Как смятате, дали всеки има дарба, за която не предполага? Може ли едно предизвикателство да извади на бял свят литературния ви талант? Гергана Турийска е убедена в това.
Ето ви причината за съществуването на Пощенската кутия за приказки. Формално червената месингова поща, поставили началото, вече я няма.
Но затова пък хората продърлжават да пращат текстовете си по предварително зададена тема в ункалния проект за истории вече втора година. И резултатът е налице - чудесни импровизации във всевъзможни жанрове. Това е приказната кореспонденция, която снощи имаше своето дванадесето издание.
Г-ца Турийска не би искала името й да се появява твърде често тук. Идеята е кутията да е толкова мащабна случка, че да няма значение кой я е измислил и кога. И все пак началото е от есента на 2010, когато излиза книгата "Приказка за вечността" в съавторство със Стоян Динков.
На премиерата всеки може сам да напише любовно писмо, подобно на героите от страниците и да го пусне в специална червена поща. Получават се над 100 текста, повечето от които анонимни.
Да изразиш емоция, без непременно да се подписваш под нея е в основата на поректа. Така се появява нуждата и от професионални четци в начинанието. Те представят пред публиката онези текстове, чиито автори биха желали просто да останат сред публиката и да наблюдават ефекта от написаното.
Най-често жанрът са разкази или есета. В повечето случаи хората наблягат на това да отразят лични истории. Има едно особено удоволствие в това да кажеш истината и да присъстваш в клуба, за да видиш и чуеш реакциите на хората - твърди Гергана.
Писане заради самото писане. Няма награда, няма популярност. Идеята е да бъдат провокирани хората с литература в кръвта, която все още не е имала възможност да излезе на бял свят.
Темата от снощи е „Аз си знаех, че така ще стане". Десет са селектираните творби, представени или от авторите им, или от симпатични публични личнности с респект към словото. Мястото е столичният клуб Studio 5. Публиката не е многобройна, но затова пък добонамерена и позитивна.
Текстовете варират между есета, разкази и поезия. Високото художествено майсторство не е приоритет, тук става дума за обмен на енергия. И тя наистина е налице. Само присъстващите могат да усетят удоволствието от писането и четенето пред съмишленици.
Да пишеш и да имаш трибуна, от която написаното да достигне до по-широк кръг. Това е мечтата на всеки автор и Пощенската кутия дава уникална възможност в това отношение. Разбира се, не всички текстове са велики, някои от авторите тепърва прохождат, други все още не са намерили себе си, но това е смисълът на литературната провокация. Без Пощенската кутия къде бихте изпратили онова, за което пишете ден след ден?
Следващото издание на Кутията ще е през септември. Темата все още е неизвсетна. Ако ви се пише, усещате нуждата от това и литературата ви изкушава - не се колебайте да участвате. Победители, напомняме ви, няма. Нито победени. И входът винаги е свободен.
