Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една учителка с латино кръв в Северозападна България

За Мария Веласкес Северозападът е пълен с потенциални възможности, стига да мислиш извън клишето. Снимка: Златина Димитрова
За Мария Веласкес Северозападът е пълен с потенциални възможности, стига да мислиш извън клишето.
Мария Веласкес е родена в Русе, живяла в София, а в момента - във Враца, където е и учител Снимка: Златина Димитрова
Мария Веласкес е родена в Русе, живяла в София, а в момента - във Враца, където е и учител
„Основната ми идея за тази година е [учениците] да преодолеят себе си и това „не мога", равно на „не искам", което сме свикнали да виждаме", казва Мария Снимка: Златина Димитрова
„Основната ми идея за тази година е [учениците] да преодолеят себе си и това „не мога", равно на „не искам", което сме свикнали да виждаме", казва Мария
Фрагмент от графита, който са нарисували учениците от 8 клас на стената на стаята по изобразително изкуство Снимка: Златина Димитрова
Фрагмент от графита, който са нарисували учениците от 8 клас на стената на стаята по изобразително изкуство
Цветето Радост, спасено от учениците от различни класове Снимка: Златина Димитрова
Цветето Радост, спасено от учениците от различни класове
Тези прости правила спазват учениците в часовете на Мария Веласкес
На стената на стаята има всичко - мотивиращи фрази, ученически рисунки, съобщения и насоки за кандидатстване след осми клас.
Колаж, направен от ученик по време на час по изобразително изкуство, докато в стаята звучи музика. Снимка: Златина Димитрова
Колаж, направен от ученик по време на час по изобразително изкуство, докато в стаята звучи музика.
Една учителка с латино кръв в Северозападна България Снимка: Златина Димитрова
Учениците получават допълнителни точки, ако си помагат с материали.

Северозападът е икономически най-слабо развитият регион на страната с висока безработицата, ниска раждаемост и масова емиграция. Там живеят най-много деца със Скайп родители. От онези, отгледани от баба и дядо, чиито майки и бащи са се превърнали в образ от екрана. Родители, заминали на гурбет в чужбина, за да пращат всеки месец пари.

Деца, които от малки знаят, че бъдеще за тях там няма и че най-доброто, което може да им се случи един ден е да се "махнат". За младите от Северозападна България има два пътя единият води към София, а другият - в чужбина.

Именно там отива Мария Веласкес. Тя преподава изобразително изкуство и музика в ‎ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Враца като част от „Заедно в час" и подобно на колегите си вярва, че всички заслужават да имат равен достъп до качествено образование.


Програмата „Заедно в час" дава възможност на хора от различни бизнеси и сфери да получат педагогическа подготовка и в продължение на две години да бъдат учители в училища-партньори в цялата страна. Целта е да се докаже, че всеки ученик може да получи отлично образование, независимо в кой край на България се намира, а за целта са необходими хора с лидерски умения, вяра в способностите на всяко дете и подкрепа от средата.

Именно такава е и Мария. За нея Северозападът е пълен с потенциални възможности, стига да мислиш извън клишето, през нуждите на децата и да получаваш подкрепа от хората, с които работиш всеки ден.

Класната й стая е красив пример за това. В саксия до стената живее Радост - цвете, спасено и отглеждано от учениците от различни класове. На другата стена има голям графит, изрисуван от осмокласниците. Има и табло с правила - ако се спазват, печелиш точки. Ако не - губиш точки. Няма тропане с дневника по бюрото или подвиквания и заплахи със забележки - в час всички се държат така, сякаш се забавляват и е трудно да не е забавно.

Мария не стои пред дъската, а обикаля из стаята, чиновете са подредени нестандартно, всички могат да се виждат и да си говорят. Темата за камера обскура се пречупва през камерите на последните модели айфон.

Всичко, което се случва в презентацията на екрана, получава своите обяснения от реалните предмети, с които боравим всеки ден. Облечена с тениска на Marvel, Мария е своеобразен супергерой, каквито трябва всъщност да бъдат истинските учители.

С баща латиноамериканец, носеща в себе си още чешка и румънска кръв, Мария не е от хората, които могат да седят на едно място. Въпреки че по професия е художник, се е занимавала с какво ли не - била е сервитьорка, барман, обучител в лятна академия, служител в колцентър, в магазин. Казва, че навсякъде човек има какво да научи. Но винаги за нея основната цел е било образованието.

„Каквото и да правех, изхождах от идеята за научаване на нови неща, идеята, че трябва да предизвикваш себе си. Трябва да си човек, който непрекъснато се изважда от зоната си на комфорт, защото тогава разбираш на колко неща си способен", казва Мария. В „Заедно в час" кандидатства известно време след връщането си от доброволческа програма във Валенсия, където се занимава с деца. Предлага й се възможност да бъде възпитател в София - градът, в който живее, или да е учителка по изобразително изкуство във Враца. Избира второто.

"Влизайки в класната стая, си представях на кои учители искам да приличам. Не се притеснявах. Бях любопитна за колко време ще се справя с всички имена, които трябва да запомня", разказва Мария. "Бях по-скоро нетърпелива, отколкото притеснена и знаех, че това е моето нещо. Влизам в тази класна стая с някаква причина".

Часовете по рисуване често биват възприемани като загуба на време - все пак не са математика или география. Мария обаче се възползва от предразсъдъците, за да покаже на учениците си много повече. Не им пълни главите с имена, а им обяснява принципите, на които се случват нещата. Мария работи и като педагогически съветник. Тя активно си сътрудничи с останалите колеги в училището, за да помагат заедно на децата да развиват потенциала си и да се справят с предизвикателствата.

„Основната ми идея за тази година е [учениците] да преодолеят себе си и това „не мога", равно на „не искам", което сме свикнали да виждаме. Показвам им колко е вплетено изкуството в техния живот. Много важно за мен е нещата, които те учат, да могат да прилагат в живота си", казва тя.

Във всяко затруднение тя вижда нова възможност. Ако за мнозина смартфоните в час са проблем, за Мария са решение, защото благодарение на непрекъснатата връзка с интернет, учениците могат да виждат различни изображения по време на часа, да черпят вдъхновение, да се опитват да прерисуват. „Смартфоните не ми пречат, даже ми помагат", казва тя. Освен това, благодарение на технологиите, оправданието „забравих си тетрадката" не важи - имаш смартфон, можеш да записваш урока.

Поставила си е и друга цел в класната стая - да показва на децата, че от тях зависи как ще се справят с живота си. Нещо, изключително важно за среда, свикнала промяната да се случва отвън.


„Усеща се, че има проблем. Когато разговаряш с хората, виждаш, че те не очакват кой знае какво. Очакват децата им да заминат за Германия или Италия да работят там.", разказва Мария.

Тя обаче се опитва да им покаже и другата страна, като във Враца си има и конкретен пример - Емилиян Кадийски. Той е учител от първия випуск на „Заедно в час", който от София се връща в родната си Враца и създава „Враца Софтуер Общество".

„Положението ще е такова, докато хората мислят по този начин. Ако се промени мисленето, всичко ще си върви. А то вече се променя, особено във Враца - не е малък град, случват се неща, правят се неща", казва още тя.

И вярва, че вече се получава. Нейните ученици вече задействат различни инициативи. На 11 май ще участват в Ден на талантите, в който цялото училище ще бъде покрито с рисунки на ученици, а други от децата ще пеят и танцуват. Междувременно тече и план за правене на мебели от палети в училище - по идея на учениците, които са успели да включат и родителите си в инициативата. И точно както Мария вярва, че трябва да бъде, промяната идва от всички.

До 1 май можете да кандидатствате за учител по програмата "Заедно в час". Повече подробности: https://zaednovchas.bg/

 

Най-четените