Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Журналистика от онова време, което няма да се върне

Историята на Клеър Холингуърт, която почина на 105 години, e историята на журналистиката на 20 век - славни времена за професията, които няма изгледи да се върнат Снимка: YouTube.com
Историята на Клеър Холингуърт, която почина на 105 години, e историята на журналистиката на 20 век - славни времена за професията, които няма изгледи да се върнат

Живеем във време, в което вече всеки може да е репортер, военен кореспондент, журналист, фотограф или оператор от мястото на събитието. Драматичните промени в медиите ни накараха да забравим какво означава да имаш време да провериш фактите, да рискуваш живота си, за да събереш уникална информация и каква е тръпката да съобщиш пръв новина, но не за да броиш "харесванията" и "споделянията" на казаното, а защото усещаш смисъла от това.

Преди дни на достолепната 105-годишна възраст почина Клеър Холингуорт. Ако изобщо сте чували нейното име, то е било най-вероятно във връзка именно със смъртта й. Няма как да го знаете иначе, защото професията международен кореспондент, както и репортер от мястото на събитието не са от онзи, които носят световната слава на киноактьорите или политиците.

И все пак по всички параметри Холингуорт има кариера, а и живот, свързан с нея, за какъвто всеки един от професията днес само може да мечтае.

Getty Images

В продължение на дълги десетилетия тя успява да работи това, което обича, и то за някои от най-големите англоезични (основно британски) издания (Guardian, New Statesman, Daily Telegraph, Observer и Economist), като едновременно посещава най-интересните горещи точки по света.

Работи в Близкия Изток след Втората световна война, в Ерусалим по време на създаването на Израел, прави репортажи от Палестина, Ирак и някогашна Персия, където има интервю с младия бъдещ шах.
Отразява Алжирската криза, а доста по-късно и конфликтите във Виетнам, като предвижда моралното поражение на САЩ и патовата ситуация от войната. В тези късни години на кариерата си тя се опитва да разговаря с виетнамските граждани, за да се убеди, че правилно е отразила гледната точка и на онези, които най-много страдат.

Но пикът в нейните журналистически постижения настъпва доста по-рано.

Макар че далеч не е първата жена военен кореспондент в света, Клеър Холингуорт е първата, която предава за събитието на века: настъплението на германските войски в Полша и началото на Втората световна война.

Всъщност завършилата славистика в Лондон Холингуорт се озовава в Европа след като се омъжва за свой колега от някогашната британска организация Лига на нациите, където работи като секретарка. През 1936-а се озовава във Варшава, където помага на бежанци от окупираната от нацистите Судетска област.

По това време започва да пише статии за New Statesman и при кратко завръщане в Лондон през 1939-а получава работа като кореспондент за Daily Telegraph, които са впечатлени от нейния опит на Континента.

Междувременно конфликтът в Европа назрява и границата между Полша и Германия е затворена, като могат да преминават само дипломати. За да се озове в Германия, тя наема дипломатическа кола от британското консулство в Катовице и така преминава границата.

На връщане Холингуорт забелязва огромно количество войски, танкове и артилерия, струпани на полската граница. Праща материал за видяното и на следващия ден нейното съобщение е на заглавната страница на Daily Telegraph. Датата е 29 август 1939-а.

Така по-малко от седмица след като става кореспондент на най-голямото британско издание, тя успява да напише първа вероятно най-важния журналистически материал в историята на 20-ти век.

Три дни по-късно Холингуорт вижда как германските танкове навлизат в Полша. Звъни на секретаря в британското посолство във Варшава, за да предаде информацията, но той й казва, че това не може да бъде вярно, защото преговорите между Британия и Германия все още продължават. "Тогава свалих телефонната слушалка и я спуснах през прозореца", спомня си по-късно тя. "Исках той сам да чуе как нападат германците".

А след това, работейки сама, често зад линията на врага, въоръжена единствено с четка за зъби и пишеща машина, тя свидетелства за падането на Полша...

Друга интересна история от нейния живот, която се развива доста по-късно, е свързана с шпионската афера на легендарният британец Ким Филби, който става съветски шпионин.

През 1963-та Холингуорт работи за Guardian в Бейрут, когато кореспондентът на Observer Ким Филби изчезва. Още преди да е ясно каквото и да е по въпроса, тя е убедена, че той е "третият човек" в легендарния британски кръг от шпиони, който включва още Гай Бърджис и Доналд Маклийн.

YouTube

След известно разследване тя установява, че Филби се намира на съветски кораб, акостирал в Одеса. Холингуорт съобщава това на Guardian - изданието, за което работи по това време. Но историята се оказва голяма лъжица за главния редактор на вестника, който се бои от правни последици и не я публикува.

Три месеца по-късно вестникът най-накрая се решава да пусне аферата, разкрита от  Клеър Холингуорт, но във вътрешна страница. На следващия ден Daily Express препечатва информацията на първата си страница и прави голям скандал. Това принуждава британското правителство най-после да признае, че всъщност Филби е емигрирал в СССР.

От 1981-ва година до деня, в който умира в дома си, Клеър Холингуорт живее в бившата британска колония Хонг Конг. След оттеглянето си от активната работа, през 1982-а тя получава "Орден на Британската империя" за заслуги в областта на журналистиката.

Според легенда, разпространявана в дните, последвали нейната кончина - легенда, която звучи красиво украсена медийно, но може и да е напълно вярна - до последните си дни, една от най-активните жени кореспонденти на 20 век държи до леглото си международния си паспорт - в случай че бъде повикана някъде по работа.

А ето още една журналистическа легенда, в която вероятно има - а и ни се иска да има! - голяма доза истина.

Преди да почине, задават въпроса на Клеър Холингуорт къде точно би отишла, ако сега, на тази възраст, телефонът й звънне с предложение за работа. На което тя отговаря:

"Бих погледнала заглавията на вестниците, за да видя къде е най-опасното място на света в момента. Защото от това винаги става добра история".

И това го казва тогава една почти 100-годишна жена.

Предполагам е излишен въпросът колко от днешните журналисти, репортери и кореспонденти биха отговорили по този начин?

А дали социалните медии съвсем не закопаха красотата на професията и нейния първоначален смисъл?

Спомени за Клеър Холингуорт:

 

Най-четените