Бруно Куле, богатството на киното и силата на детския глас | webcafe.bg
Webcafe

Бруно Куле, богатството на киното и силата на детския глас

дилян ценов, webcafe, chronicleДилян Ценов
16.10.2017, 09:39 (обновена 16.10.2017, 20:18)
Бруно Куле

Снимка: © Getty Images

Разговор за филмовата музика и силата на детския глас

Не можеш да шикалкавиш и издребняваш, когато се занимаваш с изкуство. То не търпи дребнавостите, невежеството, суетата, тщеславието. Желанието на Аза да излезе на преден план може и да срещне краткотрайното одобрение на публиката, но в дългосрочен план не би могло да оцелее. На теория всеки творец ще потвърди това твърдение. На практика ще ги познаете по работата им.

Става въпрос за онези хора, чието творчество, било то песен, книга, картина скулптура, филм, каквото и да е, не просто ни кара да настръхнем, а дава начало на нещо ново в живота ни. Предизвиква промяна, раздвижване на пластовете вътре, които иначе грижливо подреждаме под претекст, че знаем кое е най-добро за нас.

Бруно Куле е творец, който не работи за себе си. Работи в услуга на филмите. В основата е не самоизтъкването, а колаборацията между отделните звена, които сами по себе си не биха могли да създадат лентата. Може би затова музиката му прониква дълбоко в зрителя. Филмовата музика, която роденият във Франция композитор създава, не е съставена просто от ноти, които да запълнят партитурата на тишината. Тя разказва нова история, развива досегашната, допълва я и я завършва. Тя е в услуга на цялостното преживяване, което търси зрителят. Ще я познаете лесно - тя има собствено звучене, стил - лакмусът за добрия творец. При Бруно двата елемента са операта и детският глас.

В момента композиторът е в България като член на журито на фестивала за кино и литература "Синелибри". "Хористите", "Коралайн и тайната на огледалото", "Дневникът на една камериерка", "Пурпурните реки", "Океани", "Микрокосмос", "Сбогом, кралице моя" са малка част от филмите в биографията му. В нея има също номинация за "Оскар", три награди "Сезар" и още три номинации. Не това е важно обаче, а онова, което всеки един ще чуе в музиката му и ще прочете в думите му. То е различно за всеки. Това е най-хубавото.

Работили сте по толкова много филми, имате близо 100 заглавия в биографията си. Кой от всичките остави най-голям отпечатък във вас?

Може би "Микрокосмос", филмът за насекомите, с който наистина кариерата ми тръгна напред. Този филм отговори на всичките ми очаквания към киното, създаде един фантастичен свят извън реализма. Това намерих и в друг филм, "Коралайн и тайната на огледалото". Той се доближава до фантастичния свят и музиката в него е изключително важен персонаж.

Самотно занимание ли е създаването на музика?

Самото създаване наистина е самотно занимание. Работим вкъщи, сами, оркестрацията също правим сами. Но за един музикант интересното в киното е, че започва една колаборация с режисьора, с монтажиста, сценариста и всички останали. Това е едновременно удоволствие и трудност. Целта е да дръпнем музиката, която правим сами,  и тя да стане достояние на много хора.

Какво може да ни даде музиката, което останалите изкуства не могат?

Много е субективно. С филмовата музика трябва да се внимава, защото тя може да манипулира образите, да създаде погрешни впечатления, да породи притеснение, когато всъщност картината изобщо не го изисква. Но в същото време може и да открие тайни за и във филма. Да събуди неща, които не са развиват нито в диалога, нито в разказа. Да носи емоции, чувства.

В кой момент разбрахте, че искате да се посветите изцяло на музиката?

Музиката винаги е присъствала в живота ми, още от детството. Имах чудесно ухо и много бързо започнах да пиша. Но музиката беше за мен нещо много чисто. Никога не си представях, че моята музика ще бъде филмова. В началото това не представляваше интерес за мен. По време на музикалното ми образование, бях около 17-годишен, направих стаж в Париж и един известен режисьор, който знаеше, че композирам музика, ме помоли да напиша музика за филма му.

Кой беше този режисьор?

Франсоа Райхенбах. Голям документален режисьор. Работил е с Орсън Уелс. В Париж имаме страшен късмет, че можем да гледаме всякакви филми, от всякакви страни и епохи. И така за мен филмите станахa най-интересното нещо. Така открих, че киното може да бъде изкуство, а не само средство за развлечение. Като дете не харесвах киното. Родителите ми ме водиха да гледам детски филми и не бях впечатлен.

Как се чувствахте тогава - когато бяхте млад, сред всички доказали се творци, с които ви се удавало възможност да работите?

Имах голям късмет. Срещите направляваха живота ми напълно. Един филм го забелязвах заради музиката, но не бях способен да отида при режисьора и да му кажа: "Искам да работя с вас". В другата посока работеха нещата. Дори днес се срещам с режисьори, чиято работа много харесвам и въпреки това не съм способен да им предложа аз да работя с тях.

В музиката ви често присъства детският глас. Коя е неговата най-голяма сила?

За мен светът на детето не е онзи малък и красив свят. Това е възрастта на първите ужаси и би могло да създаде, според преживяните тревоги, един фантастичен свят. Композирал съм музика за трилъри, които са ужасяващи, и искам да пресъздам тези страхове чрез музиката. И си дадох сметка, че ужасите, които би могло да изживее едно дете в собствения си свят са много по-големи от това, което един оркестър би могъл да пресъздаде. Тези ужаси са изначални за всяко детство. Използвам музикални кутии, играчки, гласове на деца. Това е глух страх, който пълзи под кожата, а не нещо, което можем да видим.

Една от най-популярните ви песни се казва "Погледни над пътя си" (от фр. Vois sur ton chemin). Вие самият, поглеждайки назад, какво виждате по пътя си?

Толкова много съм работил и все още работя, че съм свикнал да гледам към бъдещето. Само по време на фестивал и мастъркласове, именно защото съм задължен да го спомена, се обръщам назад, за да си дам сметка. Понякога, когато видя кадър от филм или чуя парче, съм заливан от спомени за пътя, който съм изминал. Филмът е направен от малки парченца, от кратки кадри живот, и когато огърлицата се наниже, тези малки елементи създават много спомени. Точно по време на фестивали, когато чуем старо парче от филм, изведнъж в мен изникват стари емоции и си представям как съм композирал и какво съм преживявал през това време. Но ако трябва да говоря за пътя си, най-интересното за мен беше разнообразието и богатството на киното. Анимационни филми, трилъри, документален филм за природата - цялата тази отвореност към света ме обогатява и ако бях останал само композитор, затворен в стаята си, нямаше да получа тази отворена врата към света.

Какъв съвет давате на младите, които искат да се посветят на тази професия?

Три години вече съм преподавател в консерваторията в Париж. Преподавам композиране на филмова музика. Във Франция особено, има много ясно разграничение между хората, които се занимават с музика и тези, които се занимават с кино. Много млади композитори със страхотни технически умения нямат познания върху историята на киното. Карам ги да гледат всичко, което може да им предостави това изкуство. Големите американски филми, Джон Форд, Бергман, Фелини, руското кино, японското кино. Да получат едно по-пълно познание за света на киното. Уча ги, че е също така школа, която учи на скромност. Не сме там за да градим собствена кариера или слава. Трябва да работим в услуга на филма. И понякога трябва да се работи със сценариста, за да получим по-честно отношение към киното. Съветвам учениците да контактуват помежду си. Днес имаме възможност да правим това чрез Интернет. Общуването - това е най важното.

Каква музика слушате, когато не работите?

Всякаква. Съвременна класическа музика, обожавам джаз, рок. Работил съм с Ник Кейв, Робърт Уаят. Всякаква добра музика ме вълнува и обогатява. Защото филмовата музика не е жанр сам по себе си. Трябва добре да забъркаме всички жанрове, за да можем най-добре да представим един филм.

Oще: бруно куле  кино  композитор  филмова музика  франция 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани