Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да влизаш в обувките на хората, дори когато са неудобни

Милин Джалалиев за света на съвременната реклама и как човек не трябва да спира да се учи.
Милин Джалалиев за света на съвременната реклама и как човек не трябва да спира да се учи.

Ако трябва да определи себе си с две думи, той би се описал като "провокиращ статуквото". За човек, който не се занимава с изкуство, а с маркетинг, да провокира вероятно е полезно качество. За преподавател – също, защото подтиква към задаване на въпроси. Може би затова Милин Джалалиев намира себе си в попрището на рекламата, но се самоопределя по-скоро като "ментор".

Той е изпълнителен директор на комуникационния клъстър в Publicis One, както и основател на магистърска програма за Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), разработена съвместно със Saatchi&Saatchi. От Милин можете да научите много за "Реклама, Бизнес Дизайн и Бранд мениджмънт", както се нарича магистърската програма във ВУЗФ.

Именно той е и човекът, който ще ви помогне да се съсредоточите върху развитието на собствения си потенциал, защото обича да прави именно това – да помага на хората "да стават по-добри и уверени в себе си".

Освен рекламист и преподавател, Милин е и сред 5-те основатели на стартъпа за образование thecamp.me. Но нека разберем повече за този проект, както и за света на рекламата, бизнеса и образованието от самия него:

Какъв е светът на съвременната реклама и много ли е по-различен от предишните десетилетия?

Основната разлика е в промяната на баланса "емоция-разум", като посоката е все повече към разум (данни и технологии). Дълги години рекламата работеше почти изцяло с емоциите на хората, но с навлизането на технологиите и данните, разумът постепенно започва да измества емоциите. В момента данните и технологиите доминират, но вярвам, че ще дойде време, в което ще се обърнем обратно към емоциите и ще възстановим баланса.

Какви са вашите наблюдения от стана на човек, ангажиран с брандинга на различни компании: как се прави бизнес в България? Същите качества ли са необходими, за да успееш и където и да е по света или си имаме "регионални особености"?

Бизнес у нас се прави с принципи и без принципи, както е навсякъде по света. Да правиш бизнес с принципи в България обаче е доста скъпо и изморително, но пък помага да събереш на едно място хора с обща визия и мислене. Създава правилна среда за развитие и това е ключовото, за да успееш тук. Има лека уловка - трябва да си постоянен и да не прекрачваш принципите си. С това се занимавам в последните 15 години.

Какво научавате всеки ден от работата си?

Какво движи хората напред и назад и как можеш да им повлияеш положително и негативно.

Какво харесвате най-вече в това, с което се занимавате?

Моята работа развива любознателността и емпатията. Трябва да умееш да влизаш в обувките на хората, дори и да не са ти удобни.

Какво бихте искали да промените генерално в сферата, в която работите, ако можехте?

За радост мога да променям нещата и не спирам да го правя. Искам да върна доверието към професионалистите в нашата сфера.

Развивате магистърска програма "Реклама, Бизнес дизайн и Бранд мениджмънт" във ВУЗФ. Кое е основното, на което искате да научите вашите студенти?

Как да открият таланта си и да го разгърнат. Програмата преминава през всички стъпки от създаването и налагането на един бранд. Така всеки може да разбере както в какво е добър, така и в какво има нужда да се развива допълнително. Залагаме изцяло на практичност и работа в екип, като пресъздаваме реална бизнес среда.

Защо избрахте да преподавате именно във ВУЗФ? Университетът ли ви намери или вие – него?

Взаимно се избрахме, водени от разбирането, че бизнесът и образованието трябва да си сътрудничат тясно. Така стигнахме до съвместната магистратура, която развиваме вече 5 години. Ще се радвам в бъдеще да има повече подобни университети в България.

Много държавни университети се оплакват от лошото ниво на средното образование и неподготвеността на студентите, които влизат да учат висше. Забелязвате ли тази тенденция и във ВУЗФ?

Ние имаме ясни принципи да не приемаме студенти в магистърски програми директно от скамейката, затова 100% от студентите ни работят, докато учат магистратура. Винаги ги съветваме между бакалавър и магистър да изкарат поне 2-3 години в трупане на професионален опит и грешки. Това им помага да участват активно и с позиция в програмата ни, а след това да намерят и поле за професионално развитие.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които тъкмо завършват висшето си образование у нас?

Да не спират да се учат. Завършването е само началото и то трябва да отключи любознателността им.

Ако можехте да се върнете назад, самият вие бихте ли избрали обучение в чужбина пред това в България?

Бих избрал обучение, което ми дава добра среда за развитие. В този смисъл не бих ги делил на чужбина и в България, а дали има среда, или няма. Средата е микс от преподаватели и студенти с ясна мотивация, интуитивни и съвременни методи за предаване на знание и физическо пространство.

Какво смятате, че трябва да се подобри във висшето образование? Кое вие самият бихте променили, ако зависеше от вас?

Висшето образование трябва да се доближи максимално до реалната бизнес среда, чрез практичност, активно участие и преживяване. Точно това и направихме с магистратурата - даваме на студентите знанията и уменията, които знаем, че впоследствие ще са им  полезни на практика при работа в сферата.

Разкажете повече за thecamp.me. Какво представлява проектът, как се стигна до създаването му, кой ви помага най-много и каква е идеята?

Накратко това е платформа за организиране и куриране на знание, която отговаря на съвременните нужди за постоянно и интуитивно учене. Целта й е да помогне на професионалистите и компаниите от ново поколение да оптимизират процеса си на обучение и развитие на кадри. Наскоро я отворихме и към българските училища, защото вярваме, че трябва да им помогнем да се развиват и да са в крак с най-новите образователни тенденции. Вече над 50 училища се включиха, което ни радва изключително много. Иначе общо сме 5 основателя, като екипът ни е добър баланс от технологии, креативност, маркетинг и предприемачество.

Според вас накъде ни води светът на технологиите – прогрес или деградация? Нова духовност или по-скоро бездуховност?

Ако погледнем рационално – към прогрес. Имаме безкрайни възможности, общуваме неограничено и всичко се случва сега и на момента. Ако погледнем емоционално – глобално хората са все по-объркани относно това, което искат, и относно това накъде отиват. Усмихнати външно и нещастни вътрешно.

А вие самият чувствате ли се удовлетворен от живота си в личен и професионален план?

Да, и това ме задължава да не спирам да се развивам.

 

Най-четените