Кой ще попадне в опасните "Капани на властта" | webcafe.bg
Webcafe

Кой ще попадне в опасните "Капани на властта"

Webcafe
04.06.2019, 14:43 (обновена 04.06.2019, 15:53)
Капани на властта

Снимка: © Facebook

В края на миналия месец се появи нов български роман, посветен на вечната тема за триъгълника власт, политика и корупция, който в литературата винаги може да бъде неочакван източник на нови и интересни трактовки.

На 17 май 2019 г. дебютният роман на Ирена Георгиева „Капани на властта" срещна своите първи читатели в Книжен център „Гринуич". Пред многобройната публика от почитатели на литературата, мнения за книгата споделиха литературният критик Благовеста Касабова и издателката Весела Люцканова, а актьорът Димитър Ангелов прочете избрани откъси от романа.

"Капани на властта" преплита политически интриги, държавни интереси и смъртоносни игри по високите етажи на властта. Следователите, които са натоварени да разплитат събитията в романа, се натъкват на следи, водещи към лични и корпоративни интереси на високо равнище, към хора, действащи безпардонно и безмилостно за постигане на целите си.

Ирена Георгиева "разхожда" читателя из един динамичен и наситен с изненади път, по който напрежението се засилва с изминаването разстоянията.

Авторката е завършила английска гимназия в София и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Работила е като преводач, а в момента преподава английски език.

Преди няколко години започва да пише проза и печели отличия в национални литературни конкурси. Нейни творбите са публикувани в алманаси и антологии. Сборникът „Писмо до себе си" (2017) включва най-добрите й разкази.

„Въпреки че романът е дебют за авторката, тя умело изгражда сюжета с ударно начало и ескалиращо напрежение във всяка следваща страница. Действието се разгръща само в някакви три дни. Героите й са убедителни от плът и кръв и водят разследването свръхсекретно с риск за живота си до самата развръзка. С чистия си български изказ, синтеза на стила, точните детайли и иносказателния диалог Ирена Георгиева грабва читателя от началото и го държи без дъх до самия край. И така по безспорен начин доказва своето майсторство и талант с романа си "Капани на властта". С тези думи литературният критик Благовеста Касабова пожела на романа "на добър път".

Предстои романът да бъде представен пред читателите в Пловдив, Хасково и Враца. Ето откъс от дебютния роман на Ирена Георгиева, "Капани на властта".

Марина

Утрото бе безкрайно далеч. В този час на нощта се виждаха ясно само отразяващите неоновата светлина платна на софийските булеварди. Мракът притискаше плътно малките квартални улички с неравните тротоари и гъсто наредените от двете им страни автомобили. Тук-там през клоните на дърветата се процеждаха светлинки от уличните лампи. Мъждивата им светлина по-скоро криеше от погледа повечето грапавини и счупени плочки, с които се сблъскваш, щом свърнеш от осветения булевард. От време на време се чуваше кучешки лай и все по-рядко забързано почукване на дамски токчета. Единствените други шумове идваха от профучаващите в тъмнината автомобили.

По време на дежурство малките часове на нощта винаги носеха на Марина смразяващото усещане за дебнещо зло.

Много пъти я бе потискало, най-вече в безсънните нощи, в очакване да я повикат или след огледа на поредното местопрестъпление, когато сънят бягаше от нея. При всяко иззвъняване на мобилния, за секунда я обливаше вълна на самосъжаление, че още е в следствието, след което я пропъждаше с примирение: „А какво друго мога да правя?" Припряно сресваше тъмната си коса, обличаше палтото си и с разтуптяно сърце излизаше от апартамента си, бързайки към паркираната пред вратата на нейния блок служебна кола. Там обикновено я чакаше колега с пластмасова чаша димящо кафе за нея. Тази вечер беше Иван, с когото напоследък често се засичаха по време на дежурство. С него както винаги се заговориха:

- Е, да ти имам късмета - каза той, като й намигна. - Това, че аз те возя, де.

Здравей. Голям късмет, дума да няма. Нали знаеш, че предпочитам да те виждам денем. Накъде отиваме? - попита Марина, отпивайки от кафето, чието единствено достойнство беше в топлината, която излъчваше.
Иван запали колата и потегли, като не бързаше с отговора. Марина отпи още една глътка и го загледа настойчиво, като сподави желанието си да подхвърли, че този път е надминал себе си в избора си на кафе.

- Поне е в центъра, в „Стрелбище" - каза накрая Иван, който тази вечер изглеждаше някак напрегнат или пък разсеян.

- Поне? Какво друго не е наред? - изстреля Марина.
Ти пък сега... Хващаш се за всяка дума. Отиваш на среща с труп, а се занимаваш с мен - отвърна той.

Oще: задкулисие  ирена георгиева  капани на властта  корупция  политика  роман 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.