Тълпа от над 25 000 запалени фенове е препълнила залата на Кей 17 в долен Манхатънл. Дрейк ще лансира дългоочаквания си дебютен албум Thank Me Later. Успява да изпълни две кратки песни, преди полицията да реши да обгради феновете, чийто брой е три пъти от очакванията на организаторите, след което спира музиката.
Когато става ясно, че Дрейк няма да пее повече, феновете започват да хвърлят бутилки и метални столове, преди да се стигне до боеве. Полицията започва да размята палките си в тълпата. "Докато излизахме от сградата, хората крещяха "Да ти го начукам, Дрейк!" и хвърляха някакви неща по автобуса ми," споделя рапърът. "Нямаха идея колко много ми се иска да сляза от автобуса и да пея".
25-годишният Дрейк няма почти нищо общо с излъчването на рап-легенда
18 месеца по-късно, в навечерието на представянето на втория си албум, Дрейк е в черна тениска от собствената си модна линия OVOXO и дънки. Не носи типичните за този стил аксесоари и далеч не прилича на мултиплатинена хип-хоп звезда. Външният му вид с нищо не разкрива, че е протеже на татуирания хип-хоп маестро Лил Уейн, а в една от песните си признава: "Последното ми име е велик, а първото - най".
Участието му в ТВ сериал го убеждава, че трябва сам да контролира кариерата си
На 15 години играе в канадския комедиен сериал "Degrassi: следващото поколение" в ролята на Джими Брукс, бивша баскетболна звезда, прикован в инвалидна количка, след като е прострелян от свой съученик. По ирония на съдбата, Брукс рапира в свободен стил в началото на телевизионното шоу. Както Дрейк признава, първата му любов е актьорството и по това време той е бил убеден, че тази роля ще го изстреля нагоре по пътя на славата. Но изживяванията му на снимачната площадка на сериала оставят горчив вкус в устата му.
"Зависех прекалено много от други хора", обяснява рапърът, който участва в "Degrassi" от 2001 до 2009 г. "Освен това знаех добре какво е да бъдеш прецакан. Един ден просто отидохме на работа и бяхме уволнени по много странен начин. Това бе съкрушително за много от нас. На вратите на гримьорните висяха новите имена, с които ни бяха сменили, и всички се чудехме какво се случва. Тази случка много ме разстрои, затова прецених, че музиката е нещо, с което мога да се занимавам сам и в което съм добър, така че се отказах от актьорството заради нея".
Лейбълите за хип-хоп буквално изгарят от желание да подпишат с него
Така той лансира поредица от три микса чрез личния си уебсайт и MySpace, започвайки с Room for Improvement през 2006 г. По времето, в което излиза и третият му микс, So Far Gone от 2009 г., той вече се изявява като гост-изпълнител в концертите на Лил Уейн. Дрейк е въплътената розова мечта на музикалния маркетинг: перфектна комбинация от самохвалството на Джей Зи, момчешката душа на Кание Уест и опасното излъчване на Лил Уейн, скрити зад свежото лице и смелото сърце на един бивш тийнейджър. През юни 2009, след разгорещено наддаване от различни звукозаписни компании, той подписва договор с лейбъла на Лил Уейн - Young Money.
Само допреди няколко години изглеждаше, че хип-хопът отдава огромно значение на "гъзарския" имидж, изобразявайки рапърите като герои на Хорейшио Алджър, които се издигат от гетата, за да постигнат слава и богатство. Как тогава една полу-еврейска, полу-канадска бивша звезда от сапунена опера успява да пробие в този бранш?
"Мисля, че Кание и Андре 3000 допринесоха много за промяната в разбиранията за това какво е необходимо, за да бъдеш рапър и как трябва да звучи музиката", споделя Дрейк. "Те внесоха мелодичността в рапа. Благодарение на тях вече е ОК да не бъдеш пичът от гетото. Що се отнася до мен, започнах да вярвам повече в себе си, когато видях тези двамата. Помислих си: "Добър съм в рапирането, така че ако хората уважават таланта и не те разпъват на кръст заради миналото ти или това, което си, значи всичко ще бъде наред"."
Още в началото около Дрейк се увъртат знаменити жени
Една от песните в дебютния му албум, "Fireworks", е посветена на първата му забежка със знаменитост - Риана. Случва се точно след фиаското й с Крис Браун. Тази връзка се оказва неочаквана за тогава все още неизвестния изпълнител.
"Дойдох направо от Торонто, бях просто едно хлапе, което се опитваше да започне самостоятелен живот - и първият човек, който срещнах, беше възможно най-важното момиче, което момче на моята възраст може да срещне. Когато се запознах с нея, тя просто беше невъобразима. Не можех да повярвам, че дори иска да говори с мен. Бях прочел едно интервю, в което ме представяха като тъжен и с разбито сърце, но всичко между нас е наред. Въобще не бях съкрушен от случилото се".
Докато дебютният му албум се фокусира върху конфликтните му емоции, свързани със славата, в "Take Care" виждаме Дрейк да се радва на богатството си и нещата, които идват с него. В "Marvin's Room" той говори за това как е спал с 4 момичета за една седмица, което действително се е случило. "Make Me Proud" пък разкрива идеала му за жена, като освен това в песента участва и колежката му Ники Минаж - което, както се оказва, не е случайност.
"Ако въобще съществува жена, която е идеална за мен, това е Ники. Тя ми харесва естествена, разголена, без нищо излишно. Без грим, с черна коса и някакви обикновени дрехи в звукозаписното студио, докато рапира. Това е невероятно секси." Дрейк добавя: "Познавам някои велики жени, но майтапът настрана, Ники е човек, с който бих прекарал живота си, защото мисля, че между нас има разбиране".
Вече прочут, той иска да се завърне към актьорството
Мечтае да запише съвместни парчета с другата канадска мегазвезда Джъстин Бийбър и вярва, че вече е достигнал до висините на собствения си ментор Лил Уейн. "Мисля, че точно в този момент той би трябвало да гледа на мен като на равен", така че голямата му цел сега е да се върне отново към актьорството.
Наскоро той е подписал договор с влиятелната холивудска агенция за таланти William Morris Entertainment, а на въпроса им какво би искал да направи, той отговорил: "Да снимам филм с Райън Гослинг".
Славата не му тежи - почнал е да й се наслаждава
В ресторанта, където разговаря с пресата, Дрейк поглежда през прозореца. Три млади момичета стоят на улицата с раници и ръчно изрисувани плакати, чакайки от часове да се снимат с него.
"Струва ми се, че славата е не чак толкова сюрреалистична", казва той. "В началото леко ме отблъсна, но сега просто я приемам. Мисля, че съм се научил да игнорирам негативните неща около мен и сякаш мога наистина да открия себе си в този живот." Прави пауза, поглежда пак през прозореца към триото от млади фенки. "Това е безумие, но имам да измина още много път."
