Дмитрий Глуховски - писателят, който обича Русия, но не обича Путин | webcafe.bg
Webcafe

Дмитрий Глуховски - писателят, който обича Русия, но не обича Путин

Webcafe
31.05.2019, 16:22 (обновена 03.06.2019, 13:49)
Дмитрий Глуховски

Снимка: © Сиела

"Моята мисия, ако имам такава, е да накарам хората да задават въпроси. Нямам отговори за тях, но не искам да консумират такива от телевизора", казва авторът на "Граничен пост" и "Метро 2033" в интервю за Webcafe.bg.

"Два червея – баща и син - излизат от купчина тор. По-малкият се обръща към по-големия и му казва:

- Татко, има червеи, които живеят в ябълки. Свежи, кисели ябълки. Други обитават сочни праскови - нещо още по-сладко. Защо тогава ние живеем в лайна?

- Може да са лайна, сине, но са и родина."

Това е вицът, който руският писател Дмитрий Глуховски разказа на българската публика, дошла на представянето на неговия аудиосериал "Граничен пост" в София. Малко преди това той простичко обясни нагласата си към случващото се в неговата собствена родина – с това, че много обича Русия, не обича Путин, но "Путин не е Русия".

Глуховски, автор на популярната поредица "Метро 2033", както и на романи като "Бъдеще" и "Текст", е сред руските творци, които открито критикуват руския президент, при това с леко самодоволна усмивка на лице – досущ като дете, ръчкащо с пръчка в пчелен кошер.

Критиката към политическата и обществена реалност в родната му Русия има място и в творчеството на писателя, а не само в публичните му изказвания. Но преди да навлезем заедно в мрачните тунели на политиката, обръщаме поглед към най-новия му проект в разговор, специално за читателите на Webcafe.bg.

Аудиосериалът "Граничен пост" (Outpost) е аудиокнига в епизодичен формат, която може да се слуша ексклузивно в платформата Storytel.

Първият сезон вече е наличен за слушане и съдържа общо 10 едночасови епизода, прочетени на български от актьора Момчил Степанов.

Снимки: издателство "Сиела"

За Глуховски Storytel се оказват неочакван, но подходящ партньор за този проект, който е чакал 7 години, преди да види бял свят. Първоначално "Граничен пост" е замислен с идеята да е телевизионен сериал, но заради някои от засегнатите в него теми телевизиите в Русия решават да стоят настрана от него. Аудиосериалите и аудиокнигите обаче не подлежат на подобен контрол и така историята най-накрая става реалност.

"Определено има възход на аудиокнигите в последно време. Мисля, че има общо с факта, че хората губят способността си да се фокусират върху дълги текстове. Това се случва, защото има твърде много съобщения, които идват по твърде много канали - като WhatsApp и Facebook, а привикваш с по-краткия формат и заради кратките статии, които четеш през цялото време", обяснява писателят.

Посочва, че чрез телефоните и слушалките си хората имат възможност да преоткрият кое е било онова, което им е харесвало в златната ера на радиото. Глуховски няма нищо против нещо подобно да се случи – харесва му да изследва и експериментира с нови формати.

"Всъщност се връщаме по някакъв начин във времената на Омир, който е разказвал всичко със собствения си глас", казва авторът на "Граничен пост".

Същевременно той е на мнение, че хартиената и електронната книги няма да бъдат напълно заличени. По думите му има моменти, в които дадена медия си възвръща позиции на пазара – в случая това е аудиото, но подчертава, че нито интернет е убил вестника, нито телевизията - радиото.

"Всички те мутират и се интегрират едни в други. Има времена и места, където е по-удобно да слушаш, отколкото да гледаш или да четеш".

Но да пишеш аудиосериал не е същото като да пишеш роман и това е свързано с начина, по който хората после ще преживеят историята. Глуховски обяснява, че когато четеш нещо на хартия или дори на електронна книга, цялата страница е пред погледа ти – можеш "едновременно да видиш всичко", да погледнеш по-напред или по-назад.

"Когато слушаш е същото като да гледаш - съществуваш в момента и се движиш секунда след секунда в историята. По-трудно е да се върнеш назад, отколкото при книга; превърташ, когато наистина изпуснеш нещо, иначе продължаваш да гледаш или слушаш, макар че в същото време може и да говориш с някого, да проверяваш телефона си…"

Ето защо, за да задържиш вниманието на човек и да не му позволиш да пропусне нещо, историята трябва да е по-грабваща.

"Моят отговор беше да вградя драматичната структура на разказването на истории от телевизията в аудиоформат. Използвам актове като в телевизията, както и отворен финал (cliffhanger) в края на всеки епизод, преплитам историите на различни персонажи… И в голяма степен работи."

Авторът на "Граничен пост" вече има опит в епизодичното писане. Популярният му роман "Метро 2033", който разказва за малцината оцелели след ядрен апокалипсис, криещи се в московското метро, първоначално е публикуван като уеб-проект именно на части. Глуховски обаче обяснява, че за разлика от книгите, в които можеш да правиш каквото пожелаеш", в сериалите има много ясна и точна структура, която създателят им трябва да следва. А когато излизаш от зоната си на комфорт, отново започва да изпитваш емоция и тя може да бъде предадена на човека отсреща – читател или в случая слушател.

В аудиосериала "Граничен пост" Глуховски разказва за пореден път за една следвоенна, изолирана Русия. Неизбежно разговорът ни достига до темата за политика и дали наистина той гледа така на страната – като държава, която се опитва да се изолира от света.

Писателят потвърждава това. Посочва, че се правят опити Русия да се откъсне от света, които според него се дължат на страха от опити за вмешателство, когато дойде моментът Владимир Путин да прехвърли част от властта си на някого. Според Глуховски руският президент е "супер параноичен, че някой може да се опита да повлияе на изборите".

"И, разбира се, той иска хората да спрат да сравняват живота в Русия с живота на Запад, защото това сравнение определено не е в наша полза", признава авторът.

Според него обаче изолацията не е единственият начин един политически режим да оцелее и дори не е инструмент, на който всички авторитарни режими разчитат. Посочва, че режими като тези в Латинска Америка или този в Китай всъщност търсят начини да са част от световната политика и икономика.

"В глобалния съвременен свят дори огромна страна като Русия, която има много природни ресурси, няма човешкия или технологичен ресурс да оцелее сама. Мисля, че това [изолацията] е голяма грешка", казва Глуховски.

Питаме го дали след като авторите на фантастика имат възможността индиректно да критикуват социалната и политическа реалност все пак има кой да чуе тази критика.

"В свят, в който големи телевизионни канали като Fox News или руската държавна телевизия, са посвещават изцяло на пропаганда и открито манипулират общественото мнение, използвайки трикове от психологията или дори трикове, предписани от Гьобелс, не мисля, че една книга, която има ограничен тираж от няколко хиляди копия и метафорично говори за някаква ситуация, има голям шанс да убеди телевизионните зрители в нещо.

От друга страна, моята цел не е да отхвърлям режими или да стартирам революции. Аз се обръщам към хората, които мислят, или подтиквам хората, които просто се забавляват с четене,  да мислят. И съм на мнение, че една емоционална история може да постигне това с лекота.

Вярвам ли, че мога да променя нещо? Не. Вярвам ли, че трябва просто да се откажа? Не. Мисля, че всеки има място и мисия. Моята мисия, ако имам такава, е да накарам хората да задават въпроси. Нямам отговори за тях, но не искам да консумират такива от телевизора."

Според писателя наблюдаваме завръщането на "политиките на страха". Глуховски е на мнение, че страхът винаги помага за задушаване на критичното мислене, за потискане на опозицията и за това да бъде накарано населението да се обедини около силен лидер или да се строи зад дадено знаме.

"Психологията на обсадената крепост винаги е работила за това да се ограничат свободите и да се позволи на лидери да останат по-дълго на власт. За известно време това сякаш беше извън законното или прието политическо поле, а сега с Тръмп и всявания от него страх срещу миграцията, с Путин и всявания от него страх от революция, гражданска война и американска окупация, с източноевропейските лидери в Полша и Унгария - всички те легализират отново страха в политиката. Страхът от промяната, страхът от другия, от чуждите, страхът от глада, страхът от войната… Мисля, че това е много безотговорно, но е много изкушаващо и само наистина загрижените могат да устоят".

При тази мрачна картина няма как да не стигнем до въпроса дали във фантастиката днес може да има място за оптимизъм.

"Разбира се, че има. Винаги има място за оптимизъм", твърдо отговаря руският писател.

След тематичното представяне на "Граничен пост" в подземията на НДК, Глуховски замина за Варна, където продължи разговора за политика с участие в дискусията "Истории vs. Политика" -  част от третото издание на литературния фестивал "ВарнаЛит". Докато беше в морската толица той присъства и на церемонията по връчването на първата награда "Димитър Димов". Тръгна си обаче без нея - отличието отиде в ръцете на французина Жером Ферари.

Кому са нужни награди, когато има толкова много работа? След като приключи с промотирането на новия си аудиосериал, Глуховски определено има за какво друго да мисли. По собствените му думи главата му е пълна с идеи, които чакат на опашка.  Сред тях са роман за разпадането на едно семейство, роман за изкуствения интелект и телевизионен сериал, разказващ за една Русия, която все още е империя.

За съжаление на почитателите на Артьом и "Метро", постапокалиптичната трилогия няма да бъде разширявана.

Глуховски коментира публично, че вече иска да пише други неща, но това не означава, че историята на "Метро 2035" няма да бъде развивана в други формати – под формата на видеоигри, филми или сериали, като той има намерение да участва в създаването на всеки един такъв продукт. Излязлата в началото на годината игра "Metro Exodus" е пример за това.

Що се отнася до филмовите екранизации на творбите на писателя, там ситуацията е по-проблемна. Да, в момента в Русия се работи по екранизация на излезлия и на български роман "Текст". Но други адаптации за голям или малък екран към момента не се очертават.

"Не харесвам хората от филмовия бранш. Винаги обещават неща, които не изпълняват. Когато аз обещая нещо, правя всичко, което мога, за да изпълня обещанието си. Когато някой от филмовия бранш обещае нещо, това не означава нищо. Ужасно е. Все едно говориш със Сатаната", обяснява писателят.

Много по-приятна е комуникацията с читателите, като при срещите в София и Варна. Глуховски сам казва, че е автор, който поддържа връзка с феновете си.

"Това, което книжните четения и срещите с фенове правят за мен, е да ми напомнят, че всичко това е реално. Защото в ежедневния ми живот не чувствам, че нещата, които пиша, всъщност се четат. След това срещаш хора, които наистина са ги прочели,  те гледат на теб  като на истински автор и това е моментът, в който чувстваш, че това наистина ти се случва."

Основен начин за комуникация с феновете в днешно време са и социалните мрежи. 39-годишният Глуховски не прави изключение – той редовно използва Instagram. Кое му харесва най-много в платформата? Отговаря със смях – това, че  е "instant", т.е. моментална.

"Можеш да разпространяваш информация сред стотици хиляди хора и не ти е нужна медия. Харесвам Instagram поради същата причината, поради която Тръмп харесва Twitter. Не трябва да разчиташ на никого - ти си там директно за публиката си и можеш да разпространиш съобщението, което искаш да прочетат или чуят.

Това е и добър начин да получиш обратна връзка, защото можеш да попиташ хората какво мислят за последната ти творба. Начин е да информираш хората за събития, които организираш - като срещи с фенове например. И, разбира се, е много добро платформа, за да споделиш новини за проектите, по които работиш, за да са наясно. Не само читателите, но и журналистите или хората от филмовия бранш например.

Глуховски посочва, че според него социалните мрежи са "най-лесният и най-могъщ начин за свързване".

"Уважавам тези хора, на които не им пука [за социалните мрежи] или се правят, че не им пука, но наистина не съм готов да чакам за славата след смъртта. Искам всичко сега."

Oще: outpost  storytel  авторитаризъм  артьом  аудиокнига  аудиокниги  българия  варналит  владимир путин  граничен пост  дмитрий глуховски  интервю  книги  литература  метро 2033  метро 2035  политика  русия 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

11 Dox | 04.06.201923:05

Кънчо,
Отново бъркаш. Политически ангажиран не е това, което ти си мислиш. Политически ангажиран е този, който взема страна. Иначе, големите умове, но най-вече хората на изкуството, за които конкретно става дума тук, не се бъркат в политиката, нито пък въобще имат желание да се занимават с нея. Защото много добре разбират що за занимание е това. Разбрали са, че не можеш да си политик, ако не си поне малко лицемер. А те са хора идеалисти и подобно занимание само би ги съсипало. Въпреки това, не остават безучастни, ако нещата се объркат дотолкова, че ножът опре до кокала, стигне се до масови безредици, революции, убийства, арести, война и пр. Но дори тогава, когато излязат с мнение, те наблягат на морални ценности, на идеали, на дългосрочни цели. Каквото и да кажат, ще го кажат аргументирано, а не просто че харесват този, или не обичат онзи.
Е, не мисля, че в Русия нещата днес са докарани дотам. И, Бога ми, какво значи това - да обичаш или да не обичаш Путин!?!?
Принципно, навсякъде по света всяка власт е обичала, а и днес обича да си има придворни шутове, певци и композитори да я възпяват, писатели да я възхваляват, художници да я рисуват красива, журналисти да и задават лесни и удобни въпроси. Но, властта е тази, която избира. Също така - тя е тази, която ще реши дали нещо е красиво, стойностно, шедьовър или не. Избраният за придворен музикант или писател - няма думата по този въпрос.
По тези въпроси е добре да изгледаш пак филма Амадеус, но като симулираш истинско кино, ако ти е възможно, разбира се. Най-малкото - затвори прозорците, пусни щорите и изключи телефона. А на нея и дай некви кинти и и кажи да иде в мола. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

10 BaronVino | 04.06.201919:02

Хора, Българи,

Четете повече книги, по-малко “масс-медии”.
Гьобелс е горил книги, но не правилните. Има още за горене, има и “массмедии” за закриване.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

9 Kenny McCоrmick | 04.06.201909:14

"Обилно надарените с талант и интелект не се интересуват от политика." - това е просто невярно. Повечето големи умове са били политически ангажирани, включително и в Русия.
Или искаш да ми кажеш, че Булгаков не е "обилно надарен с талант и интелект"?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

8 Dox | 04.06.201900:03

Точно така. Шамито наистина е представителен за гласът на голяма част от обществото. И много точно е определил този като "още един Горбачов".

Русия не се самоизолира. Нея решиха да я изолират, като и налагат санкции, пускат в медиите измислени скандали и "случаи" и т.н. Изолирането не е защото Русия е силно заразен болен, а с цел да бъде отслабена /някак си/, за да могат да сложат ръка на ресурсите и. За това става дума в крайна сметка. И такива лесно комплексиращи се плашливи наивници, като този писател, им идват дюшеш.
А опитите да я разпарчетосат и ограбят не са от вчера. През 90-те един представителен глас от западната върхушка - Мадлин Олбрайт, направо си го каза - не било честно една държава да притежава толкова много природни ресурси. Мислене, типично за потомък на пирати и разбойници. Да, точно такава сбирщина е населила американския континент, безцеремонно унищожавайки местното население и цивилизация. Да не им се сърдим. Те просто нямат друго разбиране за развитие, освен дивашко-варварското.
И не е вярно, че Путин едва ли не е параноик за това някой да не се намеси в изборите. Видяхме как в последните 2-3 години именно в САЩ станаха за смях по целия свят с тази руска "намеса" в изборите им.

Обилно надарените с талант и интелект не се интересуват от политика. Те стоят много над нея и избягват да правят характеристики на този или онзи политик и въобще да се занимават с подобни теми. Именно те остават в историята. По-посредствените гледат да се сближат с властта. Ако не ги хареса, започват да я плюят.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

7 deowin | 03.06.201919:13

>За какво да ти се дава трибуна

За да се чуе гласът на българското общество, за която цел Шамито е доста представителен.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

6 AlahAkbar | 03.06.201910:50

Шамито ти си идиот. За какво да ти се дава трибуна, че дращиш простотиите си тук е вече достатъчно. Много щастлив Смее се
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

5 Specifier | 01.06.201920:02

ГЛУХОВСКИ ЗВУЧИ МНОГО ДОБРЕ,

докато обаче не започва да сравнява Тръмп с Путин (любим похват на американските левичари).
Това определено намирисва на Неомарксистко зловоние...
Определено не е това руския път към демокрацията (неомарксистките теоретици, като Х. Маркузе и другите франкфуртци, отдавна са набелязали "буржоазната" демокрация, като един от главните врагове)
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 31.01.2019, 00:53

4 gymstar | 01.06.201916:49

Възможно ли е това? Може ли Русия да се разглежда отделно от путин? Разбира се , че може! Но колко хора в русия могат да го направят? Колко могат да отделят дори русия от сталин? Колко от нашите русофили могат да го направят?
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 31.01.2018, 07:45

3 Kenny McCоrmick | 01.06.201916:27

Шамито, подозирам, че повечето руснаци дори и не разбират какво пише Глуховски, а какво остава да го заобичат. Като напишат нещо като "Метрото" и "Бъдеще", тогава бих се опитал да вслушам в мнението им. Евентуално и под голяма въпросителна...
   

оценка

+2 -5

Регистриран на: 11.10.2016, 10:21

2 BaronVino | 01.06.201914:25

Интересно пише.
Препоръчвам и “Разкази за Родината”.
Фантастичен-хумор, разкриващ по приятен начин реалността в Русия.
   

оценка

+3 -0