Гала Дали - алчно и похотливо чудовище или муза на гениалността? | webcafe.bg
Webcafe

Гала Дали - алчно и похотливо чудовище или муза на гениалността?

webcafeLifecafe, по Би Би Си
25.08.2018, 09:48 (обновена 26.08.2018, 18:27)
гала дали

Снимка: © salvador-dali.org

Нейният труден характер със сигурност е дразнел мнозина

Гала Дали отдавна е смятана поравно за муза и чудовище. В кръговете на сюрреалистите се е твърдяло, че ако някой творец създава добри творди - вероятно е влюбен в Гала.

Омъжва се първо за поета Пол Елюар, а сред любовниците й е бил Макс Ернст, преди да срещне Салвадор Дали, да се влюби в него и да прекара остатъка от живота си с него.

Но нейният труден характер е дразнел другите. Андре Бретон я е презирал, а Луис Бунюел дотолкова я е мрази, че веднъж се опитва да я удуши.

С нарастването на успехите на Дали Гала започва да се прочува като мегаломанка и маниачка на тема слава, пари и поредица от млади жигола. Въпреки че несъмнено има известна истина в това твърдение, изложба в Каталунския национален музей на изкуствата (MNAC) в Барселона се опитва да покаже, че пикантните истории, носещи се около нея, са засенчвали факта, че тя е била иновативен творец сама по себе си.

Много повече от просто муза, тази изложба загатва, че всъщност тя е била концептуален артист и автор на пърформанси, изпреварил времето си, който е изиграл решаваща роля в изграждането на творческия проект на Дали.

Родена под името Елена Ивановна Дяконова през 1894-а в Русия, тя получава прякора си Гала от Елюар, с когото се е запознала в швейцарски санаториум, когато и двамата са на 17 години и се възстановяват от туберкулоза.

С Елюар тя за първи път осъзнала способността си да подкрепя и насърчава таланти.

Тя го насърчава в поезията му и пише предговора на една от най-ранните му книги - разбира се, под псевдоним. "Тя решила да играе невидима роля, въпреки че тази роля била важна и за творчеството на Елюар, и за това на Дали", казва кураторът Естрела де Диего.

Двамата имат отворен брак и Елюар се забавлява да запознава Гала с нови любовници, включително Ернст, който напуснал съпругата си, за да се присъедини към тях в понякога нестабилна тройка. Ернст я включва в картината си от 1922-а на водещите лица на сюрреализма, Les Rendez Vous des Amis, единствената жена сред група мъже.

Гала гледа от платното с величествен поглед, който се оказал способен да омайва мъжете чак докато била на 70 години.

Ернст и Елюар може и да са я обичали, но Бретон я приема за конкурент, който краде част от влиянието му върху мъжете в групата. Неговата антипатия безспорно допринесла за лошата репутация на Гала, особено след раздялата й с Елюар.

Тази раздяла в много отношения била по вина на Елюар, тъй като именно той я запознава с Дали при пътуване до каталунския Кадак през 1929-а.

Без съмнение той е смятал, че каквато и да е връзка между тях, би била нещо временно, но страстта на Гала се оказала трайна. Тя притежава необичайната способност да погледне отвъд истеричния смях и тоалетния хумор на странно красивия младеж, които се оказват крайно уморителни за другите гости.

Дали по-късно твърдял, че тя видяла в него гениалността. Но извън това той признава, че тя искала "нещо, което да бъде реализация на нейния собствен мит. И това, което тя искала, било нещо, което тя започнала да мисли, че вероятно само аз мога да й дам".

Скулптурата "Гала гледа през прозореца" на Салвадор Дали в Марбела, Испания

Нейното решение да изостави богатия и успешен Елюар заради бедния Дали предизвиква съмнения в имиджа й като просто златотърсачка. Както коментира де Диего: "Защо някой, който би се интересувал само от пари и слава, който е живял с най-невероятния поет в Париж, би отишъл да живее с някой друг, който тогава е бил никой?

Може би защото тя е смятала, че може да изрази креативността си с Дали". Гала разменя луксозен парижки апартамент за примитивна каменна колиба в каталунското рибарско селце Порт Лигат. Утехата идва под формата на местните рибари, с които Гала постига сексуалното удовлетворение, което Дали с неговото отвращение от конвенционалния секс не може да й осигури.

Там двамата поемат по пътя на това, което директорът на MNAC Пепе Сера приема за "колаборативен проект", който продължава през целия им живот.

Мнозина приемат Гала за създател на Дали, който по думите на Сера бил "нейната най-голяма творба", но де Диего вярва, че нейната роля е нещо повече от това. Гала "участвала в проекта на Дали като изпълнител на творбите, които Дали рисувал".

В продължение на десетилетия Дали продължава да я рисува - като гигантска глава, усмихваща се ведро сред пустинен пейзаж, с парче агнешко на рамото й като военен еполет, като разчупена Мадона в духа на Рафаел, или спокойно разтворила ризата си, за да разкрие лявата си гърда.

Гала Дали в портрета на Салвадор Дали "Portrait of Galarina"

Много е трудно да си представим пасивна Гала, просто седяща на стол и подчиняваща се на Дали, докато той й казва къде да се разположи или каква рокля да носи. Най-малкото те са решавали заедно.

Осъзнаването от Дали на нейната творческа роля се потвърждава от решението му да подпише много от творбите си с "Гала- Салвадор Дали", факт, който мнозина смятат за неразбираем по това време, но според Сера е по-обясним за съвременната аудитория, свикнала с колаборативни проекти.

Въпреки че като цяло тя предпочитала да се крие зад ролята на муза, приносът на Гала е по-очевиден в Dream of Venus, несъмнено един от най-ранните примери на инсталации в изкуството.

Създаден за Световния панаир в Ню Йорк през 1939-а, това е сюрреалистичен свят, в който хората влизат през женски крака, преди да се изправят пред серия от странни "живи картини" на фона на рисунки на Дали.

оредица от фотографии показва Гала да обсъжда проекта с Дали, да работи по костюмите и дори да му помага в инсталирането на различните части. Тя е можела да бъде моделът за Dream of Venus, но е решила да бъде творецът.

С нарастването на славата и богатството на Дали, Гала постоянно е до него като животът им е неспирна поредица от внимателно хореографирани изяви, които са били част от "проекта Дали".

Гала и Салвадор Дали

Но успехът на Дали води до това той да бъде смятан за "комерсиализирал се продажник" от сюрреалистите, които му дали презрителния прякор-анаграма Avida Dollars (жаден за долари). Любовта на Гала към хазарта и щедрото харчене за млади мъже са обвинявани за привидно ненаситния стремеж на двойката към парите.

Нейното поведение на моменти със сигурност е било скандално.

Тя кара Дали да се подпише на хиляди празни платна, на които фалшификатори създават фалшиви картини на Дали, които тя после продава срещу огромни суми.

И тя не приема особено добре отхвърляне от потенциални любовници, дори когато въпросният млад мъж бил тийнейджърът син на Макс Ернст, младежът, бракът на чийто родители тя съсипва.

И все пак много различна нейна страна може да бъде видяна в замъка "Пубол", който Дали й подарява през 1969-а, който Сера намира за "сюрреалистичен обект" сам по себе си. Замъкът е строг, аскетичен и почти празен с изключение на няколко картини и детайли. Той има атмосферата на някой, който е отхвърлен и изгонен и донякъде това отговаря на стила на Гала.

Това може да изглежда изненадващо за тези, които познават повече тезата за "музата и чудовището", но както казва де Диего: "По-лесно е да се повтаря нонстоп ‘Гала е била ужасна и виновна за всичко нередно, което е правил Дали', отколкото да седнем и преосмислим нейния образ". Може би е крайно време да го сторим.

Oще: гала дали  дали  елюар  макс ернст  пол елюар  салвадор дали  семейство дали 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.