Когато сблъсъкът с "диваците" се окаже фатален | webcafe.bg
Webcafe

Когато сблъсъкът с "диваците" се окаже фатален

Webcafe
14.02.2019, 11:42 (обновена 16.02.2019, 13:13)
Асмати

Снимка: © Стопкадър: BBC

Дивото зове, но не винаги е добре да се отзоваваме. Примери за това са трагичния край на историите на Джеймс Кук, Майкъл Рокфелер, Джон Алън Чоу и много други.

Човекът обича да "цивилизова". В общи линии това означава да наложи своите виждания за света, за липсата или съществуването на конкретен бог, морални норми и пр. На всички онези представители на хомо сапиенс, които счита за низши. Не за друго, а просто заради векове живот в изолация не са започнали да носят дънки и се избиват не с огнестрелни оръжия, а със стрели.

"Цивилизоването" е процес, който през вековете е осъществяван и от цели държави посредством всякакви авантюристични настроени индивиди. Приключенци и мисионери, отдадени на търсенето на непознатото и непознатите. Естествено, след това и на колонизирането на "непознатото" и трансформацията на непознатите в "цивилизовани" хора.

Често обаче този процес е завършвал със смърт. Най-вече за местното население на континента или острова, а понякога и за по-самоуверените "трансформатори".

Един от вероятно най-популярните примери е британският мореплавател Джеймс Кук, който губи живота си на 14 февруари 1779 г.

Капитанът вече има две експедиции в непознати води зад гърба си, когато се стига до третата и фатална. В голяма степен неблагоприятният резултат се дължи именно на разминаването в разбиранията за света, обществото и човешките взаимоотношения между него и неговия екипаж и местните жители на Хавайските острови.

Кук и екипажът му са тези, които откриват Хаваите през 1778 г. Първоначалният контакт с местното население е по-скоро приятелски, но с времето това се променя. Двете страни - "цивилизованата" и "дивата", започват да се провокират една друга. В крайна сметка местните открадват една лодка от кораба на британеца.

В отговор той се решава на рискована операция - опитва да отвлече Каланиопу – островният вожд. Идеята на мореплавателя е да използва вожда като разменна монета, за да си върне откраднатата лодка.

За Кук 14 февруари 1779-а се оказва фатална дата. Той, заедно с отряд пехотинци, разбира се, посреднощ се опитва да замъкне вожда на кораба си. Планът им се проваля, когато групата британци е забелязана, местните се събуждат и липсата на културно разбирателство се превръща в наличие на междукултурна агресия.

В последвалата напрегната ситуация Кук е ударен по главата, а след това и наръган с кама, която - иронично - самите британци са дали на местните. Следва кървав сблъсък – пехотинците откриват огън и убиват десетки местни. Жертви обаче има и сред хората на загиналия капитан.

Картината "Смъртта на Кук" от Джон Уебър, 1784 г. Източник: Wikimedia

Историята на Кук, макар и една от най-популярните, е просто една от всичките такива случаи на неуспешен контакт между "цивилизовани" и "диви" хора.

Фернандо Магелан е убит при битка с местно племе на един от филипинските острови през 1521 г. През същата година Хуан Понсе Де Леон вместо да намери "Извора на вечната младост", окрива смъртта си при сблъсъци с местното население на Флорида – индианците от племето калуса, при опит да ги колонизира. Една отровна стрела в бедрото (не в коляното) слага точка на последната глава от неговите приключения и пътешествия.

Тези примери би трябвало да са поука на съвременния човек, който обаче вместо това продължава да гледа на откъснатите племена по света като потенциална цел или екзотично забавление. Векове след Кук и Магелан взаимното проникване между културите не създаде миролюбивият единен свят, който съществува и вероятно ще продължи да съществува само в утопичните романи.

Повече над 100 племена по света, най-вече в Южна Америка и Нова Гвинея, все още не са имали контакт с "цивилизования" човек.

Това, в някаква степен, е и за тяхно добро. Най-малкото много възможно е да нямат имунитет към често срещания заболявания, от които медицината ни предпазва. Досегът им с тях би бил смъртоносен. Остава и рискът огнестрелните играчки на цивилизацията да бъдат използвани за тяхното изтребление. Както и преди се е случвало.

Все пак все още се намират смелчаци (или безумци, зависи от гледната ви точка), които следвайки примера на пътешественици като Кук, правят рисковани опити да се доближат до тези хора.

Такъв е случаят на Майкъл Рокфелер - 23-годишния син на американския губернатор Нелсън Рокфелер и, очевидно, член на популярната фамилия. Майкъл отпътува за Нова Гвинея в търсене на експонати, които да бъдат изложени в т.нар. "Музей на примитивното изкуство" в Ню Йорк.

Там се сблъсква с местното население - племето асмети, все още разкъсвано от наложеното му насила  от мисионерите християнство и старите си, канибалистични обичаи.

На 21 ноември 1961-а двигателят на лодката на младия Рокфелер отказва насред океана. Той казва на спътника си, че ще се опита да стигне до брега и се насочва с плуване натам. Повече никой не го вижда. Едиан от версиите е, че се е удавил. Появява се обаче и слух, че той все пак е достигнал до брега в търсене на помощ, а там е бил убит, разчленен и изяден от асматите.

Съмненията остават години наред, макар версията с изяждането официално да е отхвърлена. Десетилетия по-късно журналистът Карл Хофман тръгва на пътешествие към джунглите на Нова Гвинея в търсене на истината, а след това публикува цялата история в книга ("Дивашка жътва", изд. Ерове, 2016 г.).

Доста по-ясна е картината около смъртта на Джон Алън Чоу – американецът, който беше убит при едно от посещенията си на остров Северен Сентинел в Андаманския архипелаг.

Островът е дом на т.нар. сентинелци (или сентинели) – ловци-събирачи с непознат език, които според различните информации не наброяват повече от 200 души.

Още през 1956 г. правителството на Индия обявява острова за резерват и забранява пътуването на по-близо от 4,8 км до него.

Това обаче не спира 27-годишния Чоу, който плаща на рибари, за да го отведат неколкократно при местните. Целта на младия мъж очевидно е да се опита да превърне сентинелците в християни.  "Господи, този остров ли е последното укрепление на Сатаната, където никой не е чувал и не е имал шансът да чуе твоето име?", пише Джон в дневника си според The Washington Post.

Така и не получава отговор. Когато слиза на брега на 17 ноември, носейки подаръци – като ножици, футболна топка и др. - той е посрещнат със стрели.

Мисионерската му мисия се проваля, а освен това той може би носи със себе си и голямо зло. Организацията за човешки права Survival International посочва, че посещението на Чоу на острова може да е изложило племето на опасни патогени, които потенциално биха могли да доведат до изчезването на сентинелите.

Вероятно при опита си да даде на местните своята религия, той им е донесъл смърт.

Oще: асмат  джеймс кук  джон алън чоу  диваци  история  колонизация  мисионер  откъснати племена  приключение  пътешествие  пътувания  убийство  цивилизация 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.