си и започват да ги зареждат.

Редник Кинг пее Auld Lang Syne с другарите си, когато тсреща се чува залп от пушечни изстрели. "Прострелян съм", извиква той и се свлича на земята.

"Усетих раната, но не можех да я открия - казва редник Джордж Сойър при разследването на смъртта на Кинг - и му казах, че той сигурно се шегува, но негов другар повдигна ризата му, която бе окървавена, видяхме малка рана, кървяща бавно."

Обстрелът трае в продължение на 10 минути и когато най-накрая утихва, почти всеки прозорец в квартала е строшен, а стените, вратите и прозорците са направени на решето от дупки от куршуми.

24-ят пехотен полк, който колективно поема вината при разследването, получава нареждане да напусне лагера си и да поеме към Корк. Пътят им от Портсмут трая почти шест дни, съобщава Reading Mercury: "При пристигането си те изглеждаха в не особено добро състояние."

Което донякъде изглежда справедливо.

Престрелка на Коледна сватба

Ако бъдещата булка си е представяла най-лошото, което би могло да се случи на деня на сватбата, вероятно по никакъв начин не би могла да се доближи до реалността.

Достатъчно зле е било, че гостите са избягали от приема. Още по-лошо е било, че къщата се е взривила зад тях, докато са бягали. Но не всичко все още е било изгубено, докато не е започнала смъртоносната престрелка.

Празничното настроение не изобилства в миньорския град Хейзълтън, Пенсилвания, по Коледа през 1893 г. По-нагоре в града масова караница между 50 мъже води до двама простреляни и още двама пронизани с хладно оръжие, но полската сватба в града се оказва черешката на тортата.

От известно време е имало напрежение между поляците и австрийците в Хейзълтън. Това неприятно положение не се улеснява от решението на някои подли австрийци да поставят динамит в къщата, където щастливата двойка предстои да се оттегли като съпруг и съпруга.

Фитилът тъкмо предстои да бъде запален, когато един от австрийците изведнъж получава прилив на съвест и казва, че речта на кума няма да бъде най-експлозивната част на празненството.

Докато гостите се разпръсват, къщата експлодира. Когато се разпръсква пушекът, започва ожесточена престрелка като отмъщение за експлозията. Десетки са простреляни, а още мнозина получават рани от ножове и удари с дървени цепеници. Някъде насред мелето е убит и женихът.

Предвид всичко описано дотук, може би заглавието в Middlesbrough Daily Gazette не предава напълно потресаващата бъркотия на деня: "Бурен конфликт по време на сватба".

 

Най-четените