Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преслава Преславова

Март е месец на промените.

Свързваме го с много неща - пробуждане за нови емоции, променливост във времето, в женските настроения...

Вдъхновени от месеца, а и от противоречивия женски празник 8-ми март, от Webcafe решихме да свържем март с осем жени.

Всяка от тях е от различно поколение, с различна професия, житейски опит и възгледи.

През този месец ще представим 8 жени, които със своята харизма, енергия и оптимизъм ни впечатлиха за нашата инициатива.

Наши гости бяха Яна Петкова, Любов Костова, Тея Дия, Мая Манчева, Елица Ткачова, Веселина Попова, Ева Бираджиева. И завършваме с Преслава Преславова.

1. Ако хубавите неща са трудни, трудните са още по-хубави! Животът щеше да бъде песен, ако нямаше трудности. Но в тези изпитания, решения, възможности се крие неговият чар. Когато вложиш повечко усилия, за да постигнеш нещо наистина трудно, после много повече му се радваш и оценяваш какво си направил. Когато всичко е по мед и масло даже в един миг ти става скучно.

Аз не се плаша лесно. Но нищо истински хубаво в живота на човек не се постига лесно.

Помн как преди 10 години, по стечение на обстоятелствата ми се предложи шанс да направя две кратки face to face интервюта с актьорите Джералдин Чаплин и Матю Касовиц (в рамките на фестивала Берлинале).

За да се случат тези интервюта (тогава работех за "24 квадрата" за БНТ) ми се наложи да проведа над 30 телефонни разговора с хора от цяла Европа, повечето от които не познавам. Такива се правилата на кинобизнеса - за да стигнеш до една звезда минаваш през един куп мениджъри, асистенти, продуценти и т.н. И накрая се случиха - тези хора отговориха и бяха излъчени по БНТ. Но усилията си струваха.

Естествено, всичко  беше и въпрос на късмет или както се казва - да си на точното място в точния момент.

2. Нищо не ме спира да постигам целите си. Когато си наумя, че нещо трябва да стане, търся начини да го осъществя.

Разбира се, понякога нещата не се случват, както ми се иска... Повечето неща едва ли бих направила без помощта и подкрепата на любимите хора, в които вярвам и обичам, без помощта и подкрепата на добрите приятели - незаменими - или без добър екип.

Вярвам много в екипната работа, където няма място за задкулисни игрички, интриги, завист, лъжи и злоба - в противен случай нищо не се получава. В сферите, в които съм работила - медии и реклама - си загубен без добър екип.

Нищо не ме спира да бъда себе си. Въпреки че ми коства и не дотам приятни срещи и реакции. Не е лесно да си прям и честен в днешно време. Трудно е, но продължавам да го правя. Някъде бях чела, че там, където покажеш истинското си "аз", винаги можеш да намериш подслон. Вярвам, че е така.

Нищо не ме спира и да мечтая.

3. Ако можех да живея в песни, щяха да са мелодични, водещи до пристрастяване, забавни, харесвани, обичани, драматични... Песните, които харесвам, не са една и две. Не минава и ден без малко джаз - Стан Гец и Аструд Жилберто, Дейв Брубек и Даяна Крол, Белослава и Джон Пицарели, Били Холидей и Тони Бенет... Харесвам също и Стинг и Ю ту - по-старите неща), Морчиба и Ник Кейв, Ленард Коен и Баба Зула, Сезария Евора и Буена Виста Соушъл Клъб, Ерика Баду и Ванеса Де Мата, Лед Цепелин и Депеш Мод, Масив Атак, Колдплей и Пинк Флойд, Тодор Колев и Камелия Тодорова.

Отново и отново мога да слушам "In Your Room", "Fly Me to the Moon", "Let's Face the Music and Dance", "Cry Me a River", "Where The Streets Have No Name", "Fragile", "The Windmills Of Your Mind", "Wish You Were Here", "The Scientist", "Не ме гледай така, момче", "Музиката прави с мене чудеса..."

4. Стават грешки от бързане, недоглеждане, незнание, страх, несигурност. Абе, по принцип в живота стават доста грешки. Никой не е безгрешен. По-добре да си признаеш, ако сгрешиш - все някога ще се разбере.

Имам правило, към което се придържам, за да не допускам грешки често - винаги питам, когато не разбирам или не знам нещо, и не приемам работа, която не умея да върша. В личен план повечето от грешките са от страх да не загубиш човека до себе си. Няма грешка, която да не може да бъде разбрана или простена.

5. Приказката, която препрочитам не е само една. Но историята, която препрочитам често, е "Лъвът, вещицата и дрешникът" на Клайв С. Луис (една част от „Хрониките на Нарния"), другата е "Тайната градина" на Франис Х. Бърнет, която е толкова оптимистична и заредена с позитивизъм история, че няма как да не ми харесва.

Като по-малка много обичах да чета "Роня, дъщерята на разбойника", защото вярвах, че тя живее в мен и аз в нея. И това ме правеше много щастлива.

6. Кухнята ми ухае на ароматно кафе, канела и индийско орехче. Но също и на мащерка, риган, босилек и къри. Не пропускам и прясната мента, джинджифила и розмарина - всичко зависи от храната, която приготвям в момента, настроението, сезона, съдържанието на хладилника, на портфейла и т.н.

Готвя, откакто се помня, и - ако съдя по реакциите на мъжете вкъщи и приятелите, май се справям доста добре. Обичам да правя паста с домашни приготвени сосове, ризото и минестроне. Не пропускам и печените меса. Телешкото варено го правим по наша рецепта, която много прилича на традиционния украински борш. В последните години рядко правя пържени неща. В сладкишите слагам вместо бяло пълнозърнесто брашно.

Откакто съм майка, предпочитам лесни и бързи за приготвяне рецепти. Преди 2 години открих и една много добра подправка за сладкиши - махлеп или махлепи, която използвам доста често.

7. Най-доброто огледало са близките ми хора и истинските приятели - те никога не лъжат и са коректив за това къде се намирам, какво правя, как изглеждам. Доверявам им се напълно и често се допитвам до тях. Запазвам си обаче правото да направя, каквото аз поискам или реша - като един истински козирог.

8. Когато обичам съм добра, преливаща от енергия, красива, решителна, устремена, готова да направя какво ли не заради любимия човек. Неразумна и отдадена до безразсъдство, а понякога дори и до глупост...

 

Най-четените