"Непознатото дете" на Е. Т. А. Хофман излиза на български в музикален формат | webcafe.bg
Webcafe

"Непознатото дете" на Е. Т. А. Хофман излиза на български в музикален формат

Webcafe
30.05.2019, 16:14 (обновена 30.05.2019, 17:15)
Непознатото дете

Първи юни тази година идва с един смислен подарък в повече за децата. Навръх Деня на детето ще бъде представена книгата "Непознатото дете" на яркия артист Е. Т. А. Хофман. Книгата е част от проекта "Музика в книга" и това е първото й издание на български език в музикален формат. Зад проекта застават фондация „Културни перспективи" и издателство „Ентусиаст" с подкрепата на фондация „Комунитас".

Появата на „Непознатото дете" за пръв път на български език е безспорно събитие, ще насочи любопитството към един от най-причудливите и светли умове на Европа - Е. Т. А. Хофман.

Музикалната книга е първият етап от проект, чиито стремежи са да доближи малки и големи до неговото творчество и да разкрие на публиката този ярък автор, енциклопедист и смел ексцентрик от епохата на Романтизма.

„Непознатото дете" насочва вниманието върху идеите за отстояването на свободата на фантазията срещу ограниченията на обикновеното, за което допринася и подхода на художничката Катина Пеева, за която това е дебютен проект, в тясна колаборация с дизайнерката Свобода Цекова. Преводът е на проф. Борис Парашкевов, а мултимедийното съдържание включва адаптация в интерпретацията на Самуел Финци и мултижанрово музикално оригинално съдържание, продуцирано от Ина Кънчева.

В страната ни сме големи длъжници на читателите по отношение на творчеството на Е. Т. А. Хофман. За повече от сто години издаването му е разпокъсано, спорадично, непълно и дори някъде некомпетентно. Първоначално пространният му талант е жертва на догматичната литературна критика, обявила го за „реакционен романтик", по-късно плахо се появяват отделни негови произведения, неизменно съпроводени с куп уговорки как да бъде четен и разбиран. Дори детските адаптации на приказките му са крайно недостатъчни и непълни. През 90-те години на миналия век е незаслужено забравен. Е. Т. А. Хофман обаче е основополагащ автор, който буквално взривява детското въображение и в същото време кара възрастните читатели да преоткриват всеки път неподозирани страни от творчеството му.

Амбициите на хората зад проекта, е да се създаде атмосфера на високи културни ценности под мотото „Да имаш или да бъдеш", което се свързва с Ерих Фром. Такава следа е оставена и чрез предходните проекти „Приказка за вълшебната флейта" и „Детска стая".

Книгата е на пазара от 28 май. Събитието за представянето на книгата ще се състои специално в деня на детето - 1 юни 2019 г. от 17 часа в Софийска градска художествена галерия.

Откъс от "Непознатото дете"

"Имаше едно време един благородник на име Тадеус фон Бракел. Той живееше в селцето Бракелхайм, което бе наследил от починалия си баща, стария господин Фон Бракел, и по тази причина бе негов собственик. Четиримата селяни, които освен него живееха в селцето, го наричаха „милостивия господар", макар и той като тях да ходеше с простичко сресана коса и само в неделен ден, когато с жена си и двете си дечица, именувани Феликс и Кристина, потегляше за съседното голямо село да се черкуват, наместо грубото си сетре, което носеше обикновено, обличаше изискано зелено сако и червена жилетка
със златни ширити, която му стоеше много добре. Запиташе ли някой четиримата селяни как се стига до господин Фон Бракел, те винаги отговаряха:

- Все направо през селото по хълма нагоре, където са брезите, там се намира замъкът на милостивия господар!

Е, всеки знае, че един замък трябва да е голяма, висока

постройка с много прозорци и врати, пък и с кули и лъскави ветропоказатели, но на хълма с брезите нямаше нищо подобно: там стоеше само една ниска къщурка с няколко малки прозореца, която едва ли можеше да бъде съзряна, преди да си застанал точно пред нея. Но ако човек ненадейно се изправи пред високата порта на някой голям замък и облъхнат от струящия от вътрешността му леденостуден въздух, и оглеждан от мъртвешките очи на странните каменни изображения, облегнати като страховити стражи о зида, изгуби всяко желание да влезе в него и предпочете да му обърне гръб, то пред къщурката на господин Тадеус фон Бракел съвсем не беше така. И ако още в горичката красивите стройни брези помахваха приветливо с разлистилите се свои протегнати като за поздрав ръце и ако те с радостно шумолене и трептене нашепваха: „Добре дошъл, добре дошъл сред нас!", то пред самата къщурка като че ли нежни гласове призоваваха от светналите като огледала прозорци и навред от тъмната шума на дебелата лозница, която покриваше стените до покрива, сладкогласно:„Заповядай, влез, драги морни страннико, тук е толкова хубаво и уютно!". Това потвърждаваха и весело цвъртящите лястовици, долитащи до гнездата си и отново отлитащи, а от комина старият достолепен щъркел поглеждаше сериозно и умно надолу и сякаш казваше: „Вече не една година живея тук през лятото и по-добро място за отсядане няма на земята.

Ако можех да надвия вроденото ми желание да пътувам и ако през зимата тук не беше толкова студено, а дървата толкова скъпи, никога нямаше да помръдна оттук". Така привлекателен и приятен, макар и не съвсем замък, бе домът на господин Фон Бракел."

Oще: е. т. а. хофман  издателство ентусиаст  музикален формат на книга  непознатото дете  романтзизъм 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.