Какъв е размерът на средновековната българска армия | webcafe.bg
Webcafe

Какъв е размерът на средновековната българска армия

Webcafe
04.07.2019, 16:57 (обновена 08.07.2019, 11:56)
Александър Стоянов

За пръв път тема за България, при това писана от български историк, попада на страниците на най-реномираното научно издание за военна история.

Когато говорим за наука и научни достижения в световен мащаб, най-често се говори за точни и природни науки, а не толкова за хуманитарни. Когато говорим за историята като наука, нещата стават още по-локални и чисто национални.

Затова е новина и фактът, че за пръв път български учен бива публикуван в най-престижното военно-историческо научно издание в САЩ, а вероятно и в целия свят - Journal of Military History.

Това е д-р Александър Стоянов, който е сред авторите на Webcafe и Chronicle.bg, а неговата статия разглежда числеността на българската армия през средновековието, обхващайки целия средновековен период на двете български царства - от 681 до 1422 г.

"Въпросът за реалната численост на българската средновековна армия стои незасегнат в общи линии от десетилетия. Популярната историография продължава да борави с едни и същи цифри, без да ги подложи на достатъчно критика. През 2017 г. успях да установя със сигурност, че в продължение на десетилетия, българските автори са използвали грешен извор за определяне размера на симеоновата армия при Ахелой. Оттам постепенно се зарових в други сражения и се оказа, че има много неща за преразглеждане", обяснява д-р Стоянов относно мотивацията да разгледа точно тази тема.

По негови думи идеята за статията се появява още през 2017 г., когато първи публикува статия, където оспорва общопризнатата численост на българските и византийските войски в битката при Ахелой. Впоследствие идват още няколко проучвания за битките при Върбишкия проход (811г.), Ключ (1014г.) и Адрианопол (1205г.), които подсказват, че масово наложените от историографията идеи за числеността на средновековната българска армия, имат нужда от преосмисляне.

Така се появява и статията му за Журнала за военна история - "The Size of Bulgaria’s Medieval Field Armies – a Case Study of Military Mobilization Capacity in the Middle Ages" ("Размерът на българската средновековна полева армия - изследване върху капацитета на военната мобилизация през средните векове").

Тя се явява и първият подробен обзор за числеността на българските полеви армии по време на Първото и Второто български царства, предлагайки съпоставка между размера на нашите средновековни войски и силите на другите европейски държави. За целта той използва анализ на историческите извори и археологически обекти, както и сравнения с други армии от епохата.

Това, което се оказва, е, че по численост българската армия не е отстъпвала на войнствата на доста по-големи и многолюдни държави.

"Армията на българите е наброявала около 12 000 души през по-голямата част от времето. Първоначално се е състояла основно от кавалерия, а впоследствие след реформите на Омуртаг се добавят и пехотни съединения, които дотогава се осигуряват чрез наемници. През време на Второто българско царство, българската армия доста наподобява като структура византийската и се характеризира с широка употреба на наемници, както като пехота, така и като конница", обяснява д-р Стоянов.

Статията сама по себе си е важна заради ролята, която българската историография все още има на фона на общата. Д-р Стоянов обяснява, че за съжалени недостатъчно големия обем трудове, написани на чужди езици - френски, английски и т.н. прави българската история доста непозната за света.

Отделно от това, школите на съседните държави - гръцка, македонска и сръбска не пропускат възможност да неглижират значението на България за историята на средновековните Балкани.

Александър Стоянов е доктор по история от Лайденския университет в кралство Нидерландия с тема на дисертацията "Russia Marches South: Army Reform and Military Performance in Russia's Southern Campaigns 1695-1739". Хоноруван преподавател в Нов Български университет (НБУ). Съосновател и главен редактор на електронното списание "Военна История". Автор на пет публикувани монографии - "Тридесетгодишната война 1618-1648 г.", "Великата Северна война: Триумфът на Петър I", "Балканските войни на Българската армия", "Османската експанзия 1453-1683 г." и "Руско-турските войни (1569–1878)".

Журналът за Военна История (Journal of Military History) е може би най-престижното военно-историческо научно издание в света. Създадено през 1937г., изданието е публикувало хиляди статии в рамките на общо над 320 броя.

На страниците му се срещат текстове, писани от най-големите имена във военната история, както в САЩ, така и в европейски и световен научен елит.

За осемдесет и две години, нито една статия не е била специално посветена на българската история и нито един български историк не е публикувал свой текст там. Досега.

Oще: journal of military history  александър стоянов  българия  военна история  д-р александър стоянов  журнал за военна история  историк  история  размер на българската армия  средновековие  средновековни армии  статия 


Още от История

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 05.07.201911:06

до тук - изтъкват се напълно известни на всички факти. Надявом се самата статия да представлева повече интерес
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2015, 21:11

1 mitrata | 04.07.201922:48

Дерзай, баце.
Тре биен!
Зеер гут!
Машалла!
Баш хорошоУсмивка
   

оценка

+1 -0