Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колко дълга опашка има въображението

Петя Кокудева работи като копирайтър, въпреки че реално е приказен магьосник с думи вместо вълшебна пръчица. Снимка: Webcafe.bg
Петя Кокудева работи като копирайтър, въпреки че реално е приказен магьосник с думи вместо вълшебна пръчица.

Ето така изглеждат разказвачите на приказки - често имат големи шапки, под които крият чудни истории, големи очила, за да виждат по-добре света отвъд познатото и големи усмивки, за да плашат всяко съмнение и страх. Така изглежда и Петя Кокудева - автор на три книжки с детски стихотворения.

Петя е създала десетки магически създания. Първото от тях се казва Лулу - момиченце с размера на фъстък. След нея идват и Малките същества - цяла поредица вълшебни герои, скрити във втората й книга. Наскоро се появи и Питанка - новият герой от света на Петя Кокудева . Всички тези образи, измислени от Петя, са илюстрирани от италианката Ромина Беневенти, с която са работили и по предишните й две книги.

Петя Кокудева работи като копирайтър, въпреки че реално е приказен магьосник с думи вместо вълшебна пръчица. Завършила е журналистика, защото обича да задава въпроси, с лед това - творческо писане. Отдава се по-сериозно на писане относително късно - когато Петя е на 29 години. Първите й две книги - „Лулу" и „Малки същества" са „детски стихотворения за възрастни". Новата й книга, „Питанки", е само за деца. Поне според корицата. Между страниците всеки би си намерил по нещо, независимо от възрастта.

Раждането на Питанка

Този малък герой идва на бял свят с името си. Той е малко момче с шапка на пилот, което не спира да задава въпроси - Колко ли небета има над нашето, Дали страшилищата също се страхуват, Как се става откривател? Думите имат ли ваканция?

Питанките в книгата на Петя Кокудева са въпроси-стихотворения. Вдъхновение са децата, с които Петя се среща в различни училища. Въпреки че работи на пълен работен ден, някак намира време за срещи с ученици между 1 и 4-ти клас. Те са, както тя казва - в „питащата възраст", в която обикновено срещат реакции като „Защотко, много питаш!". За Петя задаването на въпроси е нещо чудесно, независимо какви са въпросите.

„Например, питали са ме съвсем сериозно „Вие писателка ли сте?" с абсолютно съмнение. Доста често не съм знаела какво да отговоря, защото те наистина питат без чувство за ирония или хумор", разказва Петя Кокудева.

По време на срещите си с тях, тя се интересува повече от онова, което питат, отколкото от реалните отговори. Казва, че децата много често не търсят конкретен отговор, а питат, за да общуват.

С книгата си също не е имала идея да търси контретни отговори, а просто да гравитира около въпросите - които вълнуват нея и онези, които вълнуват децата.

Самата тя много обича да задава въпроси. Това е и причината да завърши журналистика - заради желанието си да пита. „Имам афинитет към задаването на въпроси. Учили са ме колко е важно да задаваш добри въпроси и как те могат да де доведат до по-смислени отговори", разказва тя.

Детски стихотворения за възрастни

Първите две книги на Петя Кокудева са наречени „детски стихотворения за възрастни". Тази обаче е предназначена само за деца. Това дали този път е успяла да се приближи повече до тях, могат да кажат само те - като читатели.

„Много вярвам, че добрата детска литература може да се чете и от възрастни, да е интересна и да откриваш много неща", казва Петя.

Цялата книжка е написана от гледната точка на дете - едно момченце, което изследва своите въпроси за света, казва Петя. Уточнява, че въпреки името си, Питанка е момче, а стихотворенията са неговите „питанки".

Те се появяват, след като Петя е завършила „Малки същества" - книгата, в която се прескачат фантазмуси.

Италиански чар

Това е третата книга, по която Петя работи заедно с Ромина Беневенти. Докато при първите две повечето илюстрации не са правени специално за текстовете, то при „Питанки" Ромина работи почти година по рисунките към стихотворенията, които Петя съвсем педантично й е превела.

При „Питанки" Ромина има смешни вдъхновения. Например при илюстрирането на стихотворението „Защо се стъписа Лиса" цяла страница е запълнена от кокошки, които играят карти. За да ги нарисува, Ромина е прекарала известно време във вилата на баща си, който гледа кокошки - именно те са прототипа й за кокошките-картоиграчки.

Петя и Ромина имат много допирни точки, затова не е изненада, че съвместната им работа протича толкова добре. И двете обичат да се занимават с деца. Ако Петя общува с деца в училищата, където заедно измислят въпроси и истории, то Ромина води ателие в Парма и ги учи да рисуват.

Раздвижване на хоризонта

В България сякаш книгите за деца не са особено популярни и е по-лесно да се купи детска книжка с цветни картинки, оформени на фотошоп, отколкото истинска рисувана книжка. Според Петя обаче нещата се променят и има раздвижване на хоризонта. Ако преди пет години, когато излиза „Лулу", в книжарниците няма много интересни детски книжки, то днес нещата са различни.

„Все повече хора искат да се занимават с това под различни форми - да пишат, да правят ателиета с деца, да пишат критика на детска литература", казва Петя.

Самата тя колекционира детски книги. Има си купчини, но са много скъпи и не си поръчва често. В момента чете Джими Лиао - тайвански автор на детски рисувани книжки. Вдъхновява се още от Шон Тан и Куентин Гребан. Харесва много скандинавски автори.

Опашката на въображението

В едно от стихотворенията на Петя, герой е куче детектив - това е отговор на въпроса защо кучетата си гонят опашките - кучето иска да стане детектив и защото около него няма престъпници, се упражнява. Според нейна приятелка обаче Петя лъже детето й така - защото вместо обективна информация, му предлага измислена история.

Петя казва, че измислянето и лъженето произтичат от един кладенец - независимо дали си писател или театрал, измисляш история, която не е вярна, или взимаш някои истински фрагменти и ги обединяваш в един художествен текст, ти лъжеш. Според нея обаче има нюанси в тези лъжи - въпросът е каквото и да кажеш на децата, това да води в някаква степен до разсъждение. Кой знае - може заради кучето детектив да се пробуди любопитството на детето да потърси защо наистина кучето си гони опашката.

В момента Петя се занимава с две нови същества - Лупо и Тумба. Те се появяват като комбинация между куче с шапка и тъжен енот. Кучето е герой от поредица ваканционни помагала за деца, по които Петя е работила. Във въображението й то се среща с тъжния енот, който наднича от една картина в дома й. Сега двамата са част от серия кратки диалози, които Петя създава. Дали ще се превърнат в книга, на този етап няма значение. Важното е забавлението от измислянето на истории.

 

Най-четените