Писателката, от която "преписват" Джордж Оруел и Олдъс Хъксли | webcafe.bg
Webcafe

Писателката, от която "преписват" Джордж Оруел и Олдъс Хъксли

webcafeLifecafe, по QZ
27.12.2018, 14:48 (обновена 30.12.2018, 09:00)
1984

Снимка: © 20th Century Fox

Роуз Маколей вдъхновява най-известните антиутопии на века

През 1919-а британска писателка на име Роуз Маколей издава "What not" - роман за дистопично бъдеще, в което хората се класифицират според интелигентността си, правителството задължава гражданите да преминават през "тренировки на съзнанието", а възпроизводството се контролира от властите.

Много е вероятно въобще да не сте чували за Маколей и за "What not".

Олдъс Хъксли, авторът на "Прекрасният нов свят", се движи в едни и същи артистични кръгове в Лондон, в които е била и Маколей. А излезлият през 1932-а роман съдържа доста идеи, които писателката първа е представила пред света.

Във Великобритания вече се планира преиздаване на "What not" през 2019-а, така че може би скоро доста хора ще могат да направят сравнение между двете творби.

Маколей най-вероятно е повлияла и на написвнето на "Ние" на Евгений Замятин. Още по-изумително е, че препратки към писателката се срещат и в едно от най-важните произведения за XX-ти век - "1984" на Джордж Оруел.

Както ще бъде описано в предговора към новото издание на Маколей, и тя, и Хъксли са били близки до редакторката Наоми Ройд-Смит и може би пътищата на двамата автори са се пресичали. Хъксли е бил колега на Ройд-Смит и дори е живее няколко месеца в нейния апартамент през 1923-а. В същия апартамент Маколей организира ежеседмичните си литературни соарета.

Няма категорично доказателство, че Хъксли е чел "What not", но най-вероятно е обсъждал идеи с Маколей и определено е пренесъл доста хрумвания в "Прекрасният нов свят". В книгата на Маколей демократично избраното британско правителство е заменено от "Обединен съвет, пет ума, които мислят като един". В светът на Хъксли също управлява малка и елитна група.

Жителите в "What not" се класифицират според интелекта си - от А до C3.

Забранено им е да се женят за някого от същия ранк, за да е сигурно, че интелигентността ще бъде равномерно разпределена.

Най-ниските класове биват облагани заради глупавите си деца, а целта е обществото да бъде спасено от бъдещи войни като става все по-интелигентно. Книгата на Хъксли съдържа подобна класификация на хората от алфа до ипсилон като взаимодействията между кастите също се контролират от властта.

Роуз Маколей

В режима, измислен от Маколей, жителите преминават тренинг на ума от държавата с цел да станат по-интелигентни. Пропагандата включва постери, които рекламират "свободната любов". Плакатите изобразяват и двойки, които се обичат, но не могат да са заедно, защото са от един и същи ранг. За доброто на обществото те избират да са с други половинки.

След това Хъксли описва "промиване на мозъци", което се стреми към подобен ефект. Може да се поспори дали "Прекрасният нов свят" не е "What not", само че няколко десетилетия напред във времето.

Хъксли е по-футуристичен, по-концентриран върху технологиите.

При него възпроизводството и образованието са изцяло механизирани, а емоциите се контролират чрез медикаменти. Великобритания на Маколей е само началото на този процес, нейните герои все още не са напълно индоктринирани - те се противопоставят на държавата и подлагат на съмнение действията й.

Двете книги се различават по много съществени критерии. Полът на авторите също със сигурност влияе на съдържанието.

Главният протагонист от женски пол на Маколей е Кити - бонвиван с остър език в контраст с почти всеки женски персонаж в "Прекрасният нов свят". Кити е умна и приключенски настроена млада жена, която работи за Министерството на Ума. Тя е достатъчно интелигентна, за да не се влияе от пропагандата на собствените си работодатели.

Маколей проявява и малко повече чувство за хумор от Хъксли. Въпреки че е на почти един век,"What not" звучи учудващо актуална и доказва колко опасни могат да са абсурдните държавни политики.

В този смисъл произведението на Маколей напомня повече на завършения през 1949-а роман на Оруел "1984".

За по-незапознатите "1984" е книгата, която дава на света Големия брат и новговора и ни предупреждава за опасността от пропагандата. Оруел описва силата на фалшивите новини, много преди те да навлязат в ежедневието ни.

За Оруел също не е ясно дали е чел Маколей, но писателят споделя нейното чувство за политическа сатира и едва доловим сарказъм. Точно както Кити, Уинстън - главният герой на "1984" - работи за правителството и по-точно за Министерството на истината, където пренаписва историята така, че да пасва на идеите на Големия брат.

Министерствата, описани от Оруел, имат поразителна прилика с тези в "What not". A "Прекрасният нов свят" със сигурност може да послужи като свързващото звено между двете произведения. Оруел е запознат с труда на Хъксли и дълго разсъждава върху него, преди да започне да пише собствения си роман.

През 1946-а, буквално преди да се захване с "1984", той пише рецензия на "Ние" на Евгений Замятин като сравнява руския роман с този на Хъксли. Паралелите, които Оруел описва, не са трудни за забелязване.

По-забележително е, че преди тези класики една жена в поствоенен Лондон първа разсъждава върху антиутопичните идеи.

Може би през 2019-а "What not" - остроумна, леко сатирична дистопия - най-накрая ще получи признанието, което заслужава.

Oще: 1984  антиутопично бъдеще  антиутопия  бъдеще  джордж оруел  дистопия  евгениий замятин  замятин  ние  олдъс хъксли  оруел  писател  прекрасният нов свят  роуз маколей  хъксли 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

4 Kenny McCоrmick | 30.12.201810:46

Съвсем откровено си признавам, че за мен транслирането на английски имена на български ми е ... pain in the ass.
Защото, да, Харви не е точно ХарвИ, а е Харви[й] примерно.
Много ме е яд, че не открих авторката на български. На руски я намерих като Маколей, но не мога да разчитам на тяхната транслация грам. Явно ще се чете на английски...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

3 e-mil | 30.12.201810:37

Радвам се, че стигнахме до момент, в който можем да обсъждаме нещо без заяждане. Усмивка

Ако така е логично, то защо в Кафето пишат Маколи Кълкин, а не Маколей или Маколий? И защо на Lindsey Vonn казват Линдзи Вон?
Защото не е до логика, а до това как го произнасят англичаните, чийто правопис е много далеч от фонетичното изписване и с много сложни правила (популярният пример с fish и ghoti). Да, "и"-то е удължено, но удължаването почти не се чува, точно както в Murray, Harvey, Bertie и т.н., които в българските преводи са се наложили като Мъри, Харви и Бърти.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

2 Kenny McCоrmick | 28.12.201819:38

Яд ме е, че не намерих нищо на тази писателка, издадено на български, камо ли споменатия в статията роман. В момента диря на английски...

П.П.: е-мил, без грам заяждане този път, но мисля, че не си прав. На английски е Rose Macaulay и това y не ми се струва логично да не се произнася. По-скоро е неизписуемо на български - средно между Маколи, Маколий, Маколей...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 27.12.201818:39

"... вече се планира преиздаване на "What not" през 2019-а, така че може би скоро доста хора ще могат да направят сравнение между двете творби."

Те и сега могат да направят сравнение. Книгата я преиздадоха преди 7-8 години, има я даже в електронен вариант. Само че е трудно да се разбере какво точно е чел Хъксли, защото това не е оригиналната книга. Тя е била готова за издаване през 1918, но е спряна заради тогава действащия военновременен цензурен закон DORA (Defence of the Realm Act). Някои страници са премахнати, дописала е други и така излиза през 1919.
Това, което ще излезе догодина (според издателството) ще е оригиналният текст с липсващите страници.

И впрочем името на жената е Маколи, а не Маколей. Пише се точно, както това на любимия ви Маколи Кълкин, дето го обсъждате 1-2 пъти годишно.
   

оценка

+0 -0