Мъжът, който почти стана български княз | webcafe.bg
Webcafe

Мъжът, който почти стана български княз

Webcafe
29.10.2018, 18:22 (обновена 01.11.2018, 12:12)

1 от 4 снимки Назад Напред

Принц Валдемар Датски

Добър владетел за България ли щеше да е принц Валдемар Датски

Един от законите на историята е, че там спекулации, започващи с "ако" не са позволени. И все пак подобно нещо е неминуемо за всеки, който гледа на събитията от миналото не просто като на отделни дати и факти, а като на парчета от по-големия пъзел на политиката от конкретния период.

На 29 октомври 1886 г. българското Третото Велико Народно събрание взема едно решение, което към конкретния момент изглежда решаващо и от ключово значение за бъдещето на страната. За добро или за лошо това решение не просъществува повече от 14 дни.

Няколко месеца по-рано в страната група русофилски настроени офицери организират държавен преврат, с който принуждават княз Александър I Батенберг да абдикира от трона и замине в изгнание. Въпреки бързия контрапреврат и връщането на княза в България той се вижда принуден все пак да се откаже от престола.

И Русия, и Германия са против той да остане княз и така Александър I Батенберг заминава в изгнание, противно на настояването на премиера Стефан Стамболов и желанието на по-голямата част от армията и на народа. Страната е поставена пред задачата да си търси нов владетел.

Така в средата на октомври в Търново е свикано Третото Велико Народно събрание, чиято цел е да избере кой представител на европейското аристократично семейство да заеме българския престол.

Русия е прекомерно ясна в предложението си - бившият княз на Мегрелия, малкото грузинско княжество, Николай Дадиан. Той дори е приет от Високата порта, въпреки че "равнището му на знатност" определено не е достатъчно за България. На фона на продължаващото противоборство на международната сцена между Русия и Англия по темата, българският политически елит се спира на датския принц Валдемар.

Кандидатурата му е гласувана на 29 октомври 1886 г., а за събитията около избора му и за дискусиите около него Симеон Радев пише:

„За Валдемара той (Стефан Стамболов - бел. р.) обясни, че бил принц от много висок род, шурей на царя, брат на английската кралица и на гръцкия крал, и че с личните си качества той давал всички гаранции за бъдещето на България. Стамболов не скри, че Русия може да не одобри тоя избор. "Но все пак тоя избор трябва да стане, заключи той, за да покажем на Русия своите чувства и на Европа - своята умереност." След Стамболова говориха неколцина оратори. Сетне се дигна Захари Стоянов. Предполагаше се, че от него, фанатичния привърженик на Батенберга, ще се яви най-голямото противостоение, но той бе склонил вече на жертвата, която искаха събитията. Той почна с историческото изречение "Le roi est mort, vive le roi" ("Кралят е мъртъв, да живее кралят!") и свърши тъжно. В единадесет часа вечерта събранието се разотиде, като се установи единодушно върху избора на Валдемара."

Изборът е изненадващ за цялата европейска общност, макар и да е повече от подходящ.

Валдемар Датски е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона. Връзките с толкова много кралски династии и най-вече с Руския царски двор са ключови.

Години след това за него ще се говори като за една от най-уважаваните аристократични личности. Решението първоначално е прието и от представителите на Великите сили, сред които английския, френския и др. посланици.

Въпреки любопитното решение на Великото народно събрание самият датски принц дори и не подозира все още, че е избран за български княз. Оттук започва корспонденция между българското правителство, младия принц, неговия баща датския крал и руския императорски двор.

За Валдемар от ключово значение е одобрението на руския император за престола на България. Такова обаче така и не идва.

Отговорът на запитването на датския крал Кристиан IX. "Императорското правителство намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в сегашния му състав" гласи част от отговора на Русия по темата.

Императорът е в обтегнати отношения с правителството на Стамболов заради антируските му настроения. Това слага прът в спиците на българските надежди за "княз Валдемар Български".

Тук идва и ред на въпросите - какво ли щеше да стане, ако младият Валдемар, който никога не е показвал някакви особено големи амбиции да управлява, беше заел българския трон? Определено историята щеше да е различна.

Най-малкото неговата съпруга принцеса Мария Орлеанска определено пази своя пламенен френски национализъм и работи неуморнно за поддържане на френската кауза на фона на оформящото се противопоставяне между Антантата и Централните сили. Това, в условията на Балканските войни и на Първата Световна война, би било от значение.

Паралелно с това Фердинанд I, който става български владетел като един компромисен вариант след Валдемар, изиграва решаваща роля за влизането на България в Междусъюзническата война.

А за капак на всичко Фердинанд се ползва и с далеч по-малко уважение от датския принц, което на моменти изиграва лоша роля за външната политика на страната.

Същевременно обаче Валдемар избягва кралския двор и дворцовия живот като цяло и прекарва по-голямата част от времето си, кръстосвайки моретата, отдаден на военната си кариера. На него просто сякаш не му е писано да бъде монарх.

Освен за български княз, той е канен и за крал на Норвегия, но поради международния натиск така и не слага корона на главата си.

В историята той остава като "вуйчо на крале", уважаван и обичан представител на европейската аристокрация, който е отдаден преди всичко на кариерата си и на жена си. А когато тя внезапно умира през 1909 г. едва на 44 години, сърцето на принца е разбито и така и не успява да я преживее съвсем.

Дали той би бил по-добър монарх за България може само да се предполага. Историята обаче ще го запомни като честен, смел и уважаван човек.

Oще: александър i батенберг  български княз  валдемар  валдемар датски  велико народно събрания  дания  княз  принц валдемар  принц валдемар датски  русия  руски император  стефан стамболов 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

5 Mako | 30.10.201814:33

Specifier | 30.10.201800:27

РУСОФИЛИЯТА НЕ ПРОЩАВА
=========================

Тъпотата е много по-безпощадна, но ти няма как да го знаеш - фиксиран в русофилията идиот си...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

4 Specifier | 30.10.201800:29

Извинете, я. ф. грешка, да се чете:

(например, в Европа 100-годишнината от ПСВ беше обелязана с големи и масови обществени и политически събития, също и в съседните балкански страни)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

3 Specifier | 30.10.201800:27

РУСОФИЛИЯТА НЕ ПРОЩАВА,

особено на червените бетонени тикви. Те освен папагалско повтаряне на лъжеисторическите учебници от соца, на друго не са способни...Нейсе.

Важното е, че истината за тези съдбоносни за България събития малко по малко излиза на бял свят, въпреки неистовата съпротива на "червената професура".
От "Гроба на Историята" излизат забравени документи.
А и за наше щастие в много страни по света има българисти, които са независими изследователи на нашата история във всичките й аспекти и периоди. Освен това се заражда ново поколение млади български историци, несвързани идеологически и генерично с КомунизЪма.
Всичко това, рано или късно ще доведе до разгрома на тезите от комунистическата лъжеИстория, разпространявани повече от 70 г.
Тези, изградени върху полуистини, лъжи и най-вече върху премълчаване на фактите.
Затова и 100-годишнините от Балканската Освободителна война, Междусъюзническата и ПСВ бяха отбелязани с гръмко МЪЛЧАНИЕ (например 100-годишнината от ПСВ беше обелязана с големи и масови обществени и политически събития, също и в съседните балкански страни)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

2 Mako | 29.10.201820:28

Уточнител | 29.10.201819:29

ГЛУПОСТИ НА КОЛЕЛЦА

Решаващата роля за разгрома на България в Междусъюзническата война е РУСОФИЛСКАТА политика на кабинентите "Гешов" и "Данев", които безогледно разчитат на Русия, която в това време насърчава Сърбия, а след това Румъния и Турция срещу България.
==================================

Опитваш се да уточниш, че руснаците са отговорни за безмозъчното, чисто емоционално решение на Цар Фердинанд за влизане във война със съюзните държави от Балканския съюз? Да уточниш, че това решение било плод на "русофилска политика", при положение, че няма нормален човек от епохата, който да не знае каква би била реакцията на Русия / а и на останалите велики сили/ при опит за установяване на българска военна и политическа хегемония на Балканите? И че дипломатическите преговори за руски арбитраж се водят под няколко руски условия, най-важното от които е ние, като главна страна-победител, да се въздържаме от агресивни действия към доскорошните си съюзници? Условие, което ние, а не противниците ни, нарушаваме с еднолично наредените действия на армията ни в Македония? А до началото на арбитража остават буквално часове - но, благодарение на малоумието на Фердинанд, връчваме на сърби, гърци, румънци и турци отличен претекст да отговорят съкрушително на агресията ни?....И за цялата тази поредица от наши, лични малоумия / в т.ч. и малоумието на ген Савов еднолично да нареди прекратяване на военните действия, след като вече са предприети/ ни е виновна единствено и само Русия? Уауууууу....
Поздравления - за пореден път правиш уточнение, достойно за човек с мозък на утка, Ути !

Намига
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

1 Уточнител | 29.10.201819:29

ГЛУПОСТИ НА КОЛЕЛЦА

Решаващата роля за разгрома на България в Междусъюзническата война е РУСОФИЛСКАТА политика на кабинентите "Гешов" и "Данев", които безогледно разчитат на Русия, която в това време насърчава Сърбия, а след това Румъния и Турция срещу България.
Една от причините е, притеснението на Русия, че българската армия може да влезе в Цариград или да се доближи нвърде много до него. Това би сложило кръст на двувековните усилия на империята и би я насочило към пътя за преодоляване на още една пречка (България), освен "болния човек" по пътя към Босфора...
Затова се вземат горните мерки, а също така се активира руската агентура в армията (съдбоносна роля тук изиграва на два пъти, известният нац. предател, ген. Радко Димитриев, платен руски агент)
   

оценка

+4 -0