На 80 хил. метра над Земята | webcafe.bg
Webcafe

На 80 хил. метра над Земята

Webcafe по CNN
18.12.2018, 11:15 (обновена 19.12.2018, 12:49)
Пилотите на Virgin Galactic в Космоса

Снимка: © Twitter, @Stuck4ger

Първият успех на Virgin Galactic и техните пилоти

След месеци тренировки и изпитания, много работа и много усилия, двама от тестовите пилоти на Virgin Galactic приближават още повече до осъществяване една от мечтите на собственика на компанията Ричард Брансън - космически туризъм.

Пилотите Марк "Форджър" Стъки и Фредерик "Си Джей" Стъркоу успяват да изведат ракетната совалка на Брансън до предела на космоса, на 82,7 хиляди метра над Земята.

Този полет носи на двамата пилоти "астронавтски криле" от американското правителство и поставия Virgin Galactic на челната позиция в пътя й към това да се превърне в първата частна компания в света, извеждаща туристи до космоса срещу заплащане.

Virgin Galactic се стремят към тази цел от основаването си през 2004 г. Това също така е и първият полет с екипаж до космоса от американска земя след прекратяването на програмата за космически совалки през 2011 г.,а Virgin Galactic изпревариха други богато финансирани свои конкуренти.

Разбира се, постигнатото съвсем не е лека задача, а екипът на Брансън трябва, освен с всичко друго, и да се справя прокобата от спомена за трагичния изпитателен полет от 2014 г., когато първият космически летателен апарат на Virgin Galactic, SpaceShipTwo, се разкъса във въздуха, а единият от пилотите му загина.

Стъки говори пред медиите след успешното изстрелване на преминалия през сериозна реконструкция SpaceShipTwo, наречен VSS Unity, до рекордни висини - с близо три пъти по-висока скорост от тази на звука.

Той сравнява усещането с това да се впуснеш в галоп с расов кон, на който се качваш за пръв път - "преди да се състезаваш с него, трябва да го обучиш, да го водиш през неравен терен, но в крайна сметка трябва да си кажеш: може би трябва да се състезавам с него, на това ми напомня Unity".

В битката за пионерството в космическия туризъм Virgin Galactic се конкурира директно с Blue Origin на Джеф Безос. Малко по-назад, но като важни конкуренти остават SpaceX и Boeing, които от догодина започват да транспортират астронавти на НАСА до Международната космическа станция - мисия, която изисква скорости над 10 000 метра в секунда (Mach 30).

Да влезеш в историята

Virgin Galactic и нейната общност от тестови пилоти работиха в продължение на години по преизграждането на ракетния самолет и публичния имидж на компанията.

Брансън наблюдава нервно полета, наравно с многобройна тълпа от служители на фирмата, членове на семействата им и приятели в Мохаве, Калифорния, докато Стъки и Стъркоу се издигаха в небесата. Не беше ясно предварително дали те ще достигнат границата от 80 000 м. Пилотите имаха възможност да изключат двигателите преди този момент, което биха били принудени да сторят, ако която и да е от проверките на безопасността беше дала необичайни резултати, или времето се беше влошило.

Двамата се опитаха да направят всичко възможно, за да увеличат шансовете си за успех. На сутринта преди полета, Стъки и Стъркоу се срещнаха в 4:30 сутринта в хангара на Virgin Galactic в Мохаве, за да преминат през симулации на полета, които да възпроизведат всякакви възможни препятствия, пред които биха могли да се изправят.

Симулации се извършват отново и отново, докато се постигне съвършенство. Сега резултатът е налице.

Въпреки силния градиент на вятъра, двигателят на Unity работи 60 секунди и достигна 995 м/с (Mach 2.9). След това двигателите биват изключени и илюминаторът на пилотската кабина се оказва изправен пред чернотата на Космоса, а оттам и с гледка към хоризонта на Земята. Междувременно от контролния център на мисията се чува поздравителното "Добре дошли в Космоса".

Тънък баланс

60-годишният Стъки и 57-годишният Стъркоу имат повече от 15 000 часа летателен опит зад гърба си. И двамата са бивши морски пехотинци и се познават от 80-те години, но никога не са работили заедно до момента, в който са се присъединили към Virgin Galactic. Техните характери са пълна противоположност - докато Стъки е многословен и харизматичен, Стъркоу е известен с мрачния си стоицизъм и вечната си напрегнатост.

Когато двамата слизат от Unity след историческия им полет в средата на декемри, докато вървяха към тълпата, Стъки се затичва към онази зона, в която членовете на семействата на пилотите трябва да наблюдават полета. Там той целува съпругата си и връчва на Ричард Брансън малък глобус, който е носил със себе си по време на полета.

Стъркоу е далеч по-обран в действията си и говоренето си, но според Стъки именно това е ценното в него - неговата тревзва мисъл и обрани реакции, които свидетелстват за здрава психика. По думите на колегата му "Си Джей не се разстройва от нищо и не се обезсърчава", което го прави перфектния човек за работата, тъй като и под напрежение не се огъвя, независимо колко зле се развиват нещата.

Да получиш криле

Рядкото удостояване с “астронавтски криле” се извършва от НАСА или Военновъздушните сили на САЩ, когато полет от техните програми достигне над 80 000 м над Земята.

За пръв път астронавтски криле са връчени на пилоти от комерсиален полет през 2004 г., когато Федералната авиационна администрация на САЩ награди  пилотите на свръхзвуковия самолет Space One Майк Мелвил и Брайън Бини. Зам.-председателят на FAA Бейли Едуардс беше на сцената със Стъки и Стъркоу в четвъртък, за да оповести, че двамата също ще получат “астронавтски криле” на церемония догодина.

Стъркоу всъщност вече има такива “криле”. Той е бивш астронавт от НАСА, летял в четири мисии на космическата совалка между 1998 и 2009 г. Към момента, в който напуска НАСА, за да се присъедини към Virgin Galactic през 2013 г., той вече има над 1200 часа полети в космоса.

Но за Стъки, пътят към астронавтските криле е продължил десетилетия. Той е мечтал за пътуване надалеч в небесата от детинство. След като е достигнал до финалната фаза на подбор на астронавти - изключително оспорвана надпревара - той все пак не е бил избран от НАСА да лети в космоса.

И все пак той е бил тестов пилот на НАСА и ВВС, като е натрупал опит с над 170 типа летателни апарати през кариерата си. Той се е присъединил към Virgin Galactic преди около десетилетие - и компанията му е дала нов шанс да постигне отдавнашната си цел.

Когато най-накрая достигна космоса в четвъртък, Стъки спази бас, който е изгубил от стария си приятел Джак Фишър, за това кой пръв ще стигне дотам.

Фишър беше избран от НАСА за астронавт през 2009 и прекара 136 дни в космоса миналата година. Стъки носи медальона на Фишър със себе си по време на полета в четвъртък.

В крайна сметка обаче за него (по собствените му думи) нито едно от тези неща не е било от голямо значение.

"Най-силното и завладяващо усещане за мен не е това, че съм астронавт, а да свърша отлично работата си и да не подведа другарите си, и да не подведа Ричард", споделя той. Целта му е била да покаже, че това, за което са работили всички тези хора във Virgin Galactic, е "нещо повече от една визия."

Стъки коментира през октомври, че никога не се е чувствал сякаш слага на карта живота си, когато се е качвал на Unity за изпитателен полет с включени двигатели.

И все пак в четвъртък той призна, че се е опитал да предпази някои от членовете на семейството му от неизбежния риск, който той пое, като с ракетен двигател издигна совалката на Virgin до 80 000 м във въздуха - дъщеря си, която по-рано същата седмица била родила.

Запитан как ще отпразнува достижението от този ден, Стъки се засмя и каза, че съпругата му "ми подари чудесна бутилка уиски."

Oще: virgin galactic  астронавти  астронавтски криле  космос  марк стъки  пилоти  ричърд брансън  фредерик стъркоу 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 18.12.201814:21

"... двигателят на Unity работи 60 секунди и достигна 995 м/с (Mach 2.9)"

Не е възможно. Числото Mach зависи от височината на полета. Unity стартира от 15 км, където 1 Mach е 296 м/с, а не 340. На височина примерно 30 км 2.9 Mach ще са около 887 м/с, а не 995.
В новините, които четох никъде не казват м/с, а само 2.9 Mach. Тоест нямаше нужда да си измисляте техническа дезинформация - просто е трябвало да препишете.
   

оценка

+0 -0