Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато градската хипстърия срещне селската простотия

Защото снощи правих кекс...
Защото снощи правих кекс...

Какво би се получило ако иронични градски хипстъри рекламисти решат да направят песен ала Джорджано, но с хубава техника, тренди ретро естетика и съвсем осъзнато намигване към публиката от образовани младежи, жадни за мета коментари и носталгични поп-културни препратки?

Помните го Джорджано - анти-изпълнителя с временна вайръл слава, който стои (изот)зад наивните и неосъзнати химни на лошия вкус „Целувам те аз", „Къси гащи" и „Отиваме на купон".

Ексцентричният и нежен бард на абсурда потъна зад борда на публичния живот и YouTube славата, но наследството му оживява в актуалната интернет сензация KEKS на Pаpi Hans - артистично алтер-его на младия рекламист и поет Константин Трендафилов, особено популярен сред демографския сегмент на момичетата между 15 и 25-годишна възраст.

Постмодерният, мета, „wink wink" проект на Трендафилов стана вайръл хит и вече има повече от 350 хиляди гледания в YouTube. Клипът е концептуално пипнат, с цветови корекции, прилична камера, сценография, разигран монтаж. Песента е среща между ироничната градска хипстърия и провинциалната „in your face" простотия:

Съседът ми одра колата

(но всичко е точно)

Намалиха мойта заплата

(но всичко е точно)

Откраднаха ми колелото

(но всичко е точно)

Ударих си кутрето в леглото

(но всичко е точно)...

Защото снощи правих кекс

Papi Hans/Трендафилов извежда контраста между битовата тегавиня и извечната ценност и терапевтична функция на правенето на кекс като основна тема. Визуалните препратки са към пищната, кичозна и цветна естетика на 80-те с ясно намигване към европейското ретро порно.

Освен Джорджано, друга отправна точка от локалната вайръл фауна е Деян Икебаната.

Неговото влияние е инкрустирано върху тъканта на песента, но този път всичко е от милениали за милениали. Трендафилов е млад рекламист и автор с пръст върху пулса на модерния градски хипстърлък.

Сексуалната сугестия върви с типичната за културните продукти на поколението постмодерна гавра. В един момент изпълнителят започва да изрежда продуктите за правене на прословутия десерт с подобаващи визуални акценти:

Брашно,

захар,

олио,

яйца,

сода,

мляко,

какао, какао.

Пудра захар,

стафиди,

жълт кантарион,

любов,

гмо,

набухвател,

още набухвател.

Кекс, кекс, кекс, кекс, кекс

Всичко тук крещи: „Виж колко сме мета, копелеееее. Сугестираме те за секс, а сега ти показваме яйца, брашно, стафиди и правим истински кекс, сещаш ли се?"

В друг момент най-ясно си личи зле прикритата интелектуална претенция, маскирана зад самоироничното заиграване с продуктите на лошия вкус и повърхностната съвременна поп музика (и на кекса). Papi Hans прави лирична пауза:

Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно.

Защото снощи правих кекс

KEKS, Кекс, или както там трябва да се изписва, действително е успешен местен медиен продукт. Клипът смесва субкултури и влияния и се отличава с искреното желание да разсмива и забавлява. В същото време страда от типично хипсътрския милениал проблем на несъответствие между претенция и резултат. Песента просто не е толкова „фъни и иронична", колкото иска да бъде.

В по-общ план се виждат и други идейни беди, изначално заложени в постмодерната култура - отказът от автентичност и автономия за сметка на ироничното паразитиране върху вече съществуващи произведения и явления, агресивният апетит за деконструкция, мета анализ, коментар и интерпретация на нещо съществуващо, почти патологична нужда от ироничност, намигвания и „целувки с език по бузата".

От една страна продукти като „Кекс" функционират като приятен за окото и ухото ъпгрейд на упражнения по лош вкус, каквито са Джорджано и Деян Икебаната.

От друга страна рафинирането отнема от органичната простотия на оригиналите и оставя усещането за куха корпоративна естетика. Клипът сякаш е по алгоритъм - стилът, мацката, плановете, ъглите на снимане, монтажът, ритъмът, таймингът, текстът...

В крайна сметка това е един модерен български продукт, типичен за доминиращата младежка визуална култура, директно вдъхновена от отдавна наложилите се западни образци. Ако сте се чудили защо в последно време бг рекламите отчаяно искат да изглеждат „фъни, мета и иронично" без изцяло да им се получава, не се чудете повече.

 

Най-четените