Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Розмари - скритата дъщеря на Кенеди

Розмари (вдясно) страдала от умствени увреждания и често сменяла настроенията си Снимка: Getty Images
Розмари (вдясно) страдала от умствени увреждания и често сменяла настроенията си

Трагичният живот на Розмари Кенеди - умствено изостаналият член на клана Кенеди, е документиран в много истории за този известен род. Често обаче Розмари остава на заден план. Тя е вторичен персонаж, който е държан далеч от хорските очи.

Тя е третото дете на Джоузеф и Роуз Кенеди и заема централно място в книгата "Розмари: Скритата дъщеря на Кенеди" на Кейт Клифърд Ларсън, която излезе в началото на септември. Авторката прави хроника на живота на момичето и описва как близките й са реагирали на заболяването й и как то им е повлияло.

Драмата в рода Кенеди започва през 1941 г. По това време Розмари е на 23 години. Младата жена страдала от умствени увреждания и често сменяла настроенията си. По тази причина баща й Джоузеф П. Кенеди (баща на американския президент Джон Кенеди) наредил да й бъде извършена лоботомия. Опасявал се, че състоянието на дъщеря му ще навреди на политическата кариера на синовете му.

Хирургическата намеса обаче имала усложнения, в следствие на които състоянието на Розмари се влошило драстично и тя останала в психиатрична клиника до края на живота си през 2005 г. Близките й дори не знаели къде е, тъй като баща й успял да скрие истината от всички.

Смята се, че Розмари е получила необратими увреждания още по време на раждането си на 13 септември 1918 г. заради медицинска небрежност. Когато Роуз Кенеди започнала да ражда, нямало лекар на разположение. Въпреки че медицинската сестра била добре обучена, опитала да спре раждането и да изчака пристигането на доктора. Накарала Роуз да държи краката си затворени и така главата на бебето останала в родилния канал в продължение на два часа. Това довело до опасна загуба на кислород.

Когато е едва на 11 г. родителите й Джоузеф и Роуз Кенеди пращат Розмари в първия от поредицата интернати за деца с увреждания. 8 години по-късно семейството се мести в Лондон, където Джоузеф Кенеди е назначен за посланик. Дъщеря му вече е красива млада жена, която има навика да се измъква вечер и да посещава нощните заведения, въпреки че получава пристъпи на агресия.

От страх да не съсипе кариерата на обещаващите политици Робърт и Джон Кенеди, бащата Джоузеф тайно от всички нарежда да бъде извършена лоботомия на Розмари.

През ноември 1941 г., в Университетска болница "Джордж Вашингтон", в пълно съзнание Розмари спазва инструкциите на лекаря да рецитира песни и разкази, докато той й пробива две дупки в главата и реже нервни окончания в мозъка й.

След операцията младата жена губи способностите си да говори, да чете и пише и е скрита в медицински център. Собственото й семейство не знае къде е в продължение на 20 години, като дори мислят, че е загинала. Баща й спира да я посещава през 1948 г., въпреки че е здрав и енергичен до 1961 г., когато получава инсулт.

След това Джоузеф Кенеди разкрива на съпругата си какво е направил и тя намира Розмари в центъра в Уисконсин. До края на живота си Роуз Кенеди крие истината за лоботомията на Розмари и твърди, че дъщеря й е загубила разсъдъка си след инцидент.

Писателката Кейт Клифърд Ларсън е първият човек, който получава достъп до писмата на Розмари Кенеди. Те са пълни с правописни грешки и зле структурирани изречения. "Ще направя всичко, за да си щастлив", пише момичето на баща си.

По-големият й брат Джоузеф-младши показва малко съчувствие към хората с увреждания. След като завършва Харвард заминава на пътуване до Германия през 1934 г. В писмо до баща си той изразява одобрение към политиката относно стерилитета, която Хитлер лансира, и отбелязва, че така ще бъдат премахнати отвратителните черти на хората.

Героят в цялата история е Юнис Кенеди Шрайвър, по-известна като един от основателните на параолимпийските игри. Ужасена от това, което е сторено на сестра й, тя става ревностен защитник на правата на хората с увреждания. След като Джон Кенеди става президент на САЩ, тя успешно лобира са създаването на Националния институт по детско здраве и човешко развитие. По-късно тя поема отговорност за грижите за Розмари.

Най-младият член на клана - Тед, е едва на 9 г., когато Розмари изчезва от семейния живот. По-късно става сенатор и неведнъж казва, че сестра му е неговото вдъхновение.

През 1994 г. на 104-годишна възраст, Роуз Кенеди умира. Десетилетие по-късно и Розмари си отива на 86 г. В последния й път я изпращат 4-ма от нейните братя и сестри. Тя е първото дете в рода Кенеди, което умира от естествена смърт.

Правейки Розмари централен персонаж в книгата си, Кейт Клифърд Ларсън фокусира вниманието на читателя върху психичното здраве и закъснелите усилия на едно семейство да се реваншира за всичко, което е причинило на едно невинно момиче.

 

Най-четените