Музика на кръстопътя между две култури | webcafe.bg
Webcafe

Музика на кръстопътя между две култури

Златина ДимитроваЗлатина Димитрова
15.03.2019, 14:23 (обновена 18.03.2019, 16:53)

1 от 4 снимки Назад Напред

Ася Драганова

Снимка: © Личен архив

Ася Драганова е родена в София, но живее и работи във Великобритания. Книгата й „Popular Music in Contemporary Bulgaria: At the Crossroads" разглежда различните аспекти на съвременната българска музика.

Ася Драганова не носи типичния образ на учения - нито има бяла престилка, нито ще я видите в лаборатория. Нейната сфера на наука предполага по-скоро да я срещнете с китара на рамото или лаптоп в бързане към лекция.

Доктор по медийни и културни изследвания, тя живее във Великобритания и преподава в Университета Бирмингам Сити. На 7 март беше публикувана книгата й „Popular Music in Contemporary Bulgaria: At the Crossroads" („Популярната музика в съвременна България: На кръстопът"), чиято премиера ще се състои в Обединеното кралство в началото на април.

От любопитство до наука

От дете Ася пее и свири на китара. Музиката е нейният начин на изразяване, създаване на приятелства, възприемане на света. Тя е и неин фокус в академичната сфера, където от години изучава различните й проявления.

Книгата й се основава върху изследването на българската музикална сцена, което провежда в продължение на повече от три години като част от работата по своята докторска дисертация. Така успява да вложи в текст усещането си на човек, който живее на кръстопът между две държави и две култури.

„Българският език, израстването ми в България и честите ми завръщания, любовта към музиката и академичното ми развитие и самостоятелен живот във Великобритания някак естествено водят до тук", казва Ася.


Снимка: Личен архив

Оказва се в Обединеното кралство, водена от любопитство. Избира първоначално Кентърбъри като свой дом, защото отговаря на представата й за Англия, изградена чрез литературата и изкуството. Интересите й от училище в областта на музиката, филмите и съвременната философия си пасват идеално със специалността „Медийни и културни изследвания".

Там пък, в часовете на професор Шейн Блекман, я грабват темите за популярната музика и младежките култури. Така той става ръководител на дипломната й работа на тема "Рок от тъмната страна на стената: Културната студена война между Източна и Западна Европа", която от своя страна отвежда директно към докторантура.

Днес вече има зад гърба си редица публикации, както и участия в междунардни конференции на три континента - била е в Австралия, Канада, Португалия и Финландия.

Музика на кръстопът

Точно както в легендата за китариста Робърт Джонсън, продал душата си на Дявола, кръстопътят в заглавието на книгата на Ася е метафора на непознатото, което носи свобода и вдъхновение.

Тази метафора не е случайна. Според нея това е пространство на диалог и баланс, което лесно пречупва през себе си. „Аз, като човек живеещ и работещ в чужбина от повече от деситилетие, се чувствам точно така - не търся разрешение между различните аспекти на своята идентичност, а намирам в тяхната интеракция богатство и смисъл.

Цялата тази тема много ми напомня на моя приятел драматурга Горан Стефановски, който обичаше да цитира групата „Енимълс" и песента "Къщата на изгряващото слънце" - "с един крак на перона, а с другия във влака...", казва тя.

Точно така и Ася, с един крак в академичното писане, а с другия - в света на живата музика, успява да се срещне с музиканти, но и със специалисти по авторски права и продуценти, за да изгради цялостна картина на съвременната българска музика, обусловена от Прехода, географската и културна позиция на страната ни.

Въпреки че фокусът пада върху рока, книгата не подминава и темата за поп-фолка и други музикални жанрове у нас. Среща се с музиканти от Ревю, Клас, Нова Генерация, Васко Кръпката, Нуфри, TriOFive, Котарашки, Оратница. Поп жанра пречупва през погледа на специалисти като директора на Монте Мюзик и специалисти по авторски права. Поп-фолкът също не е подминат чрез разговори не с музиканти, с фигури, важни за оформянето на жанра.

Една от основните теми, които по естествен начин се оформя в работата й, е „стратегическата" позиция на България, която позволява взаимодействие с множество музикални традиции.

„Едновременно обаче моето изследване разкрива един интернализиран, вътрешно приет, негативен стереотип, свързан с Балканите като второстепенна част от Европа. Този стереотип, или Балканизъм, както го нарича философът и историк Мария Тодорова, се прокрадва навред в тъканите на културното ни самочувствие и добавя известна сложност към нашето участие в световния музикален обмен", разказва Ася.


Снимка на корицата: Мирослав Веселинов

Идеи, родени в конфликта с миналото

Към темата за популярната музика тя се стреми да подходи отворено, без да има готови очаквания за резултата. Въпреки това в работата изникват факти, които я изненадват. Например значението, което продължава да се отдава в България на комунистическото минало и последвалите промени.

Ася обаче вижда и нещо естествено в това отношение, защото разглежда началото на Прехода като начало и на сформирането на съвременния български културен сектор. „Още повече, за много от участвалите в проучването, тези символични за новия етап от българската история моменти, са преживени лично", разказва Ася.

Друга "изненада" открива в постоянно изникващите препратки към абстрактните идеи за национална специфика и самосъзнание, които са източник едновременно на вдъхновение и неувереност.

Именно тези въпроси водят до извода, че формираното на настоящото културно поле в страната е силно повлияно от посткомунистическите промени.

"Рязкото изчезване на стриктни културни политики, открива пътища към свобода, но и към създаването на хаотична среда", казва Ася. И ако независимостта от „световните" музикални индустрии може да бъде оглеждана като повод за хаос, то това може да бъде и възможност за гъвкавост и нови инициативи.

„Бих казала, че в съвременната история на българската музика, фракциите на рок музиката се стремят да изградят метафори за общество на активната критика.

Едновременно с това, политическите и икономически условия създават възможности за популярната музика да бъде възприета не толкова като съзнателно идеологическо пространство, а като шоубизес пространство, обвързано по-скоро с лесно разпознаваеми формули, стандардизирано съдържание, и развлечение", разказва тя за изводите от работата си по изследването.

Неизбежен е въпросът доколко българската музика е разпознаваема извън страната. Оказва се, че България е известна най-вече чрез своите фолклорни измерения и проекти като "Мистерията на българските гласове". Често на специализирани музикални базари Ася открива български плочи, а ценители на музиката, оказва се, имат и български записи.

„Например спомням си мой разговор с музиканта Робърт Уаят, "култова" фигура в експерименталните музикални среди, свързани с джаз, психиделичната и прогресивната музика. Той ми каза, че колекционира българска фолклорна музика и "всеки път, като се зарадвам, че съм създал нещо ново, впоследствие осъзнавам, че българите вече отдавна са го измислили!", казва Ася.

Според нея фолклорните измерения на българската музика са и най-интересни за чуждестранния слушател, защото съдържат специфично звучене и ритми, по-малко познати и по-трудни за страндартно възпроизвеждане.

Лично върху Ася най-голямо влияние оказват български групи като Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Остава, ПИФ, като обръща внимание на огромното значение на текстовете на българески език като носители на културната идентичност.


Кадър с участието на Ася в заснемането на клипа на групата T8PES към парчето "Hope and Pray"

За нея определящи са и имена като Ревю и Нова генерация, свързани със сцени от 80-те години. "Ние сме нова генерация завинаги и въпросите ни са към цяла нация, завинаги", се пееше в едно от "класическите" парчета. Рок поезията на автори като Димитър Воев, Милена Славова и Васил Гюров създават цяло ново естетическо движение в популярната ни музика, което има своите съвременни продължения и значение и днес", казва още тя.

Въпреки че живее във Великобритания, често открива поводи да се връща в България."Двата ми емоционални свята са уж разделени, а всъщност май зависят един от друг, защото ми дават възможност да рефлектирам върху техните различия и близост", казва Ася. Не отхвърля възможността да се завърне тук - водена от възможности или от личен избор.

За момента книгата „Popular Music in Contemporary Bulgaria: At the Crossroads" е налична единствено на английски език.

Oще: popular music in contemporary bulgaria  ася драганова  българска популярна музика  изкуство  култура  музика  наука  популярната музика в съвременна българия 


Още от Story

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.