„Ще ти позволя да ме поправяш и граматически, и пунктуационно“, ми казва Мелани, докато оставям телефона на масата да записва разговора ни.
Тя е французойка. Живяла е няколко години в Ирландия, а от два месеца е в България и от съвсем скоро работи в The Stars Group. Мелани е вторият човек, който ви представяме, след Артур, в кампанията ни за чужденци, избрали да живеят и работят в България.
„Тук съм от около две седмици. Компанията е добра. Хареса ми, защото се грижат за служителите си, а за мен най-важното в работата е да се чувствам добре. Хубаво е да работиш сред усмихнати хора.“
Пристига в България заедно с приятеля си, с когото се запознават в Ирландия. Избира нашата страна за следващата си дестинация, след като през октомври 2017 г. идва на почивка в София и е впечатлена от времето и природата.
„В Ирландия времето е ужасно, а тук беше 22 градуса през октомври. Харесвам планината. Градът е толкова зелен, навсякъде е пълно с дървета. Когато живееш в град и работиш в офис по цял ден, е хубаво да имаш дървета, паркове, където да почиваш.
Има много какво да видиш, да посетиш. Лесно може да обиколиш други страни с кола.“
Работи като съпорт специалист. Има достатъчно опит в сферата, въпреки че не е учила нищо подобно. „Да работиш като съпорт специалист не е лошо, защото ти дава широк поглед върху работата в цялата компания и след това имаш възможност да избереш нещо друго, което да учиш и да започнеш да вършиш.“
Въпреки че работи за такава компания, Мелани не е фен на залозите: „Не играя, но ми харесва манталитета на играчите.“ Не е фенка и на традиционните спортове, предпочита електронните – World of Warcraft, League of Legends и подобни. Но се радва на победата на Франция на Световното.
„Гледахме финала на фен зоната (до националния стадион „Васил Левски“ в София – б.а.). Ние бяхме единствените, които викахме за французите. Всички останали бяха за Хърватия“, разказва ми тя, като допълва, че в Ирландия са делили къща с друга двойка – хървати, с които са се шегували в началото на Мондиала колко готино би било Франция и Хърватия да се срещнат на финала.
След вече повече от два месеца в България, Мелани започва да свиква с живота тук. Казва, че за разлика от Ирландия, тук плодовете и зеленчуците имат вкус. Не й харесва, че почти никъде няма надписи на английски. Сметките и договорите с мобилните оператори също са написани само на български.
Определя българите като „студени, но само в началото“.
„Не се доверявате веднага, трябва ви време, особено с чужденци. Има малко магазинче под блока ми. В началото бяха много студени, а сега ни се усмихват.
Но наемодателката ни беше много мила. Когато дойде да ни остави ключовете, след като подписахме договора, ни изненада с бутилка вино и кутия бонбони. Предложи ни и да ни помага, ако имаме проблеми с пазаруването или нещо друго. Като мама е.“
Доволна е и че не губи много време в пътя си до и от работа.
„Транспортът е много добър. Понякога е малко трудно да хванеш метрото, тъй като всички свършват работа по едно и също време. Невинаги можеш да хванеш първото, а след това трябва да чакаш 8-9 минути за следващото. А в почивните дни и вечерите е дори повече – 12-13 минути. Но все пак е добре, защото в Корк, където живеех в Ирландия, няма метро, само автобуси и трафикът е ужасен. Там ми трябваха час и половина, за да стигна от вкъщи до работа, а сега – само 45 минути.“
Прави паралел с хората в Ирландия. Казва, че е избрала да живее там заради хората. Харесва й, че всички са мили и са готови да ти помогнат. Никой не те съди и не се интересува какво правиш.
„Но исках нещо различно. Търсех повече слънце, повече природа. Въпреки че в Ирландия навсякъде е зелено, в градовете няма много паркове, почти никакви. Много приятно се учудих, като дойдох тук и видях всички паркове, гледката от бул. Витоша към планината Витоша. Наистина, много е красиво.“
Ще завърша с една френска фраза, която научих от Мелани: „Франция е прекрасна страна, проблемът са хората.“ Нещо като България. Може би заради това е дошла точно тук и й харесва.
