Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво разсмива мюсюлманите?

Всичко разсмива мюсюлманите. Без сексът, религията и политиката Снимка: gettyimages.com
Всичко разсмива мюсюлманите. Без сексът, религията и политиката

Какво разсмива мюсюлманите? Като ирано-американски комик гарантирам - доста неща. Само не подхващайте темите за секса, религията и политиката.

Когато за първи път пътувах до Близкия изток за свои участия през 2007-ма, заедно с други двама комици като част от комедийното турне "Оста на злото", промоутърите ни предупреждаваха преди всяко участие:

"Сексът, религията и политиката са табу".

Както може би се досещате, това до голяма степен ни ограби репертоара, освен ако евентуално някой от нас не бе подготвил някой лаф за домашните си любимци-костенурки, макар че дори това би могло да бъде счетено за сексуално.

Тогава неизбежно се запитах защо комедията и смешното се считат за такава заплаха в ислямските държави.

След това ми се наложи да помисля за САЩ, където съм израснал и съм прекарал по-голямата част от живота си.

Нека не забравяме, че само преди 50-60 години, Лени Брус бе арестуван за нещата, които изричаше в комедийните клубове.

След него се появиха и комици като Джордж Карлин, Ричърд Прайър и Дик Грегъри, които постоянно тестваха границите на свободното слово в САЩ и често бяха обект на ожесточени критики за това.

Терористичните атаки във Франция пренесоха сатирата в мюсюлманския свят в центъра на вниманието.

Аз съм стенд-ъп комик, който е имал участия в Близкия Изток пред хиляди мюсюлмани.

И ако щете вярвайте, те се смеят доста, особено когато се шегувахме с местната им култура.

Ливанците обожават, когато се бъзикаш с начина, по който шофират и как там червеният светофар е просто препоръка да спрат.

В Дубай много се смеят, когато споменеш манията всичко да се прави грандиозно: най-голямата сграда в света, най-големият мол, най-голямото представление с фойерверки - толкова голямо, че от съседен Бахрейн си помислили, че ги атакуват.

Йорданците пък много се смеят, когато им кажа, че нашето комедийно DVD има споразумение за дистрибуция в Йордания - която е следната: един човек си купува DVD-то и после всички го гледат. Кодово име на споразумението: пиратски копия.

Не ми вярвате? Имам доказателства:

Ако искате да видите наистина как мюсюлмани се смеят, можете да изгледате лекцията ми в TED, която изнесох в Доха преди няколко години. Там се виждат десетки смеещи се мюсюлмани, облечени в традиционното си облекло. Ето видеото:

Въпреки това, религията си остава деликатна тема. Бих казал, че, въпреки че повечето мюсюлмани се обиждат от изобразяването на пророка Мохамед в карикатури и анимации, те все пак никога не биха прибегнали до насилие.

Само едно малцинство от мюсюлмани-екстремисти са способни на подобни действия, а и те ги извършват предимно поради политически и тактически причини, намиращи се далеч извън границите на обидата.

Но все пак нека не забравяме, че хората в Западните общества, а и навсякъде другаде, също имат деликатни за тях теми. Самият аз съм се сблъсквал с цензура в комедийните си шоута преди не повече от 10 години.

Веднъж правих стенд-ъп шоу, наречено "Premium Blend", за телевизията Comedy Central.

По онова време завършвах участията си със една шега, в която се споменаваха Mercedes-Benz, 7-Eleven и Slurpee. Когато си пуснах сценария за одобрение, продуцентите на моето предаване го върнаха и казаха, че не мога да споменавам тези три марки, защото е възможно те да са спонсори на предаването.

След това бързо осъзнах, че ако в Близкия Изток Господ е Господ, то тук, на Запад - споносрът е Господ, или, както обичам да казвам, прахът за пране Tide е Господ.

По-късно, по време на войната в Ирак, няколко пъти бях на сцената на Comedy Store в Лос Анджелис и пуснах няколко шеги за президента Буш.

Единия път имаше едно момиче, което седеше отпред и извика: "Нямаш право да се подиграваш на главнокомандващия на армията по време на война!"

Тя наистина беше обидена от моята шега за президента и искаше да спра.

Няколко пъти се сблъсквах с подобни ситуации по време на войната, при които някои хора бяха толкова разгневени, че направо напускаха клубовете.

Налагаше се да им напомням, че едно от основанията за войната с Ирак беше, че се опитваме да наложим демократичното управление там.

Опитах се да изтъквам колко лицемерно е да твърдим подобно нещо и едновременно с това в САЩ хора да ми казват да огранича своята свобода на словото, защото те не са съгласни с мен.

Обяснявах, че точно това му е хубавото на САЩ и Запада - че всъщност сме способни да се шегуваме с нашите лидери и да не си изпатим заради това.

Няма как да се шегувам с президента на Иран в Иран. Ако си позволя да направя такова нещо там и някой дойде да ме пита "Кога е следващото ти представление?" и ще трябва да му отговоря: "Няма да има повече шоута. Защото от министерството на "няма повече шоута" вчера ми почукаха на вратата и ми казаха, че следващото ми участие ще е последното. И ще бъде в затвора".

 

Най-четените