Бащи и синове: Косьо и Венци, които мечтаят да плуват в океана | webcafe.bg
Webcafe

Бащи и синове: Косьо и Венци, които мечтаят да плуват в океана

Анелия ГеоргиеваАнелия Георгиева
14.06.2018, 11:55 (обновена 16.06.2018, 13:06)
Бащи и синове: Константин Петров

Снимка: © Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg

Мъжката половина на едно вдъхновяващо семейство

Увереността ни стимулира да бъдем истински, неподправени, да подчертаваме нашата индивидуалност. Затова именно тя е основният призив на новата козметична линия bevola на Kaufland, чиято мисия е да ни вдъхновява да се чувстваме добре в собствената си кожа.

Bevola е марка с характер, която осигурява грижа за цялото семейство. Това ни вдъхнови да започнем нова рубрика, в която да ви разкажем историите на няколко бащи и техните синове.

Ред е на Константин Петров от маркетинг екипа на Kaufland България и неговия син Венци. Ако двамата истински вярват в нещо, то това е в безсмъртието - най-вече на вярата, че човек може да постигне всичко, за което мечтае. Дори това да е да плува в океана.

Първи стаж и първи ден като стажант в агенцията. Притеснението ми на млад и изцяло неопитен човек, който тепърва ще научи къде е попаднал, бързо е елиминирано от топлото отношение на Косьо - човекът, оказал се по щастлива случайност първият, който ме посреща. Беше ми необходимо да разменя с него само няколко думи, за да разбера, че това е човекът, от когото искам да се уча.

От първата ни среща са минали около 4 години, а той си е все същият - в живота най-добре го описва думата „човек", а в работата - определението „истински професионалист".

Понастоящем профилът на Косьо изглежда така: той е един банално щастлив човек - успешен в работата си (заема длъжността „Мениджър кампании" в маркетинг екипа на Kaufland България), щастлив семеен мъж и горд татко на Венци и 3-месечната Бистра.

С Косьо се срещаме, за да си поговорим за последната спомената роля - тази на родител. Компания ни прави синът му Венци, който е на пет години. Докато по-късно свалям звукозаписа на интервюто, чувам как Венци отстрани задава най-различни въпроси на баща си. А поведението му ми дава своевременно отговор на въпроса какво дете е всъщност той.

„Венци е страшно любопитно дете и това е качество, което се надявам никога да не изгуби - да остане винаги любопитен. Той винаги иска да знае - гледа, анализира, пресмята, вижда какво може да му бъде от полза."

„Това, което искам да остане у него, е любопитството към всичко - към знанието, към света, към хората около него", споделя Косьо.

Но как едно дете се възпитава да бъде любопитно? Това не е нещо, което се учи или наследява. „What if..."- „Какво ще стане, ако..." - това е философията на любопитството, която е изначално заложена у всекиго, която е помогнала на човечеството да се развива, да култивира природата, да открие електричеството и Интернет, да изучава океаните и какво ли още не.

Важното според Косьо е да дадеш сила на това любопитство да се освободи в теб.

А това той провокира у Венци по свой си начин.

„Задавам му въпроси и отговарям на неговите въпроси. Когато аз му задавам въпроси, той вижда, че да попиташ е нещо напълно нормално. Децата рефлектират поведението на възрастните и когато видят, че родителите задават въпроси, питат и те"

„Не бих казал, че това е нещо, което правя съзнателно, по-скоро това е начинът, по който общувам с него"

Въпреки че Косьо мотивира любопитството на Венци несъзнателно, резултатът от това е впечатляващ - за годините на Венци е направо вдъхновяващо да виждаш колко интелигентно може да бъде едно дете на такава възраст.

Доказва го случка между него и баща му по време на тренировка по плуване.

„Бяхме на плуване и аз се опитвах да му внуша колко добре е плувал и колко е бил добър. Казах му, че скоро ще ходи да плува в океана, защото е станал много добър. Той ме погледна, замисли се и каза: „Тати, а ти защо тогава не плуваш в океана? Искаш да кажеш, че аз плувам по-добре от теб ли?""

„Логическата мисъл, която тогава показа, ме удиви. Това се случи в съблекалните и всички, които ни слушаха, паднаха от смях - от 6 до 60-годишни. А той единствен не разбираше за какво се смее - за него това беше напълно естествен въпрос"

Да плуваш в океана не е просто блянът на едно дете - както Венци, така и Косьо вярват, че независимо какви са, мечтите могат да са реалност, стига да се научиш как да ги „отглеждаш", така че един ден да се превърнат в постижими цели. А това става с увереност, постоянство и изграждане на характер, за което помага и спортът.

Плуването е само един от спортовете, които Косьо и Венци практикуват заедно. Всъщност двамата прекарват всяка вечер извън вкъщи, а това е стратегията на семейство Петрови, благодарение на която те осигуряват спокойствие на малката Бистра вкъщи, която има нужда по-големия й брат да не е постоянно около нея.

„Венци е много жизнен, енергичен и любопитен и за него е важно да изразходва тази енергия някъде, затова го водя на спорт. Ходим на спорт - на плуване, да тичаме на стадиона. Гледаме 4,5 работни дни вечер да сме някъде заедно, с което възпитаваме у него любов и дисциплина към спорта".

Е, ако питате Венци, той ще се позамисли и ще каже, че повече от плуването предпочита футбола, но ще бъде категоричен в дипломатическия си отговор, че с баща му на футбол са еднакво добри.

И точно докато се шегуваме, че май-май Косьо е подготвил сина си за това интервю, си даваме сметка, че всъщност Косьо е пример за Венци - детето попива като гъба всичко от поведението на своя баща.

Чувстваш ли се като role model?

Да - 100% се чувствам като такъв, защото той иска да прави и прави всичко, което аз правя. Ако аз стана, за да изтанцувам един танц, той също ще стане и ще започне да танцува.

Ако отида и прегърна майка му, той също ще отиде и ще го направи. Това е роля, която осъзнавам отскоро, защото самият той е осъзнат отскоро - преди не можеше да репликира толкова осъзнато действията на възрастните.

И ако на пръв поглед няма да откриете допирна точка между работата и ролята на един мъж като баща, то при Косьо такава има - и в двата случая той е role model.

В момента неговата работа като част от екипа на Kaufland България включва управлението на маркетингови кампании. Косьо ръководи екип от трима души - описва ги като „живи, енергични и страшно любопитни, такива, които всеки ден идват в офиса с кеф и си тръгват удовлетворени, че са свършили нещо хубаво".

Никога не се е наричал „шеф", защото не смята, че един човек може да бъде на по-високо ниво от друг човек от чисто морална и етична гледна точка. Дори мисли, че не е здравословно за един екип да се поставят йерархични роли.

Точно затова екипът на Косьо се чувства в свои води - Косьо непрекъснато ги провокира да експериментират, да дават глас на идеите си, дори да грешат, уверени, че после могат да се изправят, да се изтупат и да продължат.

„В Kaufland това винаги е било мантра - когато някой има идея, думата „не" при нас е забранена. Ако някой има идея - нека да я осъществи. Компанията се стреми да даде възможност на всеки да разгърне потенциала си. Ако не се получи, гледаме какво е липсвало, какво е трябвало да се направи, имало ли е нещо, което е можем да направим по-добре, трябва ли да я повтаряме на други места и т.н."

Веднъж с теб си говорихме, че човек е такъв в работата си, какъвто е в личния си живот. От тази гледна точка, какво е общото между отношението в личния живот и отношението в работата?

В идеалния случай човек се чувства на работа така, както се чувства със семейството си. Аз мога да говоря от името на частния случай и мога да кажа, че досега съм се чувствал в работата си така, както в семейството си. Това е било така, защото с колегите сме се намирали, избирали и т.н.

В момента се чувствам по абсолютно същия начин в работата си. В никакъв случай не смятам, че хората от моя екип са деца (смее се), но така, както аз съм role model за сина си вкъщи, се чувствам като role model за колегите си в професионален план.

За мен отдавна работата е нещо много повече от просто „ходене на работа". Ти живееш на място, където  прекарваш с други хора повече от 8 часа почти всеки ден. Това е голяма част от съзнателния ти живот. Най-ползотворната ти част от деня минава с тези хора. С тях ти си най-буден, най-жив и най-концентриран. Ако не изпитваш удоволствие да бъдеш с тях, това по-скоро би било мъчение.

Ако можем да направим паралел „работа-семейство", то какви са били трудните моменти - от една страна, в работата ти, а от друга - в отглеждането на Венци?

Всеки момент в отглеждането на Венци е труден момент. Но той е толкова труден, колкото и вълнуващ и носещ радост. Ние живеем неговия живот заедно с него от ден първи и така, както изживяваме цялото му щастие, изживяваме цялата му болка, и мъка, и тъга, и белези по носа - всичко.

В професионалния живот е различно. Там трудните моменти са когато не работиш това, което те прави щастлив. Но това е моята гледна точка. За много хора труден момент в работата е тогава, когато те срещат предизвикателства, когато имат дилеми. Но за мен това е най-хубавата част от работата - решаването на казуси, преодоляването на предизвикателства.

Какъв е най-ценният съвет, който би дал на Венци и на хората в екипа ти?

За Венци бих казал, че той мисли, че е безсмъртен и знае всичко. Бих му казал да продължи да бъде такъв.

Бих казал същото и на колегите си.

 

Да вярваш в себе си и че си безсмъртен - може би това е най-ценното - това, което, както в океана, така и в живота, ще ти даде силата да стигнеш до онзи бряг, за който мечтаеш. Вярваме, че Косьо и Венци ще го постигнат.

Oще: bevola  бащи и синове  грижа за семейството  кауфланд  кауфланд българия  козметична марка  семейство 


Още от Story