Арх. Цветан Петров: На прага сме на нова технологична революция в строителството | webcafe.bg
Webcafe

Арх. Цветан Петров: На прага сме на нова технологична революция в строителството

WebcafeПетър Хаджиколев
03.07.2019, 12:06 (обновена 04.07.2019, 16:34)
Цветан Петров

Снимка: © Мира Дерменджиева

През последните 12 години Цветан Петров успешно съчетава управлението на създадената от баща му компания и проектирането на редица обекти на фирмата. Арх. Петров завършва УАСГ през 2007 г., след което специализира дизайн на обществени сгради в Ecole d'Architecture de Bretagne, Рен, Франция.

На улицата, в градския транспорт, у дома или в офиса, в кафенето или на брега на морето - вече навсякъде хората използват мобилните си устройства и все по-често правят това в съчетание с друга дейност. Независимо от професионалната сфера, смартфонът се е превърнал във верен спътник и партньор, който неотлъчно ни помага да отмятаме служебните си задачи.

За някои от нас обаче той е много повече от това. В поредицата от интервюта "През погледа на професионалиста" с подкрепата на Samsung ще ви срещнем с интересни хора от различни области. Всеки от тях има дългогодишен професионален опит и вълнуващи истории, които да разкаже.

Един от тях е архитект Цветан Петров - мениджър и основен двигател на архитектурно бюро "Иво Петров - Архитекти". Макар често да я приемаме за даденост и да не мислим за нея, архитектурата е основен елемент от нашето ежедневие. Работата на архитекта е тази, която определя комфорта в жилищата ни, удобствата на административните и бизнес сгради, които посещаваме, и естетиката на градската ни среда.

През последните 12 години Цветан Петров успешно съчетава управлението на създадената от баща му компания и проектирането на редица обекти на фирмата. Арх. Петров завършва УАСГ през 2007 г., след което специализира дизайн на обществени сгради в Ecole d'Architecture de Bretagne, Рен, Франция.

Разговаряме с него за работата му, за нуждата от развитие на комуникацията при работа по обществено значими проекти и за промените, които технологиите в строителството носят със себе си.


Какво ви накара да се насочите към професията архитект и смятате ли, че сте намерили своето призвание в нея?

Всъщност никога не съм имал избор пред себе си. Още от малък живея с архитектурата, тъй като баща ми е архитект. В детството ми той работеше основно от вкъщи и аз обичах да стоя в кабинета му, да разглеждам проекти и да опитвам да разбера кое какво е. В моята представа никога не е имало възможност да правя каквото и да е друго. От съвсем малък искам да правя това.

Вие сте част от една от най-утвърдените архитектурни фирми в страната, какво представлява работата ви? Какъв е балансът между изкуство и бизнес дела?

В професията ни изкуство и бизнес са много преплетени. Първопричината да бъдем избирани за работа по дадени проекти е изкуството, но в същото време бизнесът и начинът, по който го правим, също са огромен фактор в това. Благодарение на хората в компанията, които са изключително креативни, ние успяваме добре да вплетем двете неща и да получим много добър баланс, който ни отличава от останалите.

Работният ми ден се дели на две основни части - срещи с клиентите и работа с колегите в офиса. Ние се събираме и обсъждаме всеки един проект в много големи детайли. Така че времето ми е разделено поравно между бизнес срещите с клиенти и вътрешните творчески срещи с колеги.

В портфолиото ви личат обществени и жилищни сгради, спортни съоръжения и логистични центрове, кои проекти са най-голямо предизвикателство?

Няма проект, който да сме взели и да не е предизвикателство за нас. Не работим просто заради самата работа. Не делим задачите на предизвикателни и непредизвикателни, а търсим нещо във всеки проект - било то архитектурата, услугата, която дадената сграда трябва да предложи на ползвателите, инфраструктурата, вписването в градската среда. Навсякъде има нещо, което прави проекта интересен за нас. Дори се шегуваме с колегите, че ако беше лесно нямаше да е при нас.

В последно време наблюдаваме как освен от политика и футбол хората у нас започнаха да разбират и от строителство и архитектура. Ключови обществени проекти станаха център на публичното внимание и почти всеки е готов да изкаже мнение за тях. Смятате ли, че  това вглеждане в работата на строители и архитекти е положителна тенденция?

Заинтересоваността на хората и изказването на тяхното мнение е важно - то е някакъв вид коректив. Ние слушаме много това, което идва като обратна връзка от хората, които не са експерти в строителството. Ако някой казва, че нещо не му допада, търсим причината за това, без да се поддаваме на хейта. Ако нещо те смущава, това означава, че има проблем. Нашата работа, като професионалисти, е да открием този проблем и да го отстраним, за да не допускаме това да се появи в собствените ни проекти.

Много е положителна обратната връзка на хората по отношение на изпълнението на проектите. Този коректив, който идва от масата, е важен. Когато обаче започва да се изказва субективното мнение за това дали нещо ни харесва или не, тогава ние, като професионалисти, трябва да засилим този диалог и да насочим обществото в правилната посока.

Участвахме в обществено обсъждане във Виена. На него присъстваха 40 души, всеки от които е изключително заинтересован от случващото се в квартала му. Презентирахме проекта и обяснихме какво ще направим, какви са етапите. Хората разбраха, благодариха и си тръгнаха, като не получихме нито една жалба. Когато правим обществено обсъждане в България, на него пристигат трима души и в крайна сметка получаваме 14 жалби. Никой не е заинтересован какво всъщност правим, каква е обосновката на елементите от проекта. В повечето случаи подаването на жалби се превръща в национален спорт и често те нямат връзка с проектите.

Дебатът е важен, но той трябва да се води градивно. Защото мнения от рода на: "Aз не искам тук нищо да се прави", противоречат на конституционното право на собственост. Според мен презентациите и обществените обсъждания трябва да бъдат насочени към това какво инвеститорът на дадената сграда би направил за околното пространство.

Завършил сте архитектура тук, в София, но имате специализация във Франция. Каква е разликата в отношението към архитектурата у нас и навън?

Разлика има. В България ние приемаме архитектурата като средство за решаване на конкретни проблеми - независимо дали битови или професионални. Ние правим прагматични и практични сгради, които служат за целите, за които са създадени. Във Франция има разбирането, че една сграда не само трябва да свърши работата, за която е построена, но и да участва в средата, да има много висока художествена стойност, енергийна ефективност и естетика. Те експериментират постоянно с цветове, материали и форми. За тях целта на архитектурата не е просто да построим едно блокче, където да настаним 40 семейства, а да построим най-хубавото блокче наоколо и да настаним в него семейства, които да живеят прекрасно и да са горди от факта, че живеят там.

До голяма степен разликата се дължи на социалния статус. У нас нещата се променят през последните десетилетия. Вече почти всички инвеститори строят детски площадки и паркови пространства. Сградите се строят с по-скъпи и качествени материали, за да може да изпъкнеш пред останалите. Но за жалост тази тенденция се отнася до голяма степен само за най-големите четири града в страната.

Затвореният комплекс GORA (Green Office Residential Area) е добър пример за това. Това е много емоционален проект за нас и за клиента. Там строим малко, голяма част от терена е за парк и детски площадки, паркирането е изцяло подземно, като за всеки апартамент са осигурени по две паркоместа. Сградите са облечени с камък и дърво, работим с много естествени материали. Като цяло проектът е олицетворение на това, което искаме да правим.

Често говорим, че липсата на връзка между теория и практика е основният проблем в образованието ни. Как програмата "Бърз старт за архитекти" помага на младите ви колеги да придобият умения, които да ги утвърдят в професията?

Тази програма е нашата гордост и работим по нея с много любов. Това е втората година от началото ѝ и опитваме да я проведем по много полезен за младите ни колеги начин. Даваме им възможност да придобият усещане за реалния бизнес - работят по реални проекти и задачи. Искаме да усетят, че проектирането не са просто линии, а има и форма, която получаваме накрая. Запознаваме ги с всички участници в строителния процес и ги учим да комуникират с тях на техния професионален език. Именно комуникацията с изпълнителите на един проект е ключова за неговата качествена реализация.

Искаме да въведем студентите много бързо в професията и това е причината всеки един от стажантите ни да има личен ментор - опитен човек от екипа ни. През първата част от програмата младежите се обучават активно, без да работят по конкретни проекти. Във втората част те влизат в реалните проекти заедно със своите ментори.

Интересното на този стаж е, че е платен. Ние даваме възможност на младите хора да получат нещо за участието си в програмата и опитваме да осмислим оставането им в София през лятото. В края на програмата избираме най-добре представилите се и им предлагаме трудов договор. Това е модел, който трябва да се възприеме от повече фирми. Стажантската програма е нашият принос към обществото.

Как технологичните революции през последните десетилетия помагат за по-ефективното проектиране и как технологията влияе на креативността и естетиката на архитекта?

Безспорно технологиите подпомагат естетиката. В момента практически няма ограничения за това, което искаме да направим. Способни сме да направим нещата, които са правени преди, но можем и да правим изцяло нови неща с технологиите, с които разполагаме. В наши дни пирамидите в Египет могат да бъдат създадени съвсем лесно. Благодарение на технологията, това не е сред чудесата на света - пирамидите са били такива, защото са създадени тогава, когато това е било трудно.

В момента професията ни претърпява нова технологична революция. Първо заменихме ръчното чертане с това на компютър. След това заменихме линеарното чертане с такова с реални обеми и форми. Третата революция ще даде възможност за директно "производство на сграда" чрез триизмерно принтиране на отделните елементи от нея. Това ще премахне човешката намеса от целия процес между проекта и създаването на сградата.

Всеки от нас има в джоба си смартфон, с който може да презентира проекти и да ги изпраща до клиенти, служители и партньори на момента. Как навлизането на такива решения се отразява на ежедневната ви работа?

Навлизането на смартфоните и таблетите ни помага много, като ни дава възможност да презентираме във всякаква среда, дава ни голяма гъвкавост и дори можем да нанасяме корекции върху конкретни обекти и файлове, с които работим. Но технологиите ни дават едно дори по-голямо преимущество - възможността да имаме достъп до информацията си, докато сме на обекта. Благодарение на смартфоните си работим с винаги актуална информация. Чрез технологии като добавена реалност можем да виждаме какви инсталации трябва да бъдат прокарани в дадено помещение и да правим моментно сравнение на изпълненото до момента и това, което трябва да се случи по проект.

Помощта на таблетите и телефоните е огромна и ще става все по-голяма. Надяваме се благодарение на това да заместим хартията изцяло.

Колко важни за вас са възможностите за бързо и лесно съхранение и споделяне на информация?

Бързата комуникация вероятно е най-ценното, с което разполагаме в наши дни. Вече не изпадаме в ситуации, когато дадена информация трябва да се изпрати и я очакваме на следващия ден. Сега очакваме да получаваме всичко в рамките на минути и това се превръща в зависимост. Информационните технологии са нещото, което ни позволява да оптимизираме работата на ограничения си ресурс от хора и да извлечем максимална продуктивност от тях.

Снимки: Мира Дерменджиева

Oще: galacy s10+ performance edition  архитектура  арх. цветан петров  градска архитектура  иво петров - архитекти  самсунг  строителство  цветан петров 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.