Ръководство по щастие от един менталист | webcafe.bg
Webcafe

Ръководство по щастие от един менталист

webcafeLifecafe, по Би Би Си
09.06.2019, 11:01 (обновена 11.06.2019, 10:57)
щастие

Снимка: © Pixabay

Илюзионистът Дерън Браун е изучавал философията и психологията на щастието и твърди, че много от нас биха могли да възприемат радикално нов подход към подобряването на благосъстоянието ни

Представете си, че стоите от едната страна на река и искате да стигнете до селото от другата й страна.

Зад вас има група поддръжници, които ви насърчават. Така че тръгвате, изпълнени с решимост. Но сте пропуснали да вземете предвид течението на реката и независимо колко усърдно напрягате мускулите си, не можете напълно да го преодолеете.

Докато стигнете до другия бряг, вече сте изтласкани далеч от мястото, където е трябвало да се окажете.

Може да не ни харесва да го признаем, но животът ни следва сходна траектория - сили извън наш контрол ни носят настрана от избрания от нас път.

Важно е да признаем този факт - това е един от многото уроци, които дава Дерън Браун, илюзионист, "менталист" (умеещ да чете мисли) и писател, чиято книга "Щастие" изследва философията и психологията на благосъстоянието.

Повечето книги за самопомощ предлагат да се борите с теченията на живота с решимост и позитивно мислене. Но Браун се вдъхновява от древногръцки и римски философи, както и от стоиците и германските мислители като Артур Шопенхауер. Той смята, че позитивното мислене е гарантирана рецепта за разочарование и огорчение.

Според него е по-добре да се примирим с факта, че динамиката на живота е такава и да не създаваме нереалистични представи, че някак си можем да контролираме всичко

Концепцията на "Щастие" изглежда като нещо доста различно от подобните шоута на голямата сцена и телевизионния екран. Браун изтъква обаче, че неговите илюзии често залагат на слепите петна в разума. А магията е отлична аналогия на начина, по който редактираме и собствените си преживявания.

Магьосниците, казва той, се опитват да разказват убедителна история, която пропуска определени неудобни факти.

Точно това прави и разумът, когато обобщава и сглобява житейската ни история. На Браун е нужно много време, за да го осъзнае. Но когато го проумява, вижда, че магията не е просто детински начин да се опиташ да впечатляваш хората, а държи и ключа към това как възприемаме реалността и съответно как бихме живели по-добре.

Може например да сте решили, че не се вписвате в социални групи и се държите неловко. Тогава ще помните само моментите, в които сте се държали неловко. Възможно е дори да избирате само обречени на провал връзки, защото общата ви история според вас е, че сте нещастни в любовта.

Често това поведение е от най-ранна възраст, твърди Браун. Много от сюжетите наследяваме от времето, когато сме били много малки, и от нашите родители, които имат собствен набор от огорчения и техни собствени неизживени животи. За добро или лошо усвояваме това и вървим през света с мисълта, че трябва да бъдем успешни, за да бъдем обичани, или че винаги трябва да поставяме на първо място нуждите на другите, или че имаме някаква огромна тайна, която не бихме могли да разкриваме пред хората.

Разпознаването на източниците на тези сюжети и истории може донякъде да намали тревожността и нещастието ни, заявява Браун.

В наши дни сюжетите, които разказваме на себе си, може също да са оформени от популяризацията от бизнеса на самопомощ на позитивното мислене, решимостта и вярата в себе си. Въпреки че първоначално това дава силата да се възприемаме като герой, който неумолимо преследва целите си чрез чиста сила на волята, Браун твърди, че за повечето хора това води само до разочарования. (В "Щастие" Браун е особено критичен към нашумялата книга "Тайната" на Ронда Бърн.)

Един от проблемите е, че често не се справяме особено добре с избирането на правилните цели. Имаме доста лошо разбиране за това какво ни носи удовлетворение. Много хора си поставят за цел парите например, но психологически изследвания са показали, че отвъд определено ниво на финансово състояние, необходимо за базов комфорт, богатството не носи по-голямо щастие.

Ако не го вярвате, Браун предлага следния мисловен експеримент: представете си, че се събуждате един ден и откривате, че сте единственият останал жив човек на Земята. Без никой друг наоколо, бихте могли да отидете да живеете в която къща пожелаете - дори в Бъкингамския дворец или Белия дом. Но бихте ли искали наистина? Вероятно бихте си намерили място, което е просто комфортно и практично.

Същото важи и за скъпите дрехи, лъскави коли или най-новите технологии. Когато наистина го обмислите, поразително е колко много неща придобиваме и искаме само за да впечатлим други хора.

Дори и да избираме правилните цели, движението за позитивно мислене възлага твърде голяма отговорност на индивида - ако не сме успели, това е наша собствена вина, защото не сме го искали достатъчно. Което е още по-лошо, този тип завишена вяра в себе си, отстоявана от определени гурута, може да ни накара да игнорираме критиките на хората около нас, дори когато те ни дават по-реалистичен поглед върху нашите шансове.

В крайна сметка много от историите на успеха, които чуваме, са аномалии.

Замислете се за всички мотивационни автобиографии на пазара: всички те създават впечатлението, че решимостта е ключът към успеха. Никога няма да прочетете биографиите на бизнесмени, които са се провалили, обяснява Браун. Но ще има много хора, които са имали пълна вяра в себе си, само че така и никога не са успели да постигнат желаното. В крайна сметка, девет от десет стартъпи се провалят.

Естествено, Браун не твърди, че трябва просто да се откажем от мечтите си. Но ако се върнем към идеята за плувеца, прекосяващ от единия бряг към другия, не е добре да игнорираме теченията, които ни възпрепятстват, или да вярваме, че силата на волята ни сама по себе си ще надделее над тях. Неизбежно е да бъдете отклонени от предначертания курс.

Ако позитивното мислене не може да ни направи по-щастливи, какво може?

Браун твърди, че по-здравословната нагласа към живота идва от стоиците, древногръцките философи, които твърдят, че трябва да правим активно и умишлено разграничение между нещата, които е в наша власт да променим, и нещата, които не са и които трябва да се научим да приемаме като необходима част от живота.

Браун дава пример с тенис-мач, но казва, че същият принцип важи за всякакви големи предизвикателства. Ако започнете мача с мисълта "Трябва да спечеля", това е извън вашия контрол.

Така че ако започнете да губите, ще се чувствате сякаш се проваляте, и ще станете тревожни... Но ако влезете в тенис-мача с мисълта "Ще играя максимално добре според способностите и възможностите си", това е под ваш контрол и няма значение дали ще започнете да губите. Няма да изпитате огорчението от провала, защото не се проваляте, а оставате верни на целите си.

По подобен начин можете да отидете на интервю за работа с ясното съзнание, че дори и да дадете абсолютно най-доброто от себе си, окончателното решение на работодателя все пак е извън вашия контрол.

Можете да си позволите малко съчувствие към себе си, ако не успеете. Браун казва, че това понижава емоционалния ни "гравитационен център" като ни прави по-устойчиви на предизвикателствата на живота. Моделът на щастие на стоиците е да избягват безпокойството.

Браун също така препоръчва практиката на стоиците на предварително обмисляне всяка сутрин, за да подготвим съзнанието за предстоящия ден.

Просто казано, това е да прекарате няколко минути всяка сутрин като мислите за деня, който е пред вас, и с какъв тип клопки може да се сблъскате там, където е вероятно да останете разочаровани, и просто да ги очаквате и да премислите как да реагирате на тях, коментира той.

Тази съзнателна саморефлексия - направена от дистанцирана перспектива, когато се намираме в по-рационална нагласа на съзнанието - ни напомня, че някои неща ще са извън наш контрол и няма нужда да се превръщат в източник на разочарования. Същевременно това ни помага да се ориентираме по-мъдро в предизвикателствата, които са в наш контрол, така че да не правим едни и същи грешки отново и отново.

Един от най-добрите начини за постигане на това, по негови думи, е да оставим телефона извън спалнята.

Това е скромно напомняне, че вместо просто да браузвате в Twitter, можете да помислите за това какво ще се случи днес и как да подходите към тези неща по по-полезен начин.

Скептиците може да оспорват дали тези древни философии са адекватни в сегашните бурни времена, но Браун твърди, че те са също толкова приложими сега, колкото и преди.

Стоицизмът се е появил по време на време на постоянни войни и сериозни политически борби. И той е станал много популярен, защото е начин да се дистанцираш от конфликтите и борбите и да запазиш центъра си на гравитация вътре в теб.

Браун подчертава, че това не е оправдание да оставате пасивни или апатични - то просто ви помага да намерите малко личен покой сред трусовете и известна перспектива за битките, които избираме да водим, вместо да реагираме с гняв и агресия на всякакви разногласия.

Този по-дистанциран подход може да ни помогне да се справим с трудностите на социалните медии и да помним, че истината за нечий личен живот често е много различна от перфектната фасада, която демонстрираме пред света.

Вероятно е много трудно да пораснеш във време, когато тези социални медии реално са единственото, което познаваш, и сравняваш това с типа ужасна, грозна, хаотична версия на твоето аз, която знаеш, че съществува, казва той.

Трудно е да помниш, че всички други също имат такива версии на своето аз.

В този контекст, няма как да не се запитаме доколко виждаме публична фасада и от самия Браун. Но стоическият подход на приемане на липсата на контрол със сигурност му носи моменти на облекчение в трескавия му живот.

Това е като усещането, когато си дете и си мислиш, че трябва да станеш и да отидеш на училище, и осъзнаваш, че е събота, заявява той. И това е типът удовлетворение, което всички ние бихме могли да се надяваме да постигнем.

Oще: дерън браун  менталист  психология  самопомощ  щастие 


Още от Тялото

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.