Последният майстор на едно забравено кино изкуство | webcafe.bg
Webcafe

Последният майстор на едно забравено кино изкуство

webcafeLifecafe по BBC
09.11.2018, 10:58 (обновена 10.11.2018, 16:36)

1 от 3 снимки Назад Напред

Плакатите на Ян Джен-Фа

Снимка: © Twitter, @e85133149cb0412

Ян Джен-Фа е един от малкото останали майстори на ръчно рисувани кино плакати

Ян Джен-Фа никога не е срещал филмова звезда, но е рисувал толкова много от тях, че вече не помни всичките. Почти всеки ден през последните 48 години, 66-годишният художник обикаля по тротоара около театъра "Чин Мен" в най-стария град на Тайван - Тайнан, хванал в ръце малко изображение и пет кофи с боя.

През следващите осем часа той се разполага на пластмасов стол и коленичи на земята в импровизираното си студио на открито, за да нарисува по изключително умел начин филмови легенди в сюрреалистични, наподобяващи ноар филм сцени на съспенс, страст или гордост.

Когато приключи, той се покатерва нагоре по скелето и използва въже, за да окачи платана с размер 20 кв.м. от височината на третия етаж по фасадата на киното.

В момента "Чин Мен" е единственото останало кино в Тайван, което продължава вековната традиция на ръчно рисувани кино-плакати. В ера на дигитален печат и компютризираните билборди, Ян е един от последните творци на света, които пазят занаят, стигнал до ръба на изчезването.

Под жаркото слънце Ян рисува своите плакати с прецизността на архитект и с усета на импресионист. Той търпеливо скицира върху разчертана с линии решетка на платното, за да вдъхне живот на Том Круз в новия филм от поредицата "Мисия: невъзможна".

С всяко следващо движение на четката слабият мъж започва да изпълва гигантското платно с димящи експлозии, покрити със сняг върхове и величествени герои и злодеи. Слоеве от светлина и сянка увековечават актьори в очарователен блясък, а афишът в ретро-стил напомня за златната ера на киното.

"Рисувал съм хиляди филми през живота си, но името ми никога не е било в надписите и никога не съм подписвал творбите си. И все пак, по някакъв скромен начин, чувствам, че съм част от кинобизнеса", обяснява Ян, наведен над кутиите с бои.

Откакто е имало филми, винаги е имало и плакати за тях. Когато немите филми са станали популярни в началото на миналия век, кинотеатрите по света са наемали художници да предават емоцията от новите ленди в плакатите, така че те да грабват вниманието на хората и да ги вкарват в историята, още преди те да са влезли в киното.

През 40-те години, холивудските студиа започват да печатат и доставят рисуваните плакати за новите си филми по цял свят. Но на много места, където умелият физически труд остава по-евтин от големите принтове с размери на билборд, ръчно рисуваните плакати продължават да красят кината в продължение на десетилетия.

Само в Индия, Боливуд е наемал по близо 300 художници, които декорират кината из страната с драматични сцени на принцеси и махараджи през по-голямата част от XX век. В Гана, местни художници са рисували кино-плакати върху чували от брашно, които да могат да се навиват и пренасят за следващата прожекция, чак до 90-те години. В Тайланд, Мианмар и Филипините, художниците са катерили бамбукови стълби, за да рисуват най-запомнящите се сцени и герои от филми до края на 90-те години.

И все пак едва ли има място по света, където тази художествена традиция да е по-дълбока отколкото в Тайван, където гигантските рисувани с маслени бои плакати са били една от най-завладяващите гледки по улиците на острова.

В пика на кунг-фу филмите през 70-те в страната е имало повече от 700 кина и почти всяко от тях е имало собствен художник. Сега Ян е последният. "Той е много ценно съкровище за тайванското кино", казва Чен Пин-Чуан, директор на Тайванския филмов институт.

Свенлив и говорещ с тих глас, Ян винаги е работил сам. Нужни са му 2-3 дни, за да завърши картината, и "всичко започва с лицето". Ако хареса дигитално отпечатания постер на филма, той го пресъздава в огромен, приказен портрет. Ако постерът обаче не му допада, той влиза сам в празния киносалон и гледа филма. След това изнася шест платна, всяко от които е по-голямо от него, под естествената светлина навън и слива своя собствен стил със сюжета на филма в "опит да го почете по нов начин".

Ян никога не се е женил и приема картините за свой житейски партньор, изливайки цялата си душа във всеки плакат. И все пак, въпреки че опръсканият с боя навес на "Чин Мен" се е превърнал в една от най-популярните атракции на Тайнан, в продължение на много години художникът, работещ отсреща на улицата, е оставал неразпознат и незабелязан.

"Често хората минават, поглеждат ме и не вярват, че аз съм нарисувал тези картини. Това много ме натъжава. Но когато видя деца да поглеждат нагоре пред киното и да се вълнуват, си спомням какъв бях като дете и се усмихвам", казва Ян.

Той самият е отраснал в скромно семейство в периферията на Тайнан. Още откакто е бил на 9 години е започнал да изучава рекламите за филми във вестниците и след това да ги пресъздава с тебешир. На 13 вече прекарвал повече време в кината на Тайнан, отколкото в класната стая като понякога гледал по 7 филма на ден и се е прибирал вкъщи да скицира любимите си сцени по памет. Когато най-накрая на 18-годишна възраст казал на родителите си, че иска да стане чирак на филмов художник, те го изгонили от къщи с метла в ръка.

"Казаха ми, че ще гладувам", спомня си той. "И бяха прави."

Ян чиракувал при един от най-големите майстори на билборди в Тайван, Чен Фен-Юн. През първите две години изкарвал на месец сума, еквивалентна на 6 американски долара, хранел със супа и ориз и спял в киното, защото не можел да си позволи да плаща наем. Вместо да обучава Ян, майсторът просто оставял Ян да го наблюдава, докато работел. Така младежът се научил как майсторът хваща четките, запомнял неговите цветови комбинации и неуморно се упражнявал. И един ден някак си нещата се случили от само себе си.

"Всичко си има същина и трябва да разбираш същината на това, което рисуваш, за да му вдъхнеш живот. Това е сливането на светлина и сянка, очите на човек и ракурсите, които правят картината жива", обяснява Ян.

Така малко по малко започнал да получава част от поръчките на своя учител, когато той бил претоварен.  През пика на тайванската филмова индустрия през 70-те години, Ян рисувал по цели 100-200 билборда месечно. И все пак през 1983 г. - 13 години и хиляди нарисувани билборди откакто Ян за пръв път стъпил в студиото на учителя си - един от мениджърите в киното разказал на младежа, че майсторът представял всичките картини на Ян за свои собствени.

"Почувствах се адски използван, невидим. Много години не получавах признание за работата си. Но когато мениджърите научиха, че аз стоя зад всичките картини, започнах да работя за всяко кино в Тайнан", разказва Ян.

В последните десетилетия възходът на DVD, стрийминга и големите вериги кина карат много от старите кина в Тайван да затворят врати.

Това, наравно с ниската цена на масово произвежданите принтове, е принудило онези, които дотогава са се издържали с ръчно рисуване на плакати, да изоставят традицията и да си потърсят друга работа.

Сега са останали само шепа кина по света, които все още имат художник на постоящнен щат - едно в Германия, едно в Гърция и едно във Филипините. А в Тайнан, където някога е имало над 30 постоянни майстори-художници на плакати в началото на 80-те години, "Чин Мен" е единственият останал клиент на Ян през последните 26 години.

"Винаги е имало художник на плакати тук и е важно тази култура да не изчезне, както се случи почти навсякъде другаде. В моловете сега използват компютри за отпечатване на постери, но резултатът изглежда скучен и безжизнен. Изкуството на майстор Ян е живо", казва мениджърът на "Чин Мен" - У Джиун-Чен.

Почти нищо не се е променило в "Чин Мен", откакто бащата на У го е открил през 1950 г. Вместо компютърно генерирани билети, касиерът все така подпечатва всеки билет ръчно. Вътре табела любезно приканва мъжете да свалят шапки, а стрелка насочва хората надолу към бомбоубежището.

Навън, братът на У кара стар камион из улиците, като рекламира последните прожекции в киното с високоговорител. Във фоайето има портрети в рамка на героя на града и режисьор Анг Лий, който е и най-известният клиент на киното.

"Тук Анг Лий за първи път се е влюбил в киното като млад студент, и винаги е казвал, че рисуваните билборди са били голяма част от атракцията за него. Посветили сме се на запазването на тази традиция жива, докато майстор Ян е в състояние да продължава да работи", казва У.

В последната година снимки на ръчно рисуваните постери на Ян започнаха да се разпространяват онлайн.

След като дълго време е работил в сянката на прочутия си учител, а след това още години наред хората не се сещат за анонимния художник, сега той започва да получава признание и похвали от хора, които никога не е виждал - включително една холивудска легенда, на която през по-голямата част от живота си е подражавал Ян.

"Абсолютно съм поразен от прекрасните творби на този човек", казва Дрю Стръзан, който е създател на над 150 ръчно рисувани филмови плакати - включително на "Извънземното", "Индиана Джоунс", "Завръщане в бъдещето" и "Междузвездни войни". "Мащабите, в които работи той, енергията и страстта му са нещо прекрасно. Никога не съм виждал някой да прави нещо такова."

Докато Ян продължава да води самотната си борба срещу дигиталните принтове, мазка по мазка върху платното, "Чин Мен" може да си позволи само ограничен набор от платна. В резултат на това, с излизането на всеки нов филм, Ян се налага да рисува върху старите си творби и да ги губи завинаги - но не и преди да направи снимка на гигантския плакат, окачен на фасадата на киното, като последен спомен.

Дългата кариера на рисуване също така се е отразила тежко на зрението му. Преди години, лекарите са открили сериозно увреждане на ретината и въпреки че са успели да възстановят лявото му око, той е изгубил почти напълно зрението с дясното. Но макар и малко по-бавно в наши дни, Ян продължава упорито, като настоява, че "Ще рисувам, докато не мога вече да виждам".

Тъй като последният от неговите съвременници се е отказал от професията преди години, Ян осъзнава, че традицията на ръчно рисуваните киноплакати в Тайван вероятно ще изчезне със зрението му. Така че след близо 50 години на увековечаване на звезди, той прекарва последните четири години в обучаване на ученици.

Сега всеки уикенд група от 10-15 чираци с нетърпение чака в кола, паркирана срещу "Чен Мен", докато учителят им пристигне с пърпорещия си лилав скутер.

Въоръжен с триножник, тебежир и боя, Ян търпеливо учи групата как да оформят платното в триъгълни решетки, как да смесват пет кутии с боя в хиляди цветове и как да търсят очите на главната фигура, за да открият "същността й".

Той не е сигурен дали някой от учениците му ще тръгне по неговите стъпки, но бърза да предаде урок, който е научил от анонимния си труд под ръководството на неговия собствен учител преди много години.

"Не се отказвайте, не се обезкуражавайте", казва Ян, докато гледа ръчно рисуваните платна на киното. "Всеки нов филм е шанс да привлечете нечие внимание."

Oще: забравено изкуство  изкуство  кина  кино  кино плакати  плакат  плакати  тайван  ян джен-фа 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.