Месецът е април. Полицията в американския град Сан Антонио получава сигнал за мъж, снимащ видео в стриптийз бар. Полицаят, изпратен на място, попада на няколко изненади там, една от които е неочаквана интернет слава...
Първо, мъжът с камерата - Хесус Падиля - го нарича задник, а след това към определението е добавено и "глупак" и звучното "Аз на идиоти не сътруднича". Това, което полицаят не знае, е, че Хесус Падиля е по-известен като "Мексиканеца Падиля" - популярен влогър в YouTube, следван от 40 хиляди души.
А полицаят, без да иска и без да знае, се превръща в герой на поредното видео от набиращата сила тенденция "Тест на Първата поправка", в която самопровъзгласените "ревизори" проверяват как полицията реагира, когато някой ги снима на обществени места или около държавни сгради.
Тези "одитори" се появяват с камера на дадено място - от обикновена пощенска станция до фабрики за производство на ядрено оръжие, след което при подаден сигнал до полицията започват да снимат, очаквайки реакциите на полицаите.
Идеята? Всичко, което се финансира с пари на данъкоплатците, може да бъде инспектирано и проверявано. И очевидно също така да става жертва на груби шегички.
Самозваните одитори твърдят, че просто проверяват дали се спазват правата на гражданите да снимат, докато се намират на публична собственост, и са готови да разкрият актове на полицейска бруталност. Полицейските синдикати се притесняват, че цялата тази тенденция е поредната част от антиполицейските настроения и дело на екстремисти или крайнодесни, анархистки настроени елементи.
През последните няколко години "Тестът за Първата поправка" се е превърнал в жестока индустрия сред влогърите в YouTube, подтиквайки ги да правят все по-агресивни клипове при срещите си с полицията, знаейки че ако бъдат арестувани от органите на реда, това само ще увеличи гледаемостта на клиповете и славата им.
Така в YouTube са се нароили десетки подобни "ревизори". Докато техните видеоклипове обикновено получават само по няколко десетки хиляди гледания, големите канали или по-популярните видеа могат да стигнат до милионна аудитория.
Одиторите твърдят, че често са затрупани със смъртни заплахи, но не са сигурни дали идват от полицейски поддръжници, тролове или от собствените им съперници в YouTube.
Въпреки че залозите са високи, наградите също не са за изпускане. След срещата на Падила с полицая в Сан Антонио той каза, че видеоклипът му е бил споделен от по-известна личност в YouTube, което му донася нови абонати и милиони гледания.
Падила също така приема дарения, което означава, че новите очи често водят след себе си и до повече пари от зрителите, които искат да го подкрепят в "тестовете на Първата поправка". Така за 27-годишния латино младеж това се превръща в бизнес и в кауза.
Той започва да се интересува от такива видеа не толкова след лична среща с органите на реда, колкото след като става свидетел на множество клипове в YouTube, показващи полицейска бруталност в САЩ. Така за него да се сблъсква с униформените се превръща в мисия срещу насилието, което те упражняват върху цивилни и най-вече върху хора от малцинствата.
В момента обаче бизнесът е замрял. Падила не е в състояние да снима повече подобни видеа, защото е изправен пред вълна от смъртни заплахи заради вече заснетите си клипове. Още по-лошо е, че след още една среща с полицията и повече от осем ареста заради одитите му, той е под домашен арест от юли, докато срещу него се води процес по редица обвинения, сред които и съпротива при арест.
Не всеки такъв видео одит завършва с обвинения. Полицията понякога просто задържа за кратко влогърите, разпитва ги и след това ги пуска. Друг път обаче властите са по-подозрителни - това са случаите, в които "ревизорите" може да са замесени в някаква форма на тероризъм или да страдат от психични заболявания.
Арестът обаче е малка цена за част от "ревизорите", които с всяко щракване на белезниците увеличават последователите си, а с тях и приходите си от реклами и спонсорства.
Законът не им пречи да снимат. Стига да става въпрос за публично пространство, те могат да заснемат всичко, което се появи пред камерата им. И фактът, че става въпрос за полицаи, част от които може да получат заплахи за живота си заради онлайн вниманието, не е фактор "играта" да спре.
Асоциацията на полицейските служители в САЩ предупреждава, че често някои "ревизори" сами търсят "лош контакт с правоприлагащите органи" с цел да повишат гледаемостта на клиповете си. Тяхната цел е просто конфронтация, защото това ще накара повече хора да кликнат на линка.
Именно по тази рецепта са правени и видеата на Падиля, който засипва полицаите с обиди, за да ги накара да се ядосат, а зрителите да кликат и да харесват клиповете.
Ако властите реагират прекомерно на одиторите, това често може да предизвика още по-агресивни тактики. Миналата година Падила се превърна в своеобразна знаменитост и в символ на цялото движение в YouTube, след като бе арестуван за предполагаемо влизане в правителствена сграда в Леон Вали, предградие на Сан Антонио.
"Ревизорите" и самоопределилите се "наблюдатели на полицаи" набелязаха Сан Антонио с цел "раздразване" на полицаите. Един от тях стигна дотам, че да донесе фалшив гумен пистолет в правителствена сграда.
Дори у нас видяхме нещо подобно, което успя да се превърне в национална новина и да обиколи социалните мрежи. Станалият известен като "И почвам да бегам, бате" клип събра стотици хиляди гледания и множество коментари, събуждайки след себе си вълна от мемета, тениски, чаши и дори песни.
С нарастването на целия този тренд, ревизорите започват да гледат едни на други като конкуренция и заплаха за собствените си доходи и реклама. Това ги кара да са все по-изобретателни в търсенето на конфронтация с полицаите. Стига се дотам, че някои от влогърите дори звънят на полицията, съобщавайки за собствените си нарушения, само и само, за да привлекат интерес.
Други, особено сред по-старите "ревизори", търсят начин по-скоро да спрат правенето на такъв тип видеа. Те обаче се опасяват, че вече изградили име в този сектор, и трудно биха се отказали без да имат достатъчно спестени пари. Единственото, което им остава, е да чакат да се случи нещо лошо, от което няма връщане назад.
