Тъжната история на най-големия пропагандист на Северна Корея | webcafe.bg
Webcafe

Тъжната история на най-големия пропагандист на Северна Корея

Webcafe The Atlantic
18.09.2018, 14:05 (обновена 20.09.2018, 08:58)
северна корея

Снимка: © Getty Images

О Юнг Дже ще остане в историята на двете Кореи

Годината е 1967-а. Младият капитан от южнокорейската армия О Хюнг Дже получава призовка от армейското контраразузнаване. Неговата специалност не е шпионажът, а приложната математика, която преподава в Корейската военна академия. И младият капитан няма ни най-малка идея защо е повикан в контраразузнаването.

В Сеул го очаква агент на корейските служби, който държи в ръцете си старата молба за военна академия на О Хунг-Джа от 1955 г., а по лицето му пробягва мрачно изражение.

"Да не си пропуснал нещо", пита мрачно агентът, подавайки му документите и допълва: "В секцията "семейни връзки..." Капитанът е забравил да включи един от братята си - О Юнг Дже, който е изчезнал преди 17 години по време на Корейската война.

Стомахът на Хюнг-дже се свива. В хода на мащабна контраразузнавателна операция южнокорейските военни са разбрали, че въпросният брат е сътрудничил на нахлуващата севернокорейска армия през юли 1950 г. - тайна, която семейството пази оттогава.

В южнокорейската армия на онези, които имат лични връзки със Северна Корея, е било забранено да служат. Поради тази причина, обяснява впоследствие Хюнг-дже, той е пропуснал да спомене брат си в молбата си за прием в армията.

Но това не е всичко, което военните знаят: "О Юнг Дже, когото семейството от дълго време приемало за мъртъв, всъщност бил жив и вероятно се обучава като севернокорейски шпионин", казва офицерът на Хюнг Дже.

"Моментално излязох от стаята и отвън започнах да плача. Офицерът ми каза да си изкарам всичко", разказва Хюнг Дже. В крайна сметка разкритието за семейните му връзки довежда до уволнението му от армията.

През следващите десетилетия Южна Корея се трансформира от една бедна и опустошена от войната страна, в богата, демократична държава.

Междувременно братята от фамилията О развиват кариери в академичните среди и създават семейства. През това време обаче бездната между Северна и Южна Корея става все по-голяма и двете държави стават все по-различни, което прави надеждите за обединение нищожни, въпреки че подобни истории за разделени роднини далеч не са рядкост.

На 4 септември 1990 г., около 16 години след уволнението на О Хюнг Дже от армията, денят започнал като всеки друг. Той си взел вестник от кварталната будка, в който имало литературен обмен между Северна и Южна Корея. Едно от имената на поетите, цитирани там, обаче му направило сериозно впечатление - О Юнг Дже. Статията разказва за неговото емоционално изпълнение на една стара корейска балада, която братята О пеели като малки.

О Хюнг Дже намерил своя отдавна изгубен брат. От статията той научил също така, че брат му е станал един от най-почитаните идеолози в Северна Корея, автор на дълги есета за социализма и агиографии на върховните лидери на страната.

За братята О, животът на Юнг Дже е серия от мистерии, най-малката от които е как един тийнейджър без политически пристрастия изведнъж се оказва сред най-изявените гласове на пропагандата, извършвана от вражеска за тях държава. Нещо повече - те дори нямат идея дали това все още е братът, когото те са познавали.

Не съществува много информация за живота на О Юнг Дже в Северна Корея, особено в годините преди неговото повторно появяване.

Но от неговите автобиографични писания, поезията му и свидетелства от онези, които са го познавали, разказват една история за сложността на националната идентичност и за начините, по които семейни връзки могат да се противопоставят на идеологическите раздели.

Самият О Юнг Дже е роден през 1935 г. в малко фермерско селце в югозападния край на Корейския полуостров. Той е второто най-голямо от общо седем деца в семейството. Семейството му го описва като труден характер, който няма проблем с това да влиза в конфронтации. Същевременно с това въпреки че баща им е директор на местното училище, Юнг Дже не проявявал особено влечение към ученето и книгите.

Само седмици след началото на Корейската война, армията на Северна Корея влиза в селото им. Първото, което войниците направили, било да задействат пропаганда чрез музика - те обучавали местните на военните си песни, правели конкурси за най-добър певец и най-добра пиеса с идеологически елемент - бедните селяни земеделци са експлоатирани от богаташ.

Това е и първата стъпка на севернокорейската армия за привличане на младежи като Юнг Дже. След това започнали да мобилизират момчета от различните училища и гимназии, включително и тази, в която братята О учели. В крайна сметка около 100 хил. младежи насила или доброволно били вписани в редиците на севернокорейската армия.

Жените били използвани като медицински сестри или като оръжия на пропагандата, докато мъжете се биели или изпълнявали логистични задачи, възложени им от военните. По всичко личало, че Северна Корея ще удържи победа - поне това било втълпявано на местните селяни.

Едно от всички тези набрани от армията момчета бил Юнг Дже, тогава 15-годишен.

Майка му се опитала да го спре, изминавайки над 30 километра пеш с малката си дъщеричка на гръб, но той я отпратил като казва, че го засрамва пред останалите новобранци. Това е и последният път, в който двамата се виждат. Десетилетия по-късно Юнг Дже ще каже, че никога не е забравил този образ на майка си, отиваща си на фона на залеза.

Според братята му той станал доброволец не толкова заради някакви идеологически принципи, колкото от желание да избяга от нещастния живот, който водел. В интервю от 1990 г. той самият потвърждава, че към онзи момент не е имал политически убеждения.

Войната обаче отключила у него артистични наклонности. Той участва в едни от най-кървавите битки от войната още преди да навърши 18 години. По-късно то се връща към този момент като към края на момчешките си години. За битките той пише поетични мемоари, в които разказва как след първата си битка, когато се погледнал отражението си, видял странен и чужд младеж, който го гледа оттам.

Когато севернокорейската армия вече се изтегля от южните части на полуострова, той започва да пише и първите си стихове.

По собствените му думи това бил единственият начин да освободи себе си от натрупаните емоции и постоянното му желание да изплаче мъката си. Така през 1953 г., още като войник, той публикува първото си стихотворение - "Минният вал става все по-дълбок" - пламенна тирада срещу американския империализъм, която използва образа на дупките, оставяни от мините, като метафора за предстоящата смърт на врага.

След уволнението си от армията през 1957 г. Юнг Дже се заселва в Пхенян, където работи като отоплителен техник и продължава да публикува стихове - от антиамерикански полемики до възхвала на комунизма.

Неговите творби, отпечатани в литературни издания, в крайна сметка стигнали до хора от ръководството на комунистическата партия, които решават да му отпуснат стипендия за университетско образование, където да се учи на литература и на поезия.

Към 1965 г. О Юнг Дже е държавен пропаганден поет, работещ за партията. По това време ръководството в Северна Корея разчита изключително много на писателите за пропагандните си цели.

Поезията заема ключова роля в изграждането на комунистическата нация, предавайки партийните послания до народа чрез кратки, разбираеми и емоционални стихотворения.

И тъй като идеята на ръководството в Северна Корея била да се съсредоточи вниманието върху ежедневието на обикновените хора, често поетите били изпращани на полето, в мините и фабриките, за да могат да се запознаят отблизо с бита на съгражданите си.

Всяка седмица имало събрание на поети, на което хора от партията и отдела по пропаганда връчвали теми за писане. Следва редакция на творбите от цензори, а след това се изпращат за финална оценка от самия Ким Чен Ир, който на базата на това дали са достатъчно добри в идеологически план, ги отсява. Ако един поет започне да трупа много одобрени и публикувани творби, тогава и животът му започва да се подобрява - той става ценен за партията.

Според познати на Юнг Дже от този му период, той бил доста добър в технически отношение поет, който бързо успял да се покатери по стълбицата и да се утвърди заради подходящото си поведение и умението си да доставя именно това, от което партията има нужда. За човек, докаран на север през войната, без каквито и да е връзки във властта, единствения възможен път за поведение е послушанието.

Допълнително към това той има и талант за писане и политическата му пропаганда има своя битов чар, което го прави още по-ценен. И така той започва да се издига.

През 1989 г. е награден с престижната награда за литература "Ким Ир Сен". През 1995 г. е определен за "Герой на труда" - най-високото цивилно звание в държавата, а държавният лидер Ким Чен Ир го определил като "човек, който вървя по пътя на революцията редом с нас".

След като през 1990 г. Хюнг Дже вижда статията за брат си в южнокорейския вестник, той започва да търси начин как да се свърже с него. С помощта на репортера, написал материала, той намира адрес и започва кореспонденция.

Майка им е радостна дори само от новината, че изгубеното й дете е живо. Самият Юнг Дже също е щастлив. Той казва, че продължава да мисли за майка си почти всеки ден. Тя, на свой ред, му пише, че обещава да остане жива, поне докато се видят за един последен път и му казва да стане още по-велик поет, чиито стихотворения да се помнят още години напред.

До среща обаче така и не се стига. Майка им умира през 1995 г. Чак през 2000 г. двете правителства успяват да се договорят да допуснат среща между разделените семейства от двете страни на границата. И на мястото на срещата Юнг Дже е първият, който влиза от севернокорейска страна. Там той вижда двама от братята си и по-малката си сестра.

И все пак еуфорията от срещата бързо отминава, заменена от несигурност. Юнг им отказва да изпеят песен от детството им (в нея имало християнски мотиви, а религията е забранена в Северна Корея). Не се повдигат и теми, които по някакъв начин са близки до политиката, тъй като и това може да създаде проблеми, а междувременно той похвалил на няколко пъти севернокорейския лидер, с което още повече очертал дупката между себе си и роднините си, оставена от това, че те просто нямат какво да си кажат.

Истински емоционалният момент в срещата дошъл обаче от спомена за майка им. Братята на Юнг му донесли негови стри вещи, запазени от майка им. Те също така били направили и импровизиран малък мемориал от неин портрет и вещи в хотелската стая на Юнг, където той да може да изкаже почитта си към нея.

Драматичната семейна сага превръща О Юнг Дже в един от символите на помирение в Южна Корея. Вестниците разказват неговата история и цитират молбите му за мирен диалог и обмен, препечатват някои от по-късните му стихове, призоваващи за обединение и като цяло го превръщат в икона на мирния процес между Юга и Севера.

Южнокорейски поети го посрещат като глас на мира и го канят на симпозиуми за "обединяване на литературата на Корея".

По време на сбогуването Хюнг Дже казал на брат си, че пак ще се видят. Севернокорейският поет обаче сякаш знаел, че това няма как да се случи и заплакал на раздяла. През 2011 г. роднините му научили, че е починал от рак на гърлото.

За тях той завинаги ще остане мистерия - между човека, когото помнят, и големия пропагандист на северните им врагове.

Между поезията във възхвала на диктатори и тази, посветена на майка им... Един човек, който може със стиховете си да навее тъга и да остави впечатлението, че самотата го е съпътствала през цялото това време.

Въпреки все по-близките (поне към момента) отношения между двете Кореи, все по-малко хора остават, които да пазят сантимента на роднините и близките от другата страна на границата. И все по-малко хора мислят вече за обединение. А на този фон образът на О Юнг Дже остава еднакво далечен и за двете страни.

Oще: братя  братя о  война  корея  о хюнг дже  о юнг дже  поезия  поет  пропаганда  пропагандист  северна корея  южна корея 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.