Масимо Марчиори можеше да бъде сред най-богатите милиардери на Силициевата долина. Вместо това, той си изкарва прехраната от €2000 месечно като професор по компютърни технологии и математик в университета в Падуа, Италия.
Преди 17 години Марчиори показва на света своята Интернет търсачка
Сред публиката на тогавашната конференция в Санта Клара, Калифорния, когато италианецът представя своето огромно постижение, е и студент с 4 години по-млад от лектора. Младежът слуша с неподправено внимание. Този студент е Лари Пейдж, който още не е изобретил Google заедно с близкия си приятел от Станфорд - Сергей Брин.
Проектът на Марчиори се нарича Hyper Search - система, способна да сканира уеб с точност, недостигана до този момент. Hyper Search е базиран на новаторски алгоритъм, който много разработчици смятат, че е послужил като вдъхновение за PageRank - вълшебната формула на Google, която сортира уеб страниците според броя и качеството връзки към всяка от тях в Интернет.
Преди проекта на Марчиори инструментите, които са целели да внесат ред в хаоса на киберпространството, са били класифицирани чрез текстова информация, а не по тяхната "Web-структура," която естествено включва и линковете.
"Когато завърших презентацията си, едно любезно момче се приближи и ми каза, че му е била много интересна," казва Марчиори в интервю.
Пейдж тогава прекарва целия ден с Марчиори, обсъждайки бъдещето на Интернет. Когато настъпва моментът да си кажат довиждане, Пейдж заявява на новия си италиански приятел: "Човече, бих искал да доразвия твоята идея".
И Пейдж наистина спазва обещанието си
Марчиори се връща у дома с надеждата да реализира амбициозния си проект. "Когато се завърнах в Италия, поисках от университета грант от 20 000 евро, за да разработя търсачка, но вместо това те финансираха проект за историята на медната металургия в Италия," казва той. Междувременно Пейдж вече е получил първия си чек за $100 000 от съоснователя на Sun Microsystems Анди Бектолшейм.
Известно време Марчиори си търси работа като изследовател в италианските академични среди, но в крайна сметка избира да емигрира в САЩ. В Масачузетския технологичен институт той прекарва седем години в работа съвместно с Тим Бърнърс-Лий, изобретателя на World Wide Web.
Преди две години Марчиори започва работа по нов тип търсачка, наречена Volunia. Тя е базирана на „социално търсене" мрежа, замислена да споделя интереси и заявки чрез триизмерен интерфейс. Резултатите от търсенето се осигуряват под формата на цифрови карти със сгради, улици и пътища, подобни по дизайн на играта Sim City.
Най-адекватните отговори са представени например като най-високи небостъргачи. Потребителите, които са задавали същия въпрос, са свързани чрез "виртуални улици".
Volunia се проваля, след като спор между акционерите води до серия от съдебни дела
Марчиори твърди, че е запазил патентните права за себе си, и планира скоро да получи обратно изходния код на търсачката от ликвидатор на компанията, чието седалище е в Милано. Плановете му впоследствие са да пусне кода с отворен лиценз и да го предостави безплатно на други разработчици.
Компоненти от Volunia може да се окажат полезни за създаване на нови алгоритми или за създаване на широкомащабни мрежи за обмен на съобщения, казва той.
Сега 44-годишен, Марчиори казва, че не завижда на Пейдж за успеха му. „Доволен съм, че по някакъв начин съм допринесъл за зараждането на Google," коментира той. "Лари и Сергей са демонстрирали огромна упоритост в превръщането на идеята в проект с гигантски мащаби, променящ живота на всички."
Марчиори живее в малък апартамент близо до Венеция, където е роден. Кара 11-годишна кола, която обича да ремонтира в свободното си време. "Не ме е вълнувало, а и сега не ме вълнува къде ще живея," казва той. "Само ми дайте Интернет връзка - и преди всичко повечко време за мислене."
