Клаус Фукс - човекът, променил хода на Студената война | webcafe.bg
Webcafe

Клаус Фукс - човекът, променил хода на Студената война

webcafeLifecafe
18.10.2018, 11:53 (обновена 21.10.2018, 08:54)
клаус фукс

Снимка: © IMDB

Той е един от най-важните "атомни шпиони"

През 1940-а масовото ядрено въоръжаване е все още в областта на научната фантастика. В разгара на Студената война то обаче се оказва ключово в надпреварата между Запада и Изтока.

А едни от най-ценните хора на този фронт се оказват "атомните шпиони" - специалисти, които нелегално пренасят информация между двете страни на барикадата.

Един от най-важните сред "атомните шпиони" е Клаус Фукс - германец, който работи по ядрената програма на Великобритания, но в крайна сметка помага на СССР да създаде своята атомна бомба.

Информацията за него и за възгледите му е доста противоречива.

Най-много са споровете какво участие има Фукс в проектите за руско ядрено оръжие. Според собствените му самопризнания пред британските власти той е пратен в затвора именно заради доставянето на информация за английските и американските разработки на руснаците.

Британски ядрени специалисти се опитват да омаловажат работата му и твърдят, че е бил второразреден учен без особено ценни познания.

Според тях Фукс широко е заимствал от вече налични трудове относно ядрения синтез и накрая просто е предал обобщено знанията си на Съветския съюз. Други са на мнение, че руснаците щяха да създадат ядрена бомба - с или без Фукс.

На 22 години той бяга от Германия, ужасен от политиката на нацистката власт. През 1937-а успява да защити докторат по физика в Единбург, но с началото на Втората световна война като германски гражданин е интегриран в Канада.

През 1941-а Клаус Фукс е изпратен от лагера в Квебек в Единбург. Там е привлечен към британската програма за създаване на ядрено оръжие - цел, от която руснаците все още са сравнително далеч, въпреки опитите си. В следващата година младият учен получава британско гражданство.

САЩ, Великобритания и Германия вече работят активно по създаването на атомно оръжие.

Фукс работи по ядрената програма на Великобритания и по-точно по разработката на плутониева бомба. Такава е успешно е детонирана по време на първия в света ядрен експеримент - "Манхатън". На изпитанието на площадката в Ню Мексико през 1945-а лично присъства и Фукс, който наблюдава как плутониевата "Тринити" бива взривена.

Животът в САЩ и Англия обаче кара ученият да се отврати от западния начин на живот и да реши, че в Източния блок ситуацията е различна. Той е член на Комунистическата партия на Германия и почти боготвори Съветския съюз и неговото управление.

В признанията си пред британските власти ученият казва, че докато е бил в Англия, се е запознал с всякакви хора и повечето от тях му се струват дълбоко покварени.

Според него греховете им пречат да водят благоприличен начин на живот. Фукс не може да проумее защо околните се държат така, но гледката пред очите му за него е непоносима.

Междувременно в Русия правят сериозни опити да догонят Запада откъм ядрено въоръжение.

В Москва все още има учени, които са били пряко свързани с работата на Фукс. Един от тях е Георги Фльоров, който има една от най-основните роли при създаването на първата руска атомна бомба. Именно Фльоров пише писмо до руските власти още през 1942-а и им съобщава, че производството на ядрена бомба в СССР е възможно, но само при условие, че към проекта бъдат привлечени чуждестранни специалисти.

През август 1945-а Фльоров пътува до Берлин, Лондон и Единбург в търсене на специалисти, които да привлече към съветския проект. Берия е амбициран Москва да разполага с ядрени бомби. "Тринити" вече успешно е взривена в пустинята на Аламогордо. Фльоров плаща своята цена за вербуването на Фукс - той е последният, който напуска тестовата кула, когато Съветският съюз изпробва първата си ядрена бомба.

За привличането и евентуалното им пътуване към Москва отговаря ГРУ. Такава "любезна" покана често е трудна за отказване.

Фукс така или иначе вярва повече на Съветския съюз, отколкото на Европа и САЩ.

Това спомага да се съгласи да предоставя висококвалифицирана информация на Москва и инструкции как да бъде създадена атомна, а по-късно и водородна бомба. Фукс оперира под кодовото име Реймънд и дава редица ценни данни на СССР.

През 1948-а агенти на американското разузнаване обаче наблюдават напредъка на руснаците и започват да подозират, че руснаците са внедрили шпиони в ядрената им програма.

Две години по-късно британските власти задържа редица "атомни шпиони", сред които и Клаус Фукс - арестуван и пратен в затвора по обвинения, че е предавал на Съветския съюз секретни данни за своите ядрени проучвания.

Фукс е освободен през 1959-а и емигрира в Дрезден. Не изоставя научната си дейност до края на живота си, но не си дава напълно сметка каква роля е изиграл в Студената война.

Състезанието кой първи ще произведе наистина поразяваща ядрена бомба се изостря с месеци, а понякога и с дни, а Клаус Фукс държи в ръцете си много от значимите указания как това да се случи.

Неговите козове предизвикват едно от най-големите "наддавания" в световната история.

Той е демонизиран, че помага на влиятелните държави в света да се сдобият с ядрени оръжия. Други спорят, че работата му е довела до "атомен пат" - вече никой не смее да натисне големия червен бутон.

Oще: апокалипсис  атомна бомба  атомни шпиони  бомба  втора световна война  история  клаус фукс  проектът манхатан  русия  световна война  ссср  студена война  студената война  тринити  фукс  ядрена бомба  ядрена война 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.05.2017, 12:39

2 Владимир | 18.10.201823:52

"Животът в САЩ и Англия обаче кара ученият да се отврати от западния начин на живот" . Туй звучи като сказка в ОФ клуб. Интересно при какъв начин на живот е израснал в Германия, че чак в напреднала възраст се отвратил? А разликата между интерниран и интегриран е незначителна подробност. За пунктоацията пък какво да говориме. Тя е излишна, когато трябва да се изпълняват "задания". Важното е да се внушава как много хора от запада помагали на руснаците от чуство за справедливост. В повечето случаи тия чуства са били подпомагани от тлъсти пачки. И в тоя случай едва ли е било друго.
Българските русофили ги обединява само неграмотността и некомпетентността. Не можете ли да служите на Русия на малко по-високо ниво?
Не случайно не е посочен и автора на пасквила.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

1 Specifier | 18.10.201818:17

ДОСТА ГОЛЕМИ ТЪПИЗМИ...

Историята отдавна е установила фактите.
СССР е трябвало да започне от нула, ако самостоятелно започне изследванията за създаване на атомната бомба (това значи не по-малко от 10 г.).
Затова Сталин възлага на Берия да се организира "кражбата" на атомната тайна.
Берия се захваща с огромна енергия и организаторски талант.
Създава се нова и се реорганизира старата шпионска мрежа (действаща още от 30-те години в САЩ).
Разчита се най-много на симпатизанти от КП на САЩ, които стават агенти в институциите, свързани с Приекта "Манхатън".
Защитата, организирана от Ген. Гроувс е пробита на няколко места и атомните тайни изтичат директно от заводите, лабораториите, изпитателните полигони и научните конференции на свръхсекретния Проект. Дори и сега, 30 г. след приключване на антишпионската операция "Венона"(1942-1980), около 10% от истинските имена на съветските шпиони (повечето американци), замесени в кражбата не са известни...
В резултат на огромния труд, в периода 1945-47, на бюрото на Берия се образуват ТРИ купчини от папки. И трите съдържат идентична информация за американската атомна бомба - най-малката, получена по канала на сем. Розенберг, средната - по канала на Фукс и най-голямата по канала на най-добрия съветски агент, известен физик, дете-чудо на времето си, станал сталинист и симпатизант на КП на САЩ. Съществена информация постъпва и от един от най-близките сътрудници на Ферми - Бруно Понтекорво (който своевременно офейква в СССР, където става академик). Смята се, че голямо количество информация е изтекла и около Р Опенхаймер, научния ръководител на Проекта, в чието обкръжение се подвизават членове и симпатизанти на КП (вкл и собствената му жена).
Документацията спестява от 7 до 10 г изследователски усилия на СССР и му позволява в кратки срокове да произведе и детонира едно сравнително примитивно устройство, което обаче има огромен морален ефект...
Съществува огромен обем литература по въпроса, вкл и на български.
Интересни са, например, спомените на гл. изпълнител на сталинските мокри поръчки Судоплатов, който описва доста детайлно процедурата. Но и той не е запознат с "третия канал" за изтичане на атомните тайни ( това става известно чак в края на 90-те)...
   

оценка

+2 -0