Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Закога, бе, докторе?", и други митове за зъболекарите

Д-р Костадин Харалампиев е потомствен специалист по дентална медицина, член на УС на Клуба по имплантология и на Американската дентална асоциация Снимка: Минт Клиник
Д-р Костадин Харалампиев е потомствен специалист по дентална медицина, член на УС на Клуба по имплантология и на Американската дентална асоциация

Диагностиците си имат Хю Лори в "Доктор Хаус". Хирурзите - Клайв Оуен в "The Knick". Джордж Клуни вдигна с класи имиджа на педиатрите като д-р Рос, целият "Е.R." посвети 15 години на невъзпятите герои от спешните отделения. В ръцете на съдебните медици или лаборантите най-често се оставя важна част от съспенса в криминалните сюжети - от "Мостът" до "Закон и ред". Дори когато лекарят стои в сянката на харизматичен водещ персонаж, характерът му никога не остава незабелязан - представете си Холмс без военния д-р Уотсън.

Изглежда така, сякаш популярната култура е героизирала медицинската професия в почти всички нейни разклонения. С едно изключение - стоматолозите. Фобията от стола и къртещите вибрации на машината обикновено вдъхновяват невротични или леко садистични образи. Дори импресионистът-зъболекар в сатирата на Уди Алън изглежда някак страховито, докато прави мост с "необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци".

Всъщност лекарите, които полагат най-много грижи за усмивката на пациентите си, заслужават много повече адмирации както заради мисията и способностите си, така и заради завидния си усет за автоирония.

Един от тях е д-р Костадин Харалампиев - потомствен специалист по дентална медицина, член на УС на Клуба по имплантология и на Американската дентална асоциация. В седмицата, в която българските стоматолози отбелязват своя професионален празник, говорим с д-р Харалампиев за митовете около зъболекарския стол, философията "няма болка, няма сила" и вицовете в гилдията.

Какво би мотивирало човек да посвети живота си на професия, която изисква от него всекидневно да бърка в устите на хората?

- Моята мотивация да стана зъболекар е изцяло емоционална. Изненадах всички, включително баща ми - зъболекар. В процеса на учене със сигурност се е включило и егото - много мразя да не мога да правя нещо, с което съм решил да се занимавам.

Да обичаш работата си е единствения начин, който познавам, за да оцелееш и да продължиш, когато ти е трудно или досадно. А егото е амбиция.

А не може ли да не боли?

- Ако говорим за физическата болка по време на процедури, на практика такъв въпрос не съществува. Солидни знания, шкаф, пълен с упойки, добър анестезиолог за сложни и дълги процедури, емпатия - и пациентът заспива. Понякога буквално. Комплексните лечения винаги изискват усилия, които често се усещат от пациентите като болезнени. За тези случаи е важна нагласата "no pain, no power" :)

Кое е по-важно - четката или пастата?

- Определено четката. Основният въпрос е в правилната техника. Затова съм фен на електрическите четки - доказано по-ефективни са и има минимален риск от механично увреждане на венците (рецесии). Все пак миенето на зъбите трябва и да е приятно, затова има пасти за всеки вкус.

Страхуват ли се зъболекарите да се лекуват при колеги и защо (да/не)?

- Ако питате за общите страхове като убождане, болка, кръв - със сигурност се страхуват. Страхът някой "да не оплеска" нещо е страх от самия себе си. В крайна сметка зъболекарите имат лукса да избират зъболекар "по-информирано". Такъв страх аз не познавам.

Най-запомнящият се детски спомен, свързан със зъболекарския кабинет?

- Баща ми. И всички инструменти на разположение за игра. Както и чувството, че си "специален", защото не те викат при училищния зъболекар.

А от студентските години?

- Приятелите ми лекари. Красиви умове! Със сигурност контактът ми с тях ме накара да се почувствам лекар.

Как се справя добрият зъболекар с най-уплашените или притеснени пациенти?

- За да оставиш някой друг да решава твоите проблеми, трябва да почувстваш емпатия. Не мисля, че има друг начин. Добрият зъболекар първо си отваря широко ушите.

А как успява да ги мотивира да се върнат отново в кабинета му?

- Като не мисли за това дали ще се върнат. Има толкова много други неща, които си заслужава да анализираш и да обясниш - на себе си и на пациента.

Колко пъти са ви хапали стресирани пациенти?

- Никога. Но пък пийнал пациент го е правил. Лекотата, с която те захапва, е завидно мощна.

Кои са трите най-масови заблуди на хората по отношение на здравето на зъбите?

1) "Закога, бе, докторе?" - Моят отговор е "От начало до край".

2) "Аз никога не стискам зъби!" - Проблемите не са само кръв и болка.

3) "Колко години е гаранцията за тази пломба?" - оралното здраве не е телевизор. Не го експлоатираш, а го подържаш.

Най-честите грешки, които стоматолозите правят при работата с пациентите?

- Memento mori! Колкото и добри да сме, рано или късно 100% от всичко, което вършим в устите на пациентите, ще се провали. Усилието да го измислиш и педантичността да го изпълниш са в основата на дълготрайните резултати.

Грешка е и вършенето на процедури без цялостна лечебна концепция. Грешка е и да се гледа на лечението като на нещо, което само един човек е компетентен да извърши. Без подходяща мотивация за постоянна кооперативност, и най-сложните процедури ще загубят смисъл.

Най-странните случаи на увреждания на зъбите при млади пациенти, с които сте се сблъсквали в практиката?

- Най-странните случаи, с които съм се сблъсквал в кариерата си, са доказателство на твърдението, че има две безкрайни неща - Вселената и човешката глупост.

Като се започне от млад мъж на около 30 години, успял да абразира (изтрие) зъбите си буквално до нивото на венеца благодарение на ежедневна консумация на 5 литра Кока Кола. Или случаят с млада дама, която се чуди откъде има постоянна чувствителност, като небрежно в разговор уточняваме непреодолимото й влечение към "Виолетки" (средно по 4 пакетчета на месец). И накрая стигаме до пациент с поставени над 40 импланта!

Има ли "добри" и "лоши" гени при здравето на зъбите?

- Наследствеността е непреодолим фактор, но тя често се интерпретира като "обреченост", което съвсем не е вярно. За "лошите" гени са нужни добри зъболекари.

Какво бихте препоръчали на хората, за да запазят зъбите си "в пълен комплект" възможно най-дълго време?

- "Пълен комплект" и "дълго време" не е оксиморон. Но със сигурност е резултат на пълен комплект адекватни грижи вкъщи и при зъболекаря. За дълго време.

Аз се опитвам да задавам приоритети на пациентите си. За мен топ приоритет е грижа за здравето на тъканите, които задържат зъбите в устата - венец, алвеоларна кост, периодонциум. Не познавам по-ефективен метод за дългосрочно орално здраве от грижата за контрол на бактериалната плака - редовно почистване на зъбен камък и адекватна домашна хигиена.

Възможно ли е някога професията на зъболекарите да стане излишна - например, с напредък на технологиите, медикаменти за регенерация на развалени зъби?

- Всеки зъболекар, свел ежедневната си практика до упражняване на "занаят", може би има основание да се замисли дали няма да стане излишен с навлизането на "умни" машините на наша територия в бъдеще.

Дигиталната дентална медицина е факт. От години работя ежедневно с дигитални технологии за планиране и изпълнение. За щастите разполагам и с екип от млади хора, които са силно мотивирани да се движим напред с новите технологии. Аз самият съм безкрайно развълнуван и любопитен. Най-дебелите учебници, които притежавам, се казват "Complex treatment planning". Новите технологии ми дават възможност да съм по-ефективен и така ми остава повече време да ги чета. Никакви притеснения!

"Безплатни таблети за децата" или "безплатни зъби за пенсионерите"?

- Храна за гладните или знание как да я произвеждат сами?

Най-добрият виц за зъболекари?

След час при зъболекар, на излизане майка подканя детето си:
- Какво ще кажеш на доктора?
- Кучка! :)

 

Най-четените