Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Баща и дъщеря: заедно в образованието, професията и йога

Когато бащата учи наравно с дъщерята Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg
Когато бащата учи наравно с дъщерята

За него животът е „движение и разнообразие" и той се стреми да бъде част от това движение, да не се страхува от промяната, да гледа напред. Красимир Логофетов съчетава професията на одитор с различни видове хоби, например мореплаване. Практикува йога - неразделна част от живота му още от 80-те години на миналия век. Определя себе си като „обгърнат от любовта на семейството си".

Важна част от това семейство е неговата дъщеря Нели. На 26 години която се определя като „щастлив и позитивен човек", обичащ природата и животните.

Онова, което обединява баща и дъщеря, е сходността в професиите, общата отдаденост към йога, природата и обучението им във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

След всички дипломи в живота си (а те никак не са малко) Красимир избира и тази от магистратура „Дигитален маркетинг" във ВУЗФ.

В професионален план той има завидна биография. Основен фокус за него в момента е неговата професия като директор „Вътрешен одит" в телекомуникационна компания. Краси е бил председател на Института на вътрешните одитори в България, заместник-председател на Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами (АСЕРИ) - България, одитор в PricewaterhouseCoopers и експерт и консултант в Банков надзор на Българска народна банка (БНБ).

Нели от своя страна е завършила специалност „Финанси" и през 2016 година завършва магистратура „Бизнес анализ и ERP решения". Към момента тя работи като оперативен счетоводител.

От Webcafe разговаряхме с баща и дъщеря, за да разберем повече за професиите на двамата, за любовта им към йога, и, разбира се, за това с какво им е помогнало в професионален план обучението във ВУЗФ.

Краси, при толкова богата професионална биография, кое определяте като най-значимото постижение в живота си?

Всеки ден е възможност да победиш себе си и да направиш нещо за хората, които те заобикалят. Няма лимит за постиженията в професионален план, както и в личен.

Изпитвам удовлетворение да участвам в нови начинания. Така беше с първата компания, в която започнах работа, с банковия надзор в БНБ, с Института на вътрешните одитори в България, с момента на сливане между Pricewaterhouse и Coopers, със създаването на банка Societe Generale - клон София, и изграждането от нула на дирекция „Вътрешен одит" в телекомуникционната компания.

Нели, за счетоводителската работа има много клишета и стереотипи. Подобно на програмистите, счетоводителите са приемани за необщителни, затворени, логични и заети твърде много с рационалната част от живота. Как бихте оборили онези предразсъдъци към професията?

Според мен стереотипите и клишетата се налагат от хора, които не познават в детайли характера на счетоводната професия, което от своя страна води до омаловажаването и свеждането й единствено до боравене с цифри и сметки. Мнозина я определят като еднотипна, монотонна и дори скучна.

Не мисля, че счетоводителите са необщителни и затворени хора, дори напротив - ежедневно в работата се налага да общуваме с клиенти или наетия от тях персонал, банкови служители, със служители на държавни институции... Все пак това са личностни качества и според мен нямат общо с характера на професията. Работата на счетоводителя е отговорна и важна и всеки бизнес се нуждае от хора с опит и квалификация, които да я извършват.

Какво харесвате най-вече в това, с което се занимавате?

Краси: Срещите със специалисти с различни функции, възможността да предложиш подобрения за постигне на по-добри резултати и свободното общуване на всички нива ми дават усещане за удовлетвореност. Професията вътрешен одитор дава възможност за поглед и разбиране на цялата компания. Такъв поглед може да има само висшето ръководство.

Нели: Обичам работата си, а най-много харесвам екипа, с който работя.

Чувствате ли се успели в личен и професионален план?

Нели: Да, чувствам се успяла.

Краси: Благодаря за така зададения въпрос. Успехът, щастието и удовлетвореността наистина са въпрос на лично усещане. Когато стъпиш на високия връх на планината, когато държиш кормилото на яхта в силно вълнение и вятър, когато си яхнал мотоциклета, когато започваш среща с професионалисти от световен мащаб, или излизаш за презентация пред пълна зала, адреналинът в теб е на изключително високо ниво. От друга страна любовта, уюта и спокойствието на семейния огън не може да бъдат заменени от нищо друго. Благословен е всеки, който може да има и двата вида преживявания и усещания.

Как се прави бизнес в България?

Краси: За бизнеса в момента има много по-добри условия в сравнение с 80-те години на миналия век. Много лесно е да се регистрира компания, която да започне да работи за постигане на целите си. Данъчното законодателство също е доста либерално в сравнение с останалия свят, а дори и с някои европейски страни. Разбира се няма постлан червен килим и всеки, който иска да се утвърди и да постигне развитие, трябва да е готов да жертва време, усилия, нерви, средства. В резултат на всичко това успехът ще се появи неизменно.

Нели: Бизнес в България се започва лесно, поне чисто документално. В повечето случаи, самият бизнес започва да възвръща инвестицията си горе-долу след около 1-2 години, в зависимост от вида дейност. Развитието на технологиите дава много предимства за това.

Като стана думи за технологии: как мислите, накъде ни води светът на технологиите - прогрес или деградация? Нова духовност или по-скоро бездуховност?

Краси: Технологиите се развиват независимо от индивидуалните желания. Прогресът е неизбежен. Духовността придобива нови измерения и се изправя пред нови етични и морални предизвикателства. За да остане на правия път, човек трябва да има вяра и да се стреми към добро. Духът все повече се отделя от материята, но това е част от развитието.

Нели: Технологиите имат голяма роля в развитието на света и бизнеса като цяло. Дали ни водят към прогрес или деградация? Mоето мнение е че ни водят към прогрес. Повечето хора приемат прогреса като нещо плашещо, защото прогрес означава промяна. За мен прогресът е развитие, откриване на нови подходи за решаване на проблеми, а технологиите правят точно това.

Те улесняват работата ни, управлението и контрола на бизнеса и подобряват комуникацията. Не мисля, че ни водят към бездуховност, тъй като бездуховността съществува много преди технологиите да се появят.

Разкажете повече за увлечението си към йога?

Краси: Йога е с мен от ученическите години. Тогава нямаше клубове и други места, където да се практикува. Това е стройна система, която ако бъде следвана неминуемо води до успех във всички други начинания и в целия живот на човека. На мен винаги е помагала в трудни моменти, когато няма с кой да споделиш и да се посъветваш. Медитацията е отворена врата към вселената, където се намират отговори на всички въпроси. Никога не е късно да се започне йога практика, а който някога се е докоснал остава запленен, или има спомен за цял живот. Йога променя човек към по-добро, а с това се променят и хората около него.

В резултат на неразделната ми връзка и постоянна йога практика настъпи момент, в който решихме заедно с моето семейство да основем Йога клуб "Ришикеш", като дадем възможност на повече хора да се докоснат до тази древна наука, датираща хилядолетия преди нашата ера.

Нели: Йога е древно учение, доказало се във времето. Идеята е да се достигне до хармония между духа и материята чрез различните практики за укрепване на тялото, уравновесяване на ума и балансиране на емоциите. За мен йога е глътка свеж въздух в днешното забързано ежедневие.

И двамата сте бивши „студенти" на ВУЗФ. Защо избрахте именно този университет?

Краси: Предложеният план за обучение съвпадна с интензивния начин на живот, който водя. Програмата е с гъвкава дистанционна форма на присъствие, модерни преподаватели, които имат собствен бизнес и предлагат практически отговори на поставените въпроси веднага. Това бяха решаващи фактори за решението ми.

Нели: За ВУЗФ научих от мои преподаватели в НТБГ. Реших да се доверя на университета заради добрите отзиви, които бях чувала и от мои познати.

Университетът ми даде ценни знания, както на теория, така и на практика. Мисля, че това е най-важното, което може да направи едно учебно заведение: да свърже студентите с хора от практиката, да осъществи пряк контакт с бизнеса. Надявам се да има и други такива алтернативи за обучение в България, които да мотивират студентите да се развиват.

Какво смятате, че трябва да се подобри във висшето образование? Кое вие самите бихте променили, ако зависеше от вас?

Нели: Мисля, че висшето образование има нужда от повече ментори, а не преподаватели. Хора, които да вдъхновяват студентите да научават нови неща и да се развиват.

Краси: Пожелавам колкото може повече хора от бизнеса и администрацията да участват в обучението на младите хора, учебният материал да бъде свързан с практиката възможно най-много, за да може след завършване на образованието си дипломантите да започват директно работа, без необходимост от допълнителна преквалификация.

Безспорно ВУЗФ е на прав път в своето развитие, свързано новите реалности и предлаганата магистратура по дигитален маркетинг е стъпка в правилната посока. Благодарен съм на моите преподаватели и на университета за предоставената възможност за обучение и за получените знания.

Краси, какъв съвет бихте дали на някой млад човек, който тъкмо завършва висшето си образование?

Веднага да започне да работи. Независимо къде, важното е да не губи време и ентусиазъм. Всеки ден практика е неоценим от гледна точка на натрупаните знания и опит. Няма грешен ентусиазъм - има грешно бездействие. Разбира се, обучението продължава през целия живот - независимо дали е в университет, конференция, работно място, разходка в планината, или пред компютъра.

 

Най-четените