Той иска да е балерина и ще постигне мечтата си на всяка цена | webcafe.bg
Webcafe

Той иска да е балерина и ще постигне мечтата си на всяка цена

webcafeLifecafe, по New York Times
10.06.2018, 09:39 (обновена 11.06.2018, 17:38)
чейс джонси, мъж балерина, балет

Снимка: © Getty Images

Джонси вече е част от Английския национален балет

Постановката на Английския национален балет "Спящата красавица" наистина е бляскаво зрелище. Придворните дами на сцената са с дълги рокли и шапки с воали и се движат в синхронен менует на сцената на театъра "Колизеум" в Лондон.

Те потропват по пода, докато кръжат елегантно около принца.

На пръв поглед няма нищо особено необичайно. Но всъщност една от тези придворни дами е мъж - Чейс Джонси.

За първи път в историята на съвременния балет мъж танцьор участва в спектакъл на женски ансамбъл на международна балетна трупа.

Това бележи важен момент в историята на балетното изкуство, което често въплъщава определен идеал за женственост. Както казва големият хореограф Джордж Баланчин - "Балетът е жена".

Но в свят със засилено усещане за флуидност на половете и с транссексуални хора, все по-приети в професии като актьорство и моделство, балетът прави своя собствена смела стъпка напред.

Джонси иска да го възприемат като балерина.

Той е американец и се идентифицира като човек с флуидна сексуалност, но когато говори за себе си, използвам мъжки род. Но може и иска да играе женски роли.

Директорът на Английския национален балет Тамара Рохо предлага на Джонси краткосрочен договор през март, но се опасява, че решението й може да се възприеме като рекламен трик. Но според нея това отразява света, в който живеем.

В трупата има артисти от различни раси и култури и приемането на Джонси е просто още една крачка напред.

И все пак строгите физически норми все още имат значение в балета.

Нещата не стоят съвсем както в театъра, който е възприел отдавна смяна на полове с изцяло женски изпълнители на Шекспир или Гленда Джаксън, играеща Крал Лир. Те може и да изискват известно затваряне на очите от страна на аудиторията за физическите несъответствия, но това не е фундаментална промяна във външния вид или уменията на актьора.

В балета обаче тялото е всичко. Балерините трябва да отговарят, поне в големите трупи, на специфични естетически норми, които включват стройност и идеи за хармоничност на пропорциите, макар че в съвременния и модерния танц се приема много по-широка гама от телосложения.

За мащабните класически балети от XIX-ти век като "Лебедово езеро" и "Спящата красавица", които съставят гръбнака на традиционния балетен репертоар, танцьорите в женския ансамбъл, известни като кордебалет, трябва да не се отличават особено помежду си физически, тъй като въплъщават колективни групи от лебеди, силфиди или вилиси.

32-годишният Джонси танцува в кордебалета и като танцьор трябва да се слива с групата, а не да изпъква от нея.

Има и важни технически отличия между жените и мъжете в балета. Мъжете имат по-големи и атлетични подскоци и завъртания, те вдигат и носят жените. Жените танцьори са на палци - така нареченият "пуан", изпълняван в затвърдени балетни обувки - умение, което започват да усвояват като тийнейджърки и което изисква различна сила и обучение от това на мъжете.

Джонси, който си е правил операция на лицето, за да феминизира чертите си, вече има някои от тези умения, преди да се присъедини към Английския национален балет. В интервю няколко дни преди премиерата на "Спящата красавица" той казва, че е започнал да танцува на палци тайно като тийнейджър, след като се е захванал с балет на 14 години.

 

Red has become my favorite color. Photo by Elliott Franks

A post shared by Chase Johnsey (@chasejohnsey) on Jun 9, 2018 at 2:13am PDT

 

Три години по-късно той се е присъединил към Les Ballets Trockadero de Monte Carlo, изцяло мъжка комедийна трупа в Ню Йорк, чиито танцьори играят и мъжки, и женски роли.

"Трокс", както са известни, изпълняват тежки от техническа гледна точка роли на балерини на палци и Джонси неведнъж е хвален за блестящата си игра и деликатност в такива роли.

Миналата година той печели наградата за най-добър мъж танцьор на британските Национални награди за танц основно заради изпълненията си с Trockadero.

Джонси напуска "Трокс" в началото на годината като твърди, че той и други танцьори са били жертви на лошо отношение и тормоз заради прекалено женствен външен вид по време на подготовка и репетиции. Трупата е назначила независим разследващ, който не е доказал истинността на тези обвинения.

Но когато Джонси се присъединява към Английския национален балет, той открива, че изпълнението на роли в женско облекло с комедийна цел е много различно от играта в цялостен женски ансамбъл.

При "Трокс", ако допуснеш грешка, можеш да го обърнеш на шега. Въпреки отличната си техника на палци, той е имал "напълно погрешна представа какво прави балерините красиви и грациозни".

Всъщност това е силата, скрита в мекота и грация, и Джонси трябва да разбере с генетично мъжкото си телосложение как да постигна това.

Джонси не играе на палци в "Спящата красавица", а с така наречените туфли (балетни обувки с мека подметка), с костюми, не толкова разкриващи като тези за танци на палци. Но дори и пътят му до тези роли е бил доста труден.

Откакто е постъпил в Английския национален балет, той е отслабнал с около 10 кг с помощта на диетолог и работи с физически треньор и балетен учител от трупата, за да се преобучи и преоформи тялото си.

Той е нисък и дребен, но все пак е мъж.

Висок е 165 см, но раменете му са по-широки, прасците - по-големи, текстурата на мускулите му е различна. Трябва да канализира тялото си, да разбере как да изгуби мускулна маса без да губи от силата си.

Танцьорите от трупата по думите на Джонси са го посрещнали с отворени обятия. Никога не се чувства като странен чудак, но е наясно, че вероятно ще има и негативна реакция.

Изабел Бруер, танцьор от кордебалета, която е на сцена заедно с Джонси в "Мазурка" в трето действие, казва, че не е имало предразсъдъци или враждебност, когато той е постъпил в трупата. "Мисля, че това е чудесна, позитивна стъпка към пренасянето на балета в XXI век", коментира тя.

А и вероятно директорката Рохо би се радвала на малко позитивен медиен шум.

През януари лондонският Times, позовавайки се на неназовани източници, съобщи, че Английският национален балет е изгубил около една трета от танцьорите си за две години поради вербален тормоз, враждебна работна среда и конфликт на интереси при романтичната връзка на Рохо със солиста Исак Ернандес.

Но въпреки че присъствието на сцена на Джонси с балетната трупа може да се приема като крачка напред за равенството на полове, то може да бъде възприето и като проникване от мъж в и без това силно конкурентна женска област.

 

 

Уенди Уелан, бивш директор на Нюйоркския градски балет, казва, че е със смесени чувства.

Тя не се вълнува каква физиология има, стига художествено и артистично танцьорът да спомага за подчертаването на хореографията.

Ако той е най-доброто момиче за тази задача, чудесно. Но по нейни думи това може да е поредно препятствие за жените в област, в която за тях е по-трудно да успеят, отколкото е за мъжете. Животът като жена в балета означава да няма достъпа до привилегиите, които вървят с патриархалните обичаи.

Изабела Бойлстън, директор на Американския балетен театър, казва, че не вижда проблем, ако са отворени и за обратното и приемат и жени в мъжки роли.

Дженифър Хоманс, автор на "Ангелите на Аполон", уважавана от мнозина история на балета, изтъква, че женските роли са били изпълнявани от мъже в най-ранните фази на балетната история в двора на Луи XIV.

Въпреки че балетът е много специфичен по отношение на половете и е в някои аспекти не особено гъвкава форма на изкуство, в други отношения това не е така. Той отдавна е бил платформа за мъжете, чрез която те да изживяват и изразяват женственост.

Това, което по нейни думи има значение, е не дали мъжете могат да танцуват като жени и жените - като мъже, а дали ефектът от това е интересен от артистична гледна точка.

Дали малката стъпка на Джонси - ненатрапчиво участие с женски кордебалет - в един от най-традиционните балети и една от най-традиционните трупи - е пробив за флуидната полова идентификация в балета?

Вече има признаци, че браншът се отваря за съвременните тенденции. В последните няколко години е имало много повече случаи на хореографи, създаващи еднополови дуети, и прибягващи към по-нетрадиционен кастинг; наскоро хореографът Джъстин Пек в Нюйоркския градски балет избра жена за роля, която първоначално е била мислена за мъж.

"Мисля, че балетът може да бъде перфектна среда за хората с флуидна полова идентификация", коментира Рохо.

"Намираме се в ситуация, в която можем да отворим достъпа до роли за много повече хора. Естествено, определени роли изискват физическа сила за повдигане на партньори, и не са толкова очевиден избор за избор на представители на другия пол. Но потенциалът е налице".

Значи ли това, че Джонси би могъл да бъде лебед, принцеса или вилис? "Не виждам защо не", казва тя.

Oще: английски национален балет  балерина  балет  балети  джонси  лебедово езеро  спящата красавица  чейс джонси 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.02.2018, 21:31

1 Philip Apostolov | 10.06.201812:45

Сладурана!
   

оценка

+0 -0