Понеже по баща съм от ЦСКА, може би единственото място, на което не бих се завлякла с него е мач на Левски. Иначе Пацо от Placebo - които си пият бирата някъде по "Шишман" го знаят - е като посока, по която веднага поемаш, ако ти се изпречи на пътя - независимо дали е тръгнал на концерт на Nasekomix в Борисовата градина, на бутиково изпълнение на Сърмата Хари в Студентски град, да пробва White Russian-a в някой току-що открит бар или кебапчетата в шано соц ресторант с изумителна гледка към София.
Oт момчетата, които непрекъснато се захващат с нови игри - опитва се да завлече приятелите си и към Струма за някое рафтинг спускане - най-новото му удоволствие и професия напоследък.
Винаги съм искала да приличам на него, най-малкото заради това, че животът му е елегантна импровизация. Идва от Казанлък в София преди десетина години и докато учи социални дейности, продава зеленчуци на една сергия на "Плиска": "Голям купон беше - отиваш сутрин, подреждаш доматките, даваш това-онова на клошарите и по цял ден лафове...", спомня си Пацо с изражение, което те кара да си отдъхнеш: ето един пич, който наистина е свободен.
С колегата му от сергията, с когото се обличат основно от магазини за дрехи втора употреба, един ден решават да си отворят собствен "бутик". "Тогава имаше само един смислен - "Трип Хаус", в който ходех да бачкам в неделя, като напуснах сергията. Първото Placebo беше на "Шандор Петьофи", но вървеше доста тегаво на това място. Един ден хазяинът дойде и каза, че ще продава гаража и тръгнах с една приятелка брокерка да гледаме обекти. Минаваме по "Шишман" и гледам вратата на гаража, в който сме сега, отворена и надпис "Дава се под наем". Тук вече нещата потръгнаха - макар и в началото да идваха основно приятели".
То и сега е така. Като собственик на едно от най-ефектните ъндърграунд секънд хенд гаражни магазинчета през последните години, със същия успех Пацо (28 г.) е и нещо като непосредствен домакин в посолство за отегчени от поп блудкажа наоколо чешити, които търсят уютно убежище за бирата и/или приказката си.
От "продавачите", дето те карат да се почувстваш в твоя си дрешник, в който си търсиш любимата неостаряваща дреха или аксесоар. Така голяма част от хората, които минават през PLACEBO, за да си сложат нещо от "линията" му, селектирана от самия него от т.нар. "кила" (мегамагазините за дрехи на килограм), му стават приятели-съучастници-фенове...
Освен че групи като Bluba Lu и Ъпсурт си пласират албумите или тишъртите чрез него, като явка за изчанчени типове, в Placebo на "Шишман" можеш да се натъкнеш на всевъзможни разсмиващи дреболии - например ироничен ключодържател, брандиран с "Аз съм кифла". Пацо е от ония с отворените сърца и маркетира продуктите на млади български дизайнери и ъндърграунд лейбъли. А фасадата на гаражния магазин е облепена и с актуални афиши за парти-концерт-пърформанс на някоя ъндърграунд група.
И джобовете му са пълни с живот - докато седне и вади от тях капачки от бира, флайери, тютюн, билет за мач или филм, листче с идея... С приятеля му (графичен дизайнер) Пешо често брандират тишърти с леки житейски сентенцийки (например Fuck Facebook), които предлагат в ограничени бройки. Тоя път обаче Пацо е с фланелка, на която с красив шрифт е изписано Poli - името на момичето, по което си пада (да добавим и че е от стабилните романтици), а всичко останало по него е в духа на темпераментния реализъм на Placebo.
Градският винтидж, който предлага, е измъкнат виртуозно сред виковете и сблъсъците на лелки, които се редят в седем часа сутринта пред големите секъндхенд хранилища в деня за зареждане. "Място, на което не искаш да бъдеш, то е като да видиш майка си в нова светлина - как се бие за някоя блуза. Едната крещи "Бременна съм!", друга "Лошо ми е", трета "Простаци..."
Въпреки че сред приятелите си е известен като "Поразяващата ръка в секъндхенд бизнеса", което ще рече, че "напипва материята набързо и със затворени очи", и на Пацо му се случва да сгафи с някоя дреха: "Вземам една риза, която веднага ми хареса, но я поглеждам само отпред. И после, като я нося в магазина, за да я гладим - гърба й изрязан с ножица..."
Човек, който успява да зарадва най-големия фен на Байерн Мюнхен сред приятелите си с уникат като оригинална фланелка с автограф на Джовани Елбер, привлича себеподобни, които също го изненадват приятно.
Веско Пауновски - първият професионален гид по рафтинг в България и капитан на отбора Reflip, с когото Пацо се сприятелява пак покрай секъндхенд обиколките - му подарява за един рожден ден спускане по Струма.
"Даде си надницата, за да мога аз да се спусна - много трогателно", разказва Пацо, който три пъти седмично след работа ходи да тренира на Панчарево с Reflip.
Името на отбора идва от рафтинга - "освен че се случва по време на спускане, това е и упражнение, което трябва да направиш за 60 секунди на изпита за получаване на лиценз: лодката стои във водата, ти скачаш с гребло, качваш се в нея, обръщаш я, хващаш я и пак я обръщаш и пак се качваш в нея...", обяснява Пацо, който е ходил на няколко курса за гидове, един от които в Босна и Херцеговина при един от най-добрите в рафтинга Александър Пастир.
Сега Пацо е със статут на гид и на състезател - един от шестимата в Reflip (отборът е член на световна рафтинг федерация). "Тая година ходихме на 4 турнира, като за единия от тях в Босна се включиха синът и дъщерята на Веско, която е само на 16, но е истински лъв... Класирахме се на 10 място от 30 отбора. По важното е, че на такива състезания виждаме на какво ниво е този спорт навън. Босна и Херцеговина са много напред - трасето по река Върбас е осветено, има трибуни. На световното първенство на слалома, който е най-атрактивната дисциплина, е имало хиляди души публика...", разказва Пацо.
Със съотборниците си се надяват рафтингът да се превърне в толкова зрелищен спорт и у нас и клубът им да може да организира големи състезания (за което са необходими отворени към по-нови идеи спонсори).
Засега Пацо се чувства удобно в усъвършенстването си с рафта: "Не можеш да кажеш, че си добър в нещо само защото си усетил, че имаш талант за това - трябва и много опит..." Е, понякога се издава, че и той следва някакви правила. Иначе как щеше да бъде такъв приятел.
