"Денят на велосипеда" - първото "пътуване" с LSD | webcafe.bg
Webcafe

"Денят на велосипеда" - първото "пътуване" с LSD

webcafeLifecafe
19.04.2018, 10:28 (обновена 20.04.2018, 11:22)
lsd, лсд, дрога

Снимка: © Getty Images

Как един химик сам разбира ефектите на киселината

19 април е обявен за Ден на велосипеда, но ако си мислите, че е посветен на придвижването с колело - в голяма грешка сте. Всъщност денят почита странното "пътешествие" на един учен с велосипеда му под влиянието на случайно открит от него нов тип опиат.

Алберт Хофман е швейцарски химик, който се смята за "бащата на психеделичната медицина".


Той е и човекът, който синтезира LSD и пръв изпитва ефектите му. Киселината е синтезирана за първи път в лабораторията му през 1938-а като се използват вещества, извлечени от спори на гъби. Както с много други медикаменти, LSD не е предвидено да има точно действието, което впоследствие се оказва, че притежава.

Идеята е била препаратът да се използва за стимулирането на дейността на сърцето, а страничните му ефекти все още не са били известни. Те са открити пет години след първоначалните експерименти с веществото - през 1943-а.

На 16 април без да иска Хофман абсорбира известна част от препарата през възглавничките на пръстите си. Усещането, което той описва, е подобно на попадане в сън и химикът го определя като по-скоро приятно.

Това, което изпитва, може и да не е пълният ефект на LSD, но ученият със сигурност е заинтригуван.

Затова три дена по-късно - на 19 април - той прави това, което всеки отговорен учен прави - експериментира върху себе си. Приема доза от 250 микрограма в собствената си лаборатория, мислейки си, че това е напълно нормално количество. В наши дни е ясно, че Хофман е прекалил с дозата - в момента стандартът е до 200 микрограма.

За по-малко от час той започва да изпитва най-разнообразни емоции и халюцинации. Убеден е, например, че колегата в съседната лаборатория всъщност е вещица и така стига до заключението, че полудява. Мисълта за това го плаши повече и от тази за съседа-вещица и затова Хофман изпитва силна нужда да се прибере вкъщи и да си почине.

Заради ограниченията по време на войната обаче химикът няма личен автомобил и трябва да измине пътя до дома си с колело. Пътуването се оказва доста стресиращо преживяване - непрекъснато вижда размазано и има усещането, че е напълно неподвижен.

В други моменти ученият се чувства така, сякаш демон е завладял тялото му и контролира всяко негово движение.

Пикът на своето състояние описва като "странен и непознат свят", който няма нищо общо с реалността.

В бележките си Хофман отделя много голямо внимание на халюциногенното си прибиране с велосипеда, а неговите записки тепърва ще се вдъхновят редица учени, които и до ден-днешен се опитват да насочат силата на LSD към лечение на психични заболявания. Това, което той не предполага, е как откритието му може да бъде използвано за забавление.

Хофман описва как малко по малко започва да свиква с шарените цветове и форми, които се редуват, щом затвори очи. Изображенията напомнят калейдоскоп, менят се, сменят се, въртят се в спирали и изригват в цветни фонтани. Въпреки, че усещането след преминаването на пика е приятно, самият той е изключително стресиран от преживяното.

За ужас на учения киселината бързо придобива популярност заради твърденията, че носи сензационно, ненаподобимо опиянение.

Откритието на Хофман, предназначено да помага, изведнъж се оказва навсякъде и то с доста лоша репутация.

В научните издания се появяват статии, които твърдят, че поне 15% от пациентите в психиатрични клиники са попаднали там заради LSD.

Проучвания допълват, че препаратът води до необратими изменения в хромозомите. Говори се за истинска епидемия от приемащи киселината, а родителите се страхуват, че техните деца ще са следващите, които ще скочат от прозореца, защото са решили, че могат да летят.

Арт-средите се превръщат в може би най-активните потребители на LSD, заради цветните видения и схващането, че те им помагат да са по-креативни.

Художници, писатели и скулптури, които са в "творческа криза", с удоволствие приемат киселината с вярването, че ще даде тласък на кариерата им.

Пътуването с велосипед, от което Хофман е бил толкова ужасен, се превръща в търсено и желано усещане.

Стигмата, която 60-те окончателно лепват на LSD се пренася и в XXI-ви век и съществува и до днес, но изследователите постепенно започват да се обръщат към първоначалните идеи на Хофман.

През април миналата година ново поколение изследователи от Кралския колеж в Лондон за първи
път използват ядреномагнитен резонанс, за да заснемат дейността на мозъка под въздействието на киселината. Опитите им са надежда да се даде нова светлина върху способностите на LSD.

Основната цел в момента? Веществото да започне да се използва "по предназначение" - като медикамента, който Хофман е искал, а не като потенциално смъртоносна дрога.

Oще: lsd  дрога  киселина  медицина  опиат  психеделична медицина 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.