Шипченската епопея отвъд митовете и легендите | webcafe.bg
Webcafe

Шипченската епопея отвъд митовете и легендите

Александър Стоянов
08.08.2018, 17:29 (обновена 12.08.2018, 14:20)
Защитата на "Орлово гнездо" от руския художник Алексей Попов

Снимка: © Wikimedia Commons

Фактите отвъд "черно-бялата" перспектива за боевете на Шипка

Тъй като тази година се навършват 140 години от края на Руско-турската война, в България се появи широка гама от публикации, книги и предавания, които дадоха най-разнообразни оценки за това каква всъщност трябва да е за нас тази война между "Дядо Иван" и високата порта.

За съжаление, голяма част от оценките бяха повлияни от крайните идеологически тенденции на хората, които ги изказваха. Българското общество страда от остра форма на абсолютизация, която се дължи на относително ниската историческа и културна грамотност.

Казано накратко, ние българите искаме да виждаме света черно-бял.

Искаме да знаем кои са добрите и те да са абсолютно добри и кои са лошите и те, съответно, да са изцяло лоши. Работата е там, че в историята няма абсолютно добри и абсолютно лоши.

Всъщност, единствените, за които може 100% да се твърди, че са Лошите, е български рап дует от Варна, който беше популярен в началото на новия век. Всичко друго си има нюанси, понякога по 50, понякога повече.

Обикновено в началото на месец август (или към края за феновете на датите по нов стил) в България се заговаря за Шипка. Как се е стигнало до Шипка; какви герои са българите и дали са били повече от руснаците на върха; колко точно са османските войски; кой всъщност запали Стара Загора и т.н. и т.н.

Всички тези теми се радват както на широко обществено внимание, така и на завидна доза полемика между всякакви витиевати изразители на -филството и -фобството в България.

Само че в истинската наука история, за -филство и -фобство и за добри и лоши няма място. Има място за фактите. Ето ги и тях.

През 1876 г. Османската империя допуска две сериозни вътрешнополитически грешки. Първата е, че не успява навреме да овладее въстанието в Босна, избухнало още през 1875 г. Втората е, че позволява въстанието на българите през месец април да бъде потушено не от редовна армия, а от неконтролируемите башибозуци.

Резултатът е, че вследствие на безчинствата и кървавите зверства, които се случват както в българските земи, така и в Босна и Херцеговина, Високата порта заслужено се превръща в обект на международен натиск, който днес е съпоставим с критиката на Запада към президента на Сирия, с тази разлика, че тогава Русия не е на страната на диктатора.

Впоследствие неуспехът на Сърбия и Черна гора във войната с Османската империя от лятото на 1876 г. води след себе си две последици. Първата е, че властите в Истанбул стават изключително неотстъпчиви към исканията на Великите сили за реформи и автономия на българи и босненци. Втората е, че за Русия става ясно, че няма да се мине без директна военна интервенция. Петербург започва да договаря такава опция с Австро-Унгария още през лятото на 1876 г., докато сърбите все още не са разгромени от османците.

След октомври 1876 г. руските планове бързо навлизат във финален етап и въпреки подписването на османо-сръбския мир през февруари 1877 г., Петербург си е оставил удобна вратичка за действие – Черна гора продължава да воюва с Високата порта.

Използвайки този факт и провала на Цариградската конференция, Русия обявява война през пролетта на 1877 г. и предприема настъпление едновременно на Балканите и в Кавказ. Планът на Петербург е да се следва изпитаната стратегия от Руско-турската война от 1828-29 г. и бързо да се напредне през Стара планина към Одрин и Източна Тракия. Русия иска бърза и оптимално евтина победа.

Проблемът е, че слабото разузнаване води до зле подготвен първоначален план, вследствие на който ще се стигне до боевете за Шипчеснкия проход. Руското командване има доста грешна представа за размера и качеството на османските войски на Балканите – подценяването е в размер 1:2 в полза на реалните сили на Портата.

Поради тази причина, Русия предвижда твърде малко първоначални сили за действия в Мизия и не повече от 20 000 души за атака срещу Одрин през Балкана. През 1829 г., тези цифри биха били адекватни спрямо размера на тогавашната османска армия. Половин век по-късно, нещата стоят съвсем различно.

Въпреки допуснатите стратегически грешки, тактическото изпълнение на руския операционен план започва брилянтно. Река Дунав е форсирана с минимални загуби, а османските сили в Мизия са парализирани с поредица от адекватни и добре замислени ходове.

Дотук добре. Но скоро действителността застига въодушевеното руско командване. В т.нар. Укрепен четириъгълник (Варна-Шумен-Русе-Силистра), османците концентрират почти толкова сили, колкото руснаците са заделили за целия Балкански фронт. Отделно от тях, опитният Осман паша успява да събере още около 60 000 души, с които се укрепява около Плевен и блокира пътя през Балкана в западна посока.

Пътят, по който Дибич навлиза в Тракия през 1829 г., също е блокиран от османските сили, а благодарение на английския флот, от Албания е прехвърлена още една 40 000-на османска армия, начело със Сюлейман паша.

Така след бързите успехи през юни 1877 г. месец юли се оказва доста критичен.

Силите на генерал Гурко (т.нар. Преден отряд) успяват да навлязат в Тракия и да завземат Стара Загора, но скоро са притиснати от по-многобройните сили на Сюлейман паша и са принудени да се изтеглят. Османците опожаряват Стара Загора, продължавайки безумната, варварска тенденция от пролетта и лятото на 1876 г. Ориста на старозагорци само дава сили на българските опълченци още по-категорично да плюят в лицето на напредващите османски сили и да търсят разплата.

Съдбата им дава този шанс в началото на месец август, когато именно на Опълчението и няколко руски полка е поверена отбраната на проходите в Централния Балкан. Руското командване правилно преценява, че настъплението на Сюлейман паша трябва да се спре на всяка цена. Слабото разузнаване обаче отново проваля руските планове и в Шипченския проход са оставени далеч по-малко сили от колкото ще бъдат необходими.

Към прохода поема една 27 000-на османска армия, начело със самия Сюлейман паша, докато останалите сили от неговите войски следва да възстановят османската власт в Тракия и Старозагорско и да преминат след основните сили под формата на ариергард.

На постъпите към Шипчеснкия проход стоят по-малко от 7500 руски и български войници. Те нямат достатъчно припаси и муниции, укрепленията им не са достатъчно добре изградени, а поради малкия им брой, бранителите не успяват да заемат всички важни позиции в прохода и за османците се отваря възможност да разположат батареи на някои от най-ключовите възвишения.

На 9 август започват първите сражения. Скоро става ясно, че с наличните сили за бранителите ще е изключително трудно да издържат.

Броят на убитите и ранените нараства постоянно, а мунициите намаляват. Снабдяването с вода е критично и руснаците трябва да разчитат на населението на околните села, които под канонадата на османската артилерия рискуват живота си за да помагат на бранителите.

След кратко затишие от един ден на 11-ти август османците подновяват своята офанзива с пълномащабно настъпление по всички сектори на бойното поле. Следват епизоди на отчаян героизъм и твърда решимост от страна на руските войници и опълченците. В боевете са вкарани дори и ранените, поведени в контраатака от лекаря на Опълчението, д-р Констнтин Бонев.

Привечер, командването на Габровския отряд на ген. Радецки най-сетне успява да прехвърли свежи подкрепления към Шипченския проход и да закрепи обстановката достатъчно дълго, че към върха да бъдат пратени нови съединения от резерва. В крайна сметка, до края на август ситуацията в прохода остава патова, но руснаците постигат своята стратегическа цел – настъплението на Сюлейман паша е спряно.

Логично е впоследствие българските опълченци да бъдат високо оценени за своята храброст и жертвоготовност. Петте опълченски дружини са изтеглени за почивка през есента, а след това участват в прекосяването на Ботевградския проход (Арабаконак) и освобождаването на София.

В писмата си руските войници и военни кореспонденти не пестят похвалите си за местното население и помощта, което то оказва на руските войски. Това е видимо и в наскоро публикуваните бележки на руския журналист Е. Утин, който изпраща редовни очерци за военните действия за изданието "Вестник Европа".

Заедно с всички останали прояви на саможертва и чрез активното си участие във войната (над 40 000 души са ангажирани с военните действия, а над 20 000 българи са убити в хода на войната), българският народ не просто получава, а заслужава своята свобода.

Днес, в руски и български сайтове и медии може да прочетете всякакви нелепици за Освободителната война, за предадено доверие (и от двата народа), за поругана памет и т.н. и т.н.

Важното е да помним, че хората, които през 1877 г. са пролели кръвта си, са знаели за какво го правят и за тях не е имало съмнение каква е била войната и за какво точно се е водела .

Да, руските политици (както политиците на всяка Велика сила), са водели своята политика без излишни сантименталности и братски чувства. Това се показва от начина, по който граф Игнатиев проиграва мечтата за обединена България в Сан Стефано, за да може родината му да получи Бесарабия и Кавказ по договора в Берлин.

Но не може да има съмнение, че обикновените руски войници са се сражавали с една искрена жертвоготовност, която е ясно усетена и отчетена от тогавашните българи.

Проблемът отново идва от този пуст стремеж за черно-бял свят, според който в България има твърде много или твърде малко паметници на руската армия.

Нека го кажем така, в България действително има много монументи на една руска армия, но недостатъчно много от тях са посветени на правилната армия освободителка.

Oще: александър стоянов  боевете на шипка  боевете при прохода шипка  освободителната война  прохода шипка  руско-турска война  руско-турска освободителна война  шипка  шипченската епопея 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

39 Уточнител | 15.08.201800:46

НА ВНИМАНИЕТО НА ГЕНЕРИЧНИТЕ ПОТОМЦИ НА АБпФК (респ. на ген. потомци на Слугите на АБпФК) ина Русофилите (то е едно и също)

ЗА РУСОФИЛСТВОТО

"Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.

„Принос към историята на социализма в България“, София, 1976 г.
Димитър Благоев https://voinaimirblog.files.wordpress.com/2016/11/12311077_1012509135488546_75999333
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

38 deaf | 11.08.201813:02

Уточнител,

преди петстотин години Османската империя завладява ТРИ български държави! Тогава България е била разделена на три независими български държави. През 1878г. Великите сили просто възстановяват статуквото - трите български държави.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 02.06.2015, 00:14

37 storm | 11.08.201811:24

с ВПНче или без пак ме блокираха... тцтцтц даже немога да видя коментарите под статията за ромите...

Ами, хайде тогава народе прост, време е да ви върна нормалното ежедневие.. Мисията ми тук е изпълнена.. Стигнах до извода, че няма нищо ново под небето, все същите жалки същества от 90те все още обитават родината ми... българина, онзи с малкото б дето се нарича патриот а повече на турски говори от колкото на български, най мрънка иска да му се чуе гласчето на псето. деде, маймуна и останалите.. то това дори и на лай не прилича вашето а повече на скимтене.

живи и здави.i.

виж бе маймун това е подпис инициал..
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

36 Mako | 11.08.201810:27

Уточнител | 09.08.201822:43

ЗАЩО РУСИЯ ПРОВАЛЯ ЦАРИГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

Проектът е създаден от британския посланик, в един изключително уникален и благоприятен за българите момент
==================================

Aaaaaaaaaaa, сензация, значи не Османска Турция отхвърля плана на Великите сили, договорен на конференцията /защото турците просто умират от кеф, когато се запознават с текста му и просто изгарят от желание незабавно да го приложат/, а подлата Русия успява да изпързаля всички, подхвърляйки фейк-конституция от името на нищо неподозиращия Абдул Хамид, а останалите се връзват на номера и изтеглят посланиците си от Истанбул?....
Ти да видиш!
Освен това, човек се пита - този британски посланик-българолюбец същият ли е, който координира участието на британския флот, който превозва турската армия, дислоцирана в Албания, за да може Сюлейман паша да проведе прословутата си умиротворителна акция в Тракия, акция, чийто венец са хуманитарните действия в Стара Загора?
Ути, я уточни тези неща, ако обичаш, че нещо не ми стигат уточненията....
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 01.06.2015, 00:36

35 Solaris | 11.08.201800:20

1
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

34 TheRock | 10.08.201810:31

Nikkor | 10.08.201810:11
Чета и разбирам смисъла на прочетеното.
А ти само четеш без да разбираш.
И понеже не можеш да направиш смислен анализ на прочетеното и да артикулираш някакви аргументи изпадаш в положени да сипеш обиди.
Това е смисълът на думата, която те определя най-добре - несретник.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

33 Nikkor | 10.08.201810:11

Аве Паве, ти четеш ли поне това де сам го пишеш? Смее се

"Следва ласкавият прием в Германия на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов, които канцлерът уверил: „Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим“."

Тъй значи. Железният канцлер бил уверен, че Русия ще извади меча, а пък той щял да я подкрепи.

И тъй и станало. Русия извадила меча и свършила сичката работа, пък Ото фон Бисмарк ни подкрепил на Берлинската конференция.

Лично съм му признателен за което.

Непонятното е защо си възмутен от Русия. Щото си идиот. И къде видя да въздишам по комунизма бе нещастник изперкал?
   

оценка

+1 -5

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

32 Уточнител | 09.08.201822:56

ИЗВИНЕТЕ, я. ф. грешка:

... до канцлера Горчаков ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

31 Уточнител | 09.08.201822:51

др. АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ МАЛКО СЕ Е ПООБЪРКАЛ.

А за да разберете, колко точно се е объркал, разгледайте приведените факти в последващите материали. Всички те са проверими в изворите. Архивите вече са отворени и тайните станаха явни (дори и прословутото п-мо на ген. граф Игнатиев ко канц. Горчаков).....
   

оценка

+5 -1

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

30 Уточнител | 09.08.201822:44

КАКВО ДЪЛЖИМ НА РУСИЯ

Русия решила и самоволно освободила България, твърдят т. нар. „български русофили“. Подразбира се, че цяла България станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна).

Възниква тогава въпросът: кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945). За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега. Огромни са жертвите: още два пъти по толкова ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сърби, гърци и турци, систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, загубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници на България. Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия на България, ето как – виж по-долу:
   

оценка

+5 -3