Хангарът в ледената пустош, построен напук на природата | webcafe.bg
Webcafe

Хангарът в ледената пустош, построен напук на природата

webcafeLifecafe, по Би Би Си
12.09.2018, 14:33 (обновена 15.09.2018, 15:12)
кингсбей

Снимка: © Wikipedia

Впечатляващата конструкция се намира под Северния полюс

На пръв поглед е трудно да си представим, че един от великите строежи от първата половина на XX-ти век е не друго, а хангар за дирижабли. Но мястото и условията, в които е изградено съоръжението, са повече от впечатляващи.

На снимки от този период се вижда сребрист летателен апарат, издигнат над необятно заснежено поле.

От двете страни на машината с големи печатни букви пише една-единствена дума - "ИТАЛИЯ". Самият дирижабъл изглежда нищожно на фона на планинските върхове зад него. Ледниците блестят, осветени от пролетното арктическо слънце, а във водата плават огромни късове лед.

Дирижабълът е опасан с кабели и напомня на насекомо с дълги, тънки крачета. Конструкцията до него е не по-малко забележителна - много голяма и с доста странен вид. Няма покрив, а двете дървени стени на вид напомнят мостовете, които виждаме във филмите за Дивия запад. Стените са "опаковани" в зелени платнища. Каква всъщност е тази постройка?

Мястото е Кингсбей в северната част на Свалбард - група острови под Северния полюс. Норвежкият архипелаг се намира между него и Норвегия. Дирижабълът "Италия" обаче е създаден по на юг. Той е дело на авиатора, инженер и изследовател Умберто Нобиле. Машината пристига в Свалбард от Рим.

Амбициите на Нобиле са да изследва Арктика като по негово мнение в една част от региона никога не е стъпвал човешки крак. Постройката изглежда като дело на извънземни, кацнали сред ледената пустош, но всъщност е с далеч по-прозаичен произход. Това е хангарът на Кингсбей - без защита от бурите, дирижабълът би пострадал сериозно.

Нуждата от построяването на хангари, достатъчно големи, за да подслонят летящите Голиати, води до създаването на някои от най-впечатляващите архитектурни постижения на миналия век.

Такива са "Хангар едно" в Калифорния, хангарите в Кардингтън, Англия, и тези в Бранденбург, Германия.

Хангарът в Кингсбей не прави изключение и дори изпреварва много от конкурентите си. Той е една от най-големите структури на своето време. Със своите 110 метра дължина и 34 метра ширина, хангарът е по-тесен от "Еърбъс А380", но е с една трета по-дълъг и по-висок. За изграждането са използвани над 27 км дървени греди. Норвежките инженери прекарват повече от седмица в търсене на идеалното място за площадката.

Още по-забележителното е, че хангарът е създаден на едно от най-враждебните към хората места на планетата, където всеки ден е състезание с природата и времето.

Строителите са имали по-малко от два месеца, за да докарат строителните материали, преди да настъпи тежката арктическа зима. През зимните месеци участие в строежа са взели едва 32 души - период, в който островът е откъснат от останалата част от света и цари 24-часова нощ. Хангарът е трябвало да бъде готов до пролетта, когато е най-благоприятното време за полети.

Изследователите от онова време го определят като едно от чудесата на света. Всички, които са виждали строежа в Кингсбей, са поразени. Огромната постройка е издигната въпреки едни от най-трудните метеорологични условия. Да строиш в Арктика е предизвикателство дори и в наши дни, а какво остава за 20-те години на миналия век.

Много неща покрай хангара са забележителни - размерът му, системите, които са използвани за построяването...

Историята му започва през 1925-а. Бенито Мусолини подписва договор с Руал Амундсен, който представлява Норвежкия авиоклуб. Италианците трябва да осигурят дирижабъл, идентичен на "Италия" - "Норвегия", както и да построят хангара и пистите, необходими за бъдещата експедиция. Тя обединява американската, италианската и норвежката амбиция за полет от единия до другия край на Арктическия океан над Северния полюс.

Договорът е подписан на 1 септември, но едва на 17 октомври в Свалбард пристигат материалите, сред които цимент и огромни метални болтове за строежа. Температурите вече падат до -20 градуса. Шест дена по-късно са докарани 600 кубични метра дървен материал, 50 тона желязо, инструменти, провизии и 30 работници, които ще се трудят през зимата.

Товарът включва и 230 литра бренди. След три дена слънцето се скрива. 10 хилядите кв. метра зебло, които е трябвало да покриват хангара, идват малко след Нова година.

За късмет на инженерите и работниците в Кингсбей норвежката минна компания вече е изградила релси, по които вагонетки да извозват въглищата. Те са удължени с 400 метра, за да стигат до хангара. Конете, които са теглили вагоните с въглища, са впрегнати да пренасят строителните материали, необходими за хангара.

Във време, в което повечето домове са се осветявали от газени фенери, минната компания разполага със собствена електроцентрала, която доставя енергия, когато слънцето се скрие. Строителите спят в две отоплени бараки до къщите на миньорите.

За строежа е използвана дървесина вместо стомана, тъй като е по-евтина, по-лека и по-лесна за пренасяне.

В някои дни температурите падат под -30, в други се вдигат до -5 градуса. Сняг затрупва инструментите, силният вятър прави работата почти невъзможна, а ледът превръща ходенето на обекта в изпитание. Въпреки това хората работят на 30 метра височина и няма нито един пострадал.

По-голямата част от работата се върши на ръка. Мъжете имат електрически триони, но заради ниските температури дървесината се реже най-вече на ръка. Истински късмет е, че работниците въобще имат осигурено електричество. Напук на всичко хангарът е завършен навреме. През февруари 1926-а се развява норвежкото знаме, което ознаменува края на строежа.

Строителите измислят редица иновации, докато са в Кингсбей. Те правят уникални по рода си дървени естакади, за да изграждат горните части на стените. Вратите на хангара са специално укрепени, за да поддържат по-добре стените. За съжаление дизайнът на хангара не е напълно съвършен. При силен вятър маневрите в него са доста трудни, а липсата на покрив означава, че снегът се трупа свободно върху дирижабъла.

След първия полет на "Норвегия" зеблото е махнато. През 1928-а италианците наново покриват хангара. Двете години, през които е стоял открит, са нанесли щети, но основата му стои солидна и непоклатима. Нобиле нарежда стените на хангара да бъдат запълнени със слама, за да предпазват дирижабъла при маневриране вътре.

Фактът, че през 1928-а съоръжението е използвано за полетите на "Италия", е достатъчно показателен за качеството му на изграждане.

В някои отношения то е било по-трудно и от кацане на Луната - все пак астронавтите са имали скафандри, които да ги предпазват от студа.

През 30-те години хангарът окончателно рухва. Дървесината е дефицитна в Свалбард и дървеният материал бързо намира други приложения на острова. Един от мостовете, направени с такава дървесина, е здрав и до днес. Бетонните основи от своя страна са видими всяка година, когато се стопят снеговете.

Полетът на "Норвегия" спомага да бъде установен маршрутът, по който и в момента се движат повечето авиолинии около Северния полюс. За съжаление "Италия" бива запомнен най-вече с катастрофата, която претърпява при третия си полет, причините за която не спират да се обсъждат 80 години по-късно. Шестима от 16-те члена на екипажа изчезват сред руините на дирижабъла.

Един умира при сблъсъка със земята. Осмият се предполага, че става жертва на канибализъм. Останалите трябва да оцеляват месеци наред в ледената пустош.

Репутацията на Умберто Нобиле е безвъзвратно накърнена заради решението му да зареже екипажа си в снега, след като е спасен.

По тази причина не са много тези, които знаят за огромния хангар и битката с арктическите условия, въпреки която той е построен.

Oще: арктика  дирижабли  дирижабъл  кингсбей  норвегия  свалбард  северен полюс 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.