Може ли да е обидна една картина в #MeToo ерата | webcafe.bg
Webcafe

Може ли да е обидна една картина в #MeToo ерата

webcafeLifecafe
11.04.2018, 12:03 (обновена 13.04.2018, 14:21)
отвличането на деянира, деянира, рубенс

Снимка: © Wikipedia

Историята на изкуството също би могла да претърпи промени

Голяма част от изкуството включва изобразяване на жени (а понякога и мъже), натоварено със сексуален заряд и обикновено представящо изнасилване, отвличане и посегателства.

В ерата след Уайнстийн и скандалите със сексуално насилие, не можем да не си зададем въпроса дали отношението ни към произведенията на изкуството също ще претърпи корекции, за да се нагоди към промените в обществото.

Примерите за насилствени сцени, пренесени на платна и скулптори, са изключително много.

В "Отвличането на Деянира" на Гуидо Рени Деянира, третата съпруга на Херакъл, е отвлечена от едър и силен по-възрастен мъж с яростно изражение и криле.

Още по-известна е скулптурата на Джовани Лоренцо Бернини, която показва посегателството над римската богиня Прозерпина. Бароковото произведение от мрамор смайва с детайлите и реализма си, особено в частта, в която пръстите на Плутон са впити в бедрото като в истинска плът.

Подобни творби има посветени и изнасилването на Персефона, Европа и любимата на Кронос - Филира.

Картините и статуите изобилстват от подобен род "любовни похищения" - от Античността до не много далечното минало.

Само че как да гледаме в момента на тези произведения в контекста на нашата действителност? В свое есе директорът на Френската Академия в Рим - Жером Делапланш - се опитва да отговори със своите аргументи.

Много са изображенията на жени, покорени доброволно или насила, както и такива на деца и дори млади мъже като например привлекателният младеж Ганимед, похитен от Зевс. Те са пренесени на древногръцки вази, стенописи, платната на Рубенс и Александър Кабанел.

Някои от тях представят безпристрастно сцените от митологията, други са по-скоро критика на мъжкия стремеж за притежание, заслепяващ всякакъв здрав разум.

Но произведенията също така са удовлетворявали разбиранията на съвременниците си, за които голото мъжко тяло е било символ на сила и мощ, а голото женско тяло - на срам и неприличие.

Такива фигури се появяват и при Пикасо, където мощният минотавър насилва жена. Испанският художник, за който се твърди, че е бил цинично груб дори към съпругите и децата си, използва образа на митичното създание - наполовина човек и наполовина бик - което изглежда несравнимо по-силно, надвесено над жертвата си.

Според специалистите по история на изкуството тези сюжети изразяват скрита омраза към жените, която се е проявявала и в реалния живот на артистите.

Една от съпругите на Пикасо - Франсоаз Жило - е смятана за негова муза, но и е споделяла как той е загасил цигара в бузата й. Любовницата му Дора Маар винаги е казвала, че той е бил "неин господар, а не мъж".

Даже Библията има своите жени жертви - Ребека, Сузана и дори Света Богородица.

В своя труд Делапланш проследява именно тази нишка на насилие над жени в историята на изкуството и описва три базови сценария на поведение.

На първо място е непреодолимото желание, което би могло да бъде в основата на сексуалното насилие. Това е посегателство, основано на егоизма и на слелия стремеж към притежание без оглед на последствията за жертвата.

Такъв е примерът с Персефона, която била толкова красива, че в нея били влюбени както простосмъртните, така и боговете - на нея не устояват нито Зевс, нито Посейдон. Прозерпина е нейният еквивалент в римската митология.

Следва насилието, обяснено с някаква необходимост, отново по каприз на насилника. Ганимед е отведен на Олимп, където красивият младеж става виночерпец на боговете.

И най-накрая идват случаите, в които жертвата надмогва насилника, както е в скулптурата на Бернини "Екстазът на Света Тереза". Олтарната група в момента може да бъде видяна в "Санта Мария дела Витория" в Рим.

Всички тези творби са безспорно красиви и имат неоценима художествена стойност, но според Делапланш те са "изкуство, създадено за мъже и предназначено за мъже".

Въпреки че авторът подчертава, че не е феминистки активист, той не може да пренебрегне (сексуалната) доминация от страна на мъжете в тези творби.

Дали все още благосклонният ни поглед към тях се дължи на вековната патриархална и мачо-култура? Отговорът не е категоричен и изцяло зависи от това дали вярвате, че произведенията на изкуството са податливи на морална критика.

Oще: metoo  изкуство  изнасилване  история на изкуството  произведения  произведения на изкуството  сексуален тормоз  сексуално насилие  творби 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

4 Уточнител | 12.04.201800:18

АКО ЗАВИСЕШЕ ОТ ПОЛИТКОРЕКТНАТА СГАН,

те биха разрушили цялата човешка култура, а заедно с това и Човешкия род....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 11.04.201822:42

В един роман на А. Кронин се описва присъда на местен английски съд да се унищожат няколко картини по силата на закона за непристойните публикации Obscene Publications Act. Обвинението иска от художника да докаже защо картините не трябва да се унищожават, а в аргументите на присъдата се изтъква, че законът на прави разлика дали са произведения на изкуството или не. И картините, шедьоври или цапаници, са унищожени.
Тук проблемът е на много по-високо равнище. Не 12 английски бакали от 30-те, а Директор на Академия го поставя. В 21 век. Не в роман а наистина. Не за нови творби а за всепризнати произведения. Митутките и митутите вече са прехвърлили бруствера. Хора, бдете.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

2 паяка | 11.04.201818:11

Няма как да се случи някой да се опита да стане Херострат днес. Всъщност...дали? Щом в литературата изчезват негри, знае ли човек до къде може да стигне кощунството на бюрократи, угаждащи на капризни обидчиви различни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 11.04.201816:50

Не, историята не би могла да претърпи промени по такава причина и е много глупаво да го твърдите. Бъркате история на изкуството с отношение към изкуството.
Пример - никой не гони Лени Рифенщал от историята, въпреки отношението ни към нацизма в творбите и.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани