История, храна и култура в най-богатия софийски квартал | webcafe.bg
Webcafe

История, храна и култура в най-богатия софийски квартал

Webcafe
27.08.2017, 12:29 (обновена 01.03.2018, 12:31)

1 от 17 снимки Назад Напред

 квартал фестивал

Тайните на един от най-красивите столични квартали

"Пловдив има своя Капан, Варна има своята Гръцка махала, a София има своя бивш Еврейски квартал", казва Дойчин Котларов от арт фондация ДОМА, част от КвАРТал Колектив, един от инициаторите на ,,КвАРТал Фестивал" (фестивалът на Стара София). С Дойчин обикаляме карето между бул. "Дондуков", "Сливница", "Васил Левски" и "Мария Луиза" - най-старата и архитектурно красива част на София, и маркираме пространството, което между 15 и 17 септември ще разкрие за втори път чара си като един от най-богатите квартали на столицата в културен и исторически план.

Атмосферата в квартала напомня леко на „Безкраен празник" на Хемингуей и времето, когато Париж е градът на бохемите, интелектуалците и хората на изкуството. Но в по-тъжен нюанс. Архитектурата, която въпреки, че и в това си състояние е красива, на много места е оставена на произвола на съдбата. Но духът на мястото е неповторим. Това е сърцето на града, което не може да се сравнява с никой затворен комплекс, парк или жилищна зона от модерен тип.

Дойчин Котларов е анагажиран и с гурме тура, който тази година ще е част от програмата на „квАРТал". Стария еврейския квартал от няколко години се развива като място с много и различни заведения - италианска пица, аспержи, шоколад, торта, капучино, ракия, крафт бира и бургери и са малка част от кулинарното меню на Квартала.

Мислим си, че познаваме добре района, защото и Webcafe вече 3-та година е част от него, но Дойчин успява да ни изненада.

Графитите във вътрешните дворове, заварчикът Тато, старата обущарница, църквата Света Параскева - Дойчин умело смесва в разказа си минало, бъдеще и настояще. Това е и мисията на бандата от „квАРТтал". Те са младите хора, чиято цел е всички, които живеят, идват, преминават и остават в столицата, да видят и използват потенциала на един може би малко подценяван квартал.

Освен гурме тура, който включва 20 бара и заведения, в програмата на кварталния фестивал са включени още музикални уъркшопи, събития за малки и пораснали деца и гид турове, които ще запознават участниците със скритите архитектурни, исторически и културни забележителности на квартала. Кои са част от заведенията от гурме тура, можете да видите в галерията горе.

Откъде дойде идеята за „квАРТал"?

Идеята дойде миналата година по същото време. Тогава група ентусиасти, които живеем в квартала и работим в него, пътувайки, сравнявайки характеристиките на нашата зона с квартали, които сме виждали в други градове като Букурещ, Белград, Берлин, Краков и други. Мислехме си, че нещо подобно може да се случи и в София. Столицата ни няма свой арт квартал и такъв фестивал. Оказа се, че идеята е била в главите и на нашите съседи от Дома на киното, от френския ресторант L'Etranger, от бар French 75, от SOHO и съседните арт ателиета Sito Studio и ТЕЗГЯХ.

В непринудени разговори между нас решихме да опитаме да създадем такъв фестивал, като по-голямата идея бе да положим основите на арт квартала на София. Нашият квартал се доближава до усещането, което съм имал в други европейски градове.

Както казва един съсед от квартала - журналистът Георги Папакочев, „Кварталът е ф-то на София." Това негово изказване е нещо като наше кредо.

Лесно ли намерихте съмишленици?

Първата приятна изненада беше, че и други съседи, дишайки въздуха на квартала между бул. "Дондуков", бул. "Сливница", бул. "Васил Левски" и бул. "Мария Луиза" са имали такава идея. Това беше първото обнадеждаващо нещо. Оттам нататък, когато започнахме да говорим с хора от други локации и културни институции, галерии, занаятчийски ателиета, срещнахме само разбиране.

Така само за около месец и половина миналата година направихме програма, страница ,,квАРТал" във фейсбук (с 5 200 последователи към момента), избрахме локации, напечатахме материали, получихме партньорска подкрепа и направихме първото издание на фестивала.

Съзнаваме ли хората, които живеем в София, потенциала и богатствата, които тя има или те по-скоро остават подценени?

Аз мисля, че по-скоро я подценяваме и откриваме всеки ден. Но в последно време доста чужденци идват в София и някак си погледът отвън много помага да осъзнаеш къде всъщност се намираш. Те ни показват места, които ние игнорираме. Тази зона е дълго време подценява и игнорирана и от страна на власти и от всеобщия човекопоток.

Има една психологическа граница за зоната под бул. Дондуков, че там е нещо страшно и неясно, като Мордор, а зоната е в непосредствена близост до центъра. В нея има две метростанции, много красиви места, хора, гледки и е въпрос на време това да се осъзнае от повече хора. Това е част от нашата мисия. Тази зона има усещане за автентичност. Тук духът още не е избягал, както в други квартали, за съжаление.

Първата стъпка е повече хора да опознаят този дух и така ще поиска той да се запази и мястото да се превърне в градски креативен оазис, в който хората да идват и да се чувстват спокойно. Втората е хората да опознаят местата, да се формира мрежа, в която самите места, рискували да започнат бизнес тук, да се опознаят. Да има комуникация между тях, между тях и хората, между хората и институциите.

Какво й липсва на градската култура в София?

От една страна й липсва подробно обособена творческа зона, в която все повече хора да идват, да срещат себеподобни и да се вдъхновяват взаимно. София в това отношение е доста разпокъсана. От друга има и зона на комфорт, от която хората не искат да излизат, а всъщност на една крачка от тази зона е нашият квартал и той е нещо съвсем ново и непонятно, което тепърва може да се опознава. Освен това трябва да се създаде и устойчива и активна платформа, в която много хора трябва да участват. Една от нашите цели е да привлечем такива хора чрез проекта.

Грижат ли се хората за средата, в която живеят?

Аз мисля, че по-скоро я възприемат за даденост, но в последно време се появява такава тенденция на загриженост. Има все повече примери за това, как хората облагородяват различни зони на града. Има различни инициативи какво да се случва в други квартали на София - например Топлоцентралата в Южния парк

Ти, познавайки градската среда, какво място би добавил в нея, ако имаше възможността?

Определено бих работил в насоката да има повече пространства за култура и изкуство. Повече галерии, комуникация между тях. Наистина по отношение на съвременното изкуство София се опитва да компенсира изоставането, но все още има какво да се желае.

В клубната сцена също има какво да добавим, за да може да има хомогенност и синергия между местата. Те трябва да са достатъчни за динамиката на времето, в което живеем. Платформи, на които да се изявяват различните видове изкуства и е да кореспондират помежду си.

Ако можеше да заведеш любима известна личност някъде в квартала, къде би я завел?

Бих му направил някакъв гурме тур, какъвто подготвяме в рамките на фестивала. Със сигурност няма да е само едно място. На прима виста се сещам за актьора Крисчън Бейл. Бихме изпили по една ракия в COM.bar, после бихме продължили в L'etranger, след това ще изпием коктейл във French 75.

Има много сладкарници, шоколадени ателиета. Нещо подобно си представям. Дома на киното бих му показал, все пак това е храмът на киното в София. Може би няма да ни стигне една вечер за местата, които могат да се покажат, но с това бих започнал.

Къде ще отидеш когато си тъжен?

Когато съм тъжен, бих се разходил просто по улиците на квартала, бих съзерцавал тази все още запазена архитектура. Тя успокоява и балансира.

Когато ти се работи?

По отношение на работата в квартала вече има няколко формирани работни пространства, места с приятен дизайн, атмосфера. Това е Soho. Или бих изпил една бира в CUSH.bar в Дома на киното. Там също се създава непринудена работна атмосфера.

Когато си изморен?

Тогава бих гледал филм в Дома на киното. После ще изпия питие в някой от баровете в квартала .Бих изял един бургер в "Скаптобара". Въобще квартала предлага много кулинарни и емоционални решения и винаги имаш поне няколко опции. Това е скритият му чар.


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2017, 11:34

3 Valery Roussanov.10214657581261907 | 02.09.201711:38

Напълно съм съгласен с E-mil. Сигурно в описания в статията квартал са живели и евреи, но автентичния еврейски квартал е на мястото описано от E-mil, малко е позабравено поради това, че след изселването на евреите след Втората световна война там са заселени цигани и по едно време беше известен като ЦК Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2017, 17:10

2 Bilyana Gancheva.1183129855135926 | 29.08.201717:18

Шокиран Да напълно съгласна с горния коментар и да даобавя, че и 134 у-ще, преди беше СОУ Димчо Дебелянов, сега е познато като богато частно Еврейско училище.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 28.08.201700:49

"София има своя бивш Еврейски квартал"... карето между бул. "Дондуков", "Сливница", "Васил Левски" и "Мария Луиза"

Ми пълни глупости са това. Първата еврейска махала (около Освобождението) е била зад "Света Неделя" с граници "Мария Луиза", "Алабин", "Леге" пл. "Независимост".
После заради преустройството на центъра евреите са преместени по "Позитано" и на север в бившия Ючбунар, който опира в "Сливница", а източната му граница е била бул. "Фердинанд" (сегашният бул. "Христо Ботев"). И това всъщност става старият Еврейски квартал.
Ами вижте къде е бившата еврейска болница (сега МБАЛ "Сердика")! Тя е построена с техни пари за техни нужди. Съвсем наблизо е и Еврейският културен дом - на пл. "Възраждане".

А в това каре, за което говорите има стари еврейски къщи и кооперации, но то също ги има и между Мария Луиза, и Христо Ботев. Това не прави квартала еврейски.
На Дойчин Котларов да му кажете да се порови из старите карти! Пък и книги има достатъчно със спомени за стара София.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани